Global Edge БРОЙ /// Мениджър 09/24
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 4 / 4
"Да" на румънски
Съседи на север: Състезание без познание
"Да" на румънски
Съседи на север: Състезание без познание
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Последна статия за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
В тази страна хората са разделени. Карат се за политика със страст, която ще намерите само в Източна Европа. Народът смята политиците за корумпирани и те рядко го разочароват. Тези политици обаче му намират колая: разбират се въпреки различията. Управляват в ротация. Първо едната партия дава премиер, после другата. Не се чудете. Тази страна е Румъния. Всяка прилика със съседа на юг не е случайна, но ще трябва да я търсите. Чужденците често бъркат Букурещ и София. За свой срам обаче самите комшии не се познават достатъчно. Още от началото на ХХ век България и Румъния си гледат приликите и разликите. Кой е по-силен? По-напреднал? По-западен?
През 1913 г. прочутият американски журналист Джон Рийд дава превес на България. „Ключът към Балканите е България, не Румъния“, пише той, след като минава границата от север на юг. „Отвъд жълтия Дунав се намира друг свят.“ И още: „Нищо не може да бъде по-различно от Букурещ, отколкото София“, която му прилича на „оживено нововъзникнало градче на северозападния тихоокеански бряг [на САЩ]“. Ако погледнете картата, ще видите, че сравнява столицата ни със Сиатъл. След Втората световна война двете държави са непрекъснато заедно – първо в Източния блок, после в Западния. Уж са все в братска прегръдка, но техните общества надничат в паничката на съседа, за да вадят от там външни аргументи за вътрешна употреба. Ето примери.
В последните години на Чаушеску българите бяха горди, че румънците учат български, за да гледат кримките от Студио Х по българската телевизия. Румънците пък се гордееха, че са изплатили външния си дълг, докато България трупаше милиарди. Обгазяването на Русе от химични изпарения, идващи от Гюргево, на практика създаде българската опозиция. Комунистическа Румъния не нахлу в Чехословакия през 1968 г. и не бойкотира Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-та, както стори комунистическа България по заповед на Москва. На теория двете държави трябваше да се обичат. Но двете общества все се обвиняваха взаимно.
На 10 ноември 1989 г. румънците гледаха падането на Тодор Живков. Но само след месец с утроено любопитство българите впериха поглед в румънската „Коледна революция“. Митингуващите софиянци веднага понесоха знамена с изрязан герб по румънски образец. През 1997 г. румънците тържествуваха пред българите – Румъния бе изрично спомената на срещата на НАТО в Мадрид за разлика от България. Помня една масова акция: всички румънци се обърнаха на запад, за да покажат накъде гледа страната им, докато България се оправяше след тежка криза. Помня също как техният посланик в САЩ, бъдещият външен министър Мирча Джоана, респектираше вашингтонския елит с осанка, чар и пищни приеми. Чак такъв ентусиазъм за НАТО в България нямаше.
След 2000 г. българите бяха на ред да тържествуват – румънската дясноцентристка коалиция се разпадна, националистът Корнелиу Вадим Тудор се класира втори на президентските избори, а страната изостана от България в европейската интеграция. Нещо повече, от Брюксел започнаха да идват сигнали, че Румъния може да влезе в ЕС по-късно от България. Това не стана. Но десетина години по-късно ролите пак се смениха. Румънската правосъдна реформа и битката срещу корупцията предизвикаха завист сред българските либерални елити. Две дами, двигателите на реформата Моника Маковей и Лаура Кьовеши, станаха звезди в София. И така нататък, и така нататък.
Веднъж едните бяха по-напред, после другите. Ту едните дърпаха Запада за ръкава и викаха: „Ето, ние сме супер, но онези ни висят на шията като воденичен камък“, ту го правеха другите. Веднъж едните разправяха, че са „изконно западни“, после го твърдяха другите. А когато спираха да се заяждат със съседа, започваха да се заяждат със собствените политици, допуснали да изостанат от него. Както българите дават пример с Румъния, така и румънците дават пример с България. Някои изобличават антикорупционната кампания като политически мотивирана, други сочат за пример българските магистрали и метро. „България ни изпреварва“, тревожат се в Букурещ. „Румъния направо ни отнесе“, вайкат се в София.
Постоянното и често смешно състезание ни пречи да видим обективните разлики, а те съществуват. Румъния е три пъти по-голяма от България и това ѝ носи плюсове и минуси. Тя има по-голяма стратегическа тежест, по-голяма армия, по-голям елит и по-големи пространства. Но също така върху нея тежат повече икономически задачи за решаване, повече селско стопанство за субсидиране, повече гърла за изхранване, повече бюрокрация за съкращаване, повече корупция за унищожаване и чисто и просто повече проблеми за преодоляване. Бизнесът обича по-големия пазар. Но по-малкият дава възможност за бърза кариера. Международни компании изнесоха централите си от България в Румъния. Но български мениджъри триумфираха на румънския пазар. Румънците откриха Българското Черноморие като една по-евтина и по-близка Гърция. Но българите не се съблазниха от близката до границата Вама Веке, центъра на румънската хипария. Големият мащаб привлича инвестиции, малкият дава по-добро качество на живота на средното семейство.
Монетата винаги има две страни. При комунизма румънците страдаха от зловещата тайна полиция Секуритате, в сравнение с която дори Държавна сигурност изглеждаше някак бледо. Макар да разби Секуритате, новата румънска власт запази полицейските структури на ниските нива. Резултатът: битовата престъпност никога не достигна българските мутренски времена. А и размерът има значение. За разлика от битовата престъпност румънците имаха по-голяма корупция на високите нива. Затова тръгнаха срещу нея. Тяхната антикорупционна реформа имаше по-големи математически шансове. Споменах елита. Румънците го слушат повече. Такива са техните традиции: богатият, издигнатият човек там е на почит. Българите са по-демократични, егалитарни и затова непослушни.
Разбира се, по-голямата държава чисто математически може да рекрутира по-качествен елит. По-малката разказва вица за седемте самураи, които се оказали само трима. Има още една важна разлика. Румъния граничи с Русия, от която е губила територии в миналото. Балканската геополитическа логика е безпощадна: колкото си по-близо до Русия, толкова си по-враждебен към нея – румънците хич не я харесват, българите са разделени, сърбите я обичат. Може би затова статистиките показват, че евроатлантическият ентусиазъм сред румънците е по-мощен, отколкото всяко друго общество в Централна и Източна Европа, като изключим албанското.
Заради това Румъния е ценна за Украйна – и безценна за Молдова. Елитът на бившата съветска република се дели на русофили и прозападни румънофили. Връх вземат ту едните, ту другите, като не броим отцепеното и непризнато от никого Приднестровие (Транснистрия), което е под директен контрол от Москва. Молдова можеше да се окаже следващата плочка от доминото на руската агресия. Но сега там румънофилите са по-силни и това също е фактор за възпиране. По тези въпроси в румънската политика цари съгласие. Изключение правят някои проруски националисти, които нямат влияние в политиката и опора в обществото.
Затова за двете основни политически сили – социалдемократите и националлибералите – бе доста по-лесно да направят не сглобка, а чиста коалиция. И да управляват в ротация. Очаква се този вариант да продължи и след парламентарните избори през зимата. Тогава ще има и президентски избори, като прозападният президент, етническият германец от Трансилвания Клаус Йоханис, няма право на повече мандати. Едва ли неговият приемник ще смени курса. Иначе Румъния и България отново са заедно по пътя към Шенген и еврозоната. Тук любителите на сравнения отново ще се вгледат в приликите и разликите. Например румънската политика по Шенген бе по-остра и предизвикателна от българската. Но и двата подхода дадоха един и същи резултат: влизане единствено по въздух. Колкото до еврото, България има проблем с инфлацията. Румъния обаче не изпълнява цели три от петте официални критерия за членство. Румънските доходи са по-големи от българските. Но публичният дълг е висок, а бюджетният дефицит надхвърля два пъти заветните три процента.
„Румъния заприлича на дете, което е открило вкъщи много шоколадови бонбони и яде на корем – каза в интервю за „Панорама“ бившият румънски премиер Адриан Нъстасе. – Така дефицитът се вдигна и трябват съкращения, за да влезе страната в релси.“ От друга страна, средната заплата (16,098 долара годишно) и средният доход (16,670) в Румъния са по-големи от българските, които са 11,666 и 14,460 респективно. Средният румънски БВП също е по-висок. Според българския икономист Лъчезар Богданов растежът на Румъния, измерен средно за последните пет години, е 4,5%, докато за България – 0.,2. Това е сериозна разлика.
Към 2025 румънците ще могат да пътуват без визи за САЩ. За българите няма такива изгледи. Същевременно други показатели за качество на живота, като например достъпът до здравеопазване, дават леко предимство на България. Кое е по-добре? И кой е по-добър? Не знам дали този въпрос има значение, след като веднъж води Румъния, следващия път – България, а накрая и двете постигат едно и също. Интересното е друго. Въпреки състезанието двете съседки се познават най-малко на целия полуостров. Доскоро между нас имаше само един мост през Дунав. Вече има втори, но даже римляните са имали повече. Този факт е символичен. Как се надпреварваш с някой, когото не познаваш? Не знам. Но това, което знам със сигурност, е, че не е зле да се познаваме повече. Вярно е, чужденците ни бъркат най-много. Вместо да им се дразним, нека да не приличаме на тях. Съгласни ли сте? Да? Ето ви урок номер едно: думата „да“ значи „да“ и на румънски.
|
Ключови думи
България
Румъния
икономиката на България
икономиката на Румнъния
НАТО
Шенген
БВП
елити