Global Edge БРОЙ /// Мениджър 08/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Войната се завръща у дома

Украинската офанзива в Русия е нова парадигма с потенциално влияние върху бъдещи преговори и събитията в много от горещите точки по света

Автор:

Руслан Трад, журналист, съосновател на военния журнал De Re Militari

Войната се завръща у дома

Войната се завръща у дома

Украинската офанзива в Русия е нова парадигма с потенциално влияние върху бъдещи преговори и събитията в много от горещите точки по света

Войната се завръща у дома
quotes

От края на 2023-та до август 2024 г. по света видимо се покачи степента на напрежение в геополитически смисъл, като войната в Украйна е основен катализатор за това. Поредица от събития показват, че не може да се очаква скорошно намаляване на напрежението, което – по всичко личи – ще се наблюдава и далеч от фронтовите линии в Украйна.

Русия атакува на различни фронтове

Да погледнем към няколко събития, които, макар да се развиват на различни места и на голямо разстояние едно от друго, са свързани. На 14 август общността на железничарите в Беларус, организация, която се противопоставя на руската инвазия в Украйна, отбеляза на своята уеб страница, че Русия е спряла да приема влакове от Беларус по направлението Курск – Орловск. Според прилежащ доклад в Смоленска област, която служи като транспортен коридор към Беларус, има голям брой изоставени влакове, за които няма локомотиви. Смята се, че всичко това е пряко свързано с необходимостта от прехвърляне на голям брой персонал и оборудване в Курска област, което руските железници не са в състояние да направят – от 2023 г. те страдат от нарастващото износване на материалната си база и липсата на персонал.

Също на 14 август украинският омбудсман Дмитро Любинец разговаря с руския комисар по правата на човека Татяна Москалкова за размяната на затворници. Разговорът според наличната информация е бил иницииран от руската страна, а за най-вероятна причина се посочват боевете в Курска област, които са принудили Русия да поеме инициативата в размяната на пленници. Наистина – преди това тя не го е правила. Запомнете този момент – ще говорим за него.

Връщаме времето малко назад и отправяме поглед към Париж – краят на юли. На 26 юли – в деня на церемонията по откриването на Олимпийските  игри – неизвестни нападатели извършват координирана саботажна операция в националната железница на Франция, в резултат на която милиони пътници остават блокирани. Първоначално никой не поема отговорност за нападението, а министърът на вътрешните работи на Франция предполага, че отговорни за него може да са „ултралеви екстремисти“.

Експерти в областта на разузнаването се питат дали е възможно Русия да е замесена. Въпреки че няма ясни доказателства, които да уличават Москва, съществуват сериозни основания за подобни подозрения. През последните няколко месеца френското правителство зае по-агресивна позиция в подкрепата си за Украйна, а Москва има претенции към Международния олимпийски комитет, който забрани на руските спортисти да участват в игрите. Нещо повече – от първите месеци на тази година служители на европейското и американското разузнаване свързват редица саботажни операции в Европа с руската разузнавателна служба ГРУ.

Тези атаки включват палежи и други тактики, а понякога са насочени към транспортни мрежи. Подобни инциденти се случват в повече от половин дузина европейски държави, включително в Чешката република, Естония, Латвия, Германия, Полша, Швеция и Обединеното кралство. През март в Източен Лондон е подпален склад, свързан с Украйна. Британската полиция арестува четирима души по обвинения, които включват планиране на палеж и подпомагане на руското разузнаване. През следващия месец обект в Южен Уелс, принадлежащ на британската компания за отбрана и сигурност BAE, е засегнат от експлозия – нападение, което следва модела на други атаки. Месец по-късно, през април, германските власти арестуват двама мъже с германско и руско гражданство по подозрение, че са подготвяли саботажни атаки срещу военна база в Бавария, като обвиняват единия от заподозрените, че е бил в контакт с руското разузнаване. През май Полша задържа трима мъже – двама от тях са беларуси, а един е полски гражданин – за извършване на палежи и саботажи в полза на Русия.

В средата на юли американското и германското разузнаване осуетяват заговор на руски агенти за убийството на Армин Папергер, ръководител на водещия германски производител на оръжие Rheinmetall, който е основен доставчик на артилерийски снаряди за Украйна и който смята да прехвърли част от производството на украинска територия. Убийството на западен гражданин на западна територия би представлявало драматично отклонение от предишните руски тактики в чужбина – и дори от тези на Съветския съюз. Разкриването на заговора за убийство на Папергер предизвиква сравнения с опита за смъртоносно отравяне на българския оръжеен бос Емилиян Гебрев, който оцеля по чудо. България, както и други държави, които подкрепят Украйна, е цел на Руската федерация, която се стреми да прекъсне снабдителните линии.

Президентът Владимир Путин откри нова глава в руските операции в т.нар. „сива зона“ в ЕС и като цяло в западните държави, използвайки създадените наново шпионски мрежи, включително в България, които бяха ударени сериозно в началото на втората инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През първите шест месеца на 2024 г. подкрепяните от Русия сили дадоха сигнал, че са готови да атакуват западна промишлена и транспортна инфраструктура, а в някои случаи и граждани. Кремъл, изглежда, се стреми да ескалира колкото се може повече, без да предизвика военен отговор, а Западът е напълно неподготвен за това ново предизвикателство. Той отново оставя врати за дипломация, надявайки се, че Москва не желае ескалация, но това внушение, както показват постоянно събитията, е само пожелателно мислене.

Историческа размяна с „едно наум“

С участието на седем правителства от три континента и размяната на общо 24 души обменът на затворници между западни държави и Руската федерация в началото на август се превърна в уникално събитие в руската, американската и германската история; тя е и най-голямото подобно събитие от Студената война насам. На фона на призивите за мирно споразумение с Украйна, дори в някои западни среди, посланието, че Русия е надежден партньор в преговорите, е, което Кремъл се стреми да популяризира. Един по-внимателен поглед обаче подсказва друго. Според излязла публична информация първоначално размяната е трябвало да включва опозиционера Алексей Навални. Предположението е, че Путин е готов да го размени за Вадим Красиков, наемен убиец от ФСБ, осъден на доживотна присъда в Германия за убийството на чеченски дисидент. Смъртта на Навални в затворническа колония прави избора по-труден, макар Красиков да получава свободата си.

Сделката е приветствана от мнозина както на запад, така и в руските среди. Шестнадесет политически затворници бяха освободени от затворите на Кремъл, а как е съставен окончателният списък на участващите в размяната – осем чужденци и лица с двойно гражданство и осем руснаци – е тайна, която дипломатите може би никога няма да разкрият. Но това, което е ясно, е, че по-голямата част от около 1000 политически затворници, които са в руските центрове за задържане и наказателни колонии, остават извън разговорите. За тях и техните поддръжници историческата размяна в началото на август дава проблясък на надежда и едновременно с това унищожава собствените им перспективи за скорошна свобода. За външния свят и за голяма част от руското общество, което гледа държавна телевизия, те са невидими.

Един човек, за когото мнозина бяха изненадани, че не е включен в размяната, е опозиционният политик Алексей Горинов, първият, който през юли 2022 г. получи присъда от седем години затвор за критика на войната на Русия в Украйна. 63-годишният Горинов, който страда от хронично белодробно заболяване, се намира и до днес в центъра за задържане във Владимир, източно от Москва. Наскоро той получи нови обвинения – този път за „публично оправдаване на тероризма“, след като обсъди войната в Украйна с други затворници. Юрий Дмитриев, историк, посветил се на изследване на съветските репресии, беше хвърлен в затвора години преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Театралните дейци Евгения Беркович и Светлана Петричук пък бяха обвинени в „оправдаване на тероризма“ заради пиеса.

Офанзива, която поставя нова перспектива

За първи път след Втората световна война Русия е нападната от външна сила. При последния случай украинските войски на Червената армия помагат за отблъскването на нацисткото нападение в руската Курска област. Сега украинците са тези, които напредват по същия терен. Изненадващата атака на Украйна, която започна на 6 август, е смела и дръзка и може да промени наратива за войната. От морална и правна гледна точка Украйна има пълното право да се сражава с Русия. Всяка държава има право да се защитава и това право не се изчерпва с границата. Русия води завоевателна война в Украйна и извърши хиляди нападения срещу украинската Сумска област от територията на Курск. От 12 август украинската армия контролира между 800 до 1000 квадратни километра от същата Курска област, което означава, че за една седмица Украйна е поела контрола върху същата територия, която Русия окупира между януари и август 2024 г.

Украинската офанзива на руска територия е събитие от първостепенна значимост. И въпреки че все още много аспекти не са известни, е ясно, че става въпрос за много по-мащабна операция от предишните набези в пограничните райони с участието на руски доброволци. През пролетта на 2024-та руските антиправителствени бойци от Легион „Свобода на Русия“ и „Руски добловолчески корпус“, подкрепяни зад фронта от украинските въоръжени сили, пресичаха границата, за да атакуват снабдителни линии на руската армия, складове и да саботират комуникации, като се връщаха обратно. В същото време, въпреки че в сегашната офанзива Украйна използва и бронирана техника, се смята, че операцията едва ли ще включва превземане на Курск. Засега Киев установява контрол над зони в Курска област и се окопава. За това, че не смятат да се връщат скоро, говори и фактът, че украинците оповестиха планове да създадат военни комендантства на територията на окупираните руски територии.

Събитията в Курск са пряко свързани с усилията на украинската армия да отблъсква руската, която е в лятната си офанзива в Източна Украйна. Наскоро украински официални лица заявиха, че очакват кулминацията на руската офанзива да настъпи след 6–8 седмици. Стратегическата цел на Киев за тази година е да изтощи максимално руските въоръжени сили, докато е в отбрана. Но ако руснаците достигнат кулминация и успеят да направят оперативна пауза, за да попълнят запасите си и да се прегрупират, изтощаването им ще спре. Новата и изненадваща украинска операция, пазена в тайна дори от западните съюзници, не позволява това. Руското ръководство не може да избира дали да защитава Курска област или не, то ще бъде задължено да се опита да изтласка украинската армия от региона. Ако украинските въоръжени сили се окопаят в Курска област и започнат да се отбраняват там, руснаците ще трябва да ги атакуват въпреки изчерпаните си офанзивни възможности.

Подобни сигнали са видими от първите дни на украинската офанзива, когато поне три пъти руски колони са атакувани и понасят големи загуби. Предвид факта, че руските войски пътуват в плътна колона с камиони, пълни с войници и без артилерийско или въздушно прикритие, показва, че руското командване е бързало, докато се опитва да стабилизира ситуацията, като насити района възможно най-бързо с войски. Вероятно в този контекст на 14 август се появиха съобщения за мобилизиране на сили чак от далечен Иркутск, както и че са предлагани пари на току-що завърнали се в отпуск войници, за да заминат за Курск. Наистина, руското командване ще трябва да премести сили към Курск от основното направление в Донецка област. Ако се забавят, ще дадат възможност на украинските сили да завземат повече територия и да се укрепят по-добре.

Украинската операция в Курск трябва да се разглежда и в контекста на стратегията за прехвърляне на войната на руска територия, или както Киев коментира: „Войната се завръща у дома“. От началото на инвазията на Руската федерация през 2022 г. бойните действия се водят само на украинска територия. Постепенно обаче Украйна започна да нанася удари по цели в руския тил с безпилотни самолети, да провежда рейдове, а сега провежда и операция с участието на цели бригади. Преместването на военни действия на руска територия е инструмент за оказване на натиск върху Кремъл, като политиката му се представя в най-неприятна за населението светлина. Особено в пограничните райони на Белгород и Курск, които вече месеци наред са свидетели на атаки.

Друг аспект на операцията в Курск е, че тя засяга руските наборни войници. В желанието си да избегне спад в популярността руското ръководство ангажира в окупационните сили в Източна и Южна Украйна подписалите договор – т.е. тези, които са се съгласили да участват по един или друг начин и получават немалко заплащане за това. Руската общественост може и да не се интересува, ако някой от Сибир или Дагестан загине във войната, но смъртта на наборните войници от Москва, Санкт Петербург и други големи „бели и руски“ градове ще бъде възприета много по-болезнено.

Западът осъзнава, че е нужна е по-твърда политика спрямо Русия

Тези събития са дилема за Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън се опита да управлява ескалацията, като предоставя ограничена военна помощ на Украйна. Целта беше да се запази войната ограничена и с ограничен интензитет. На практика обаче тази политика доведе до удължаването ѝ, до все по-голямото ѝ навлизане в руска територия и до още по-голяма ескалация. Американското командване не е било уведомено за операцията в Курск, а Киев едва сега призна за извършването на офанзивни действия на руска територия през изказвания на официални лица.

Офанзивата на Украйна поставя изцяло нова парадигма на разговора за прекратяване на войната, на едни бъдещи мирни преговори и други дипломатически стъпки. Размяната на затворници – както на шпиони, така и на войници – е една от темите. Както се вижда, боевете в Курск предизвикват Кремъл да повдига въпроса за нови размени – нещо нечувано досега. Всички тези събития обаче трябва да бъдат поставени в много по-широк контекст, а понякога и далеч от фронтовите линии в Курск или Донецк. САЩ, както и техните съюзници, имат сериозни проблеми заради конфликти, които се отразяват върху световната икономика, западните интереси и търговията.

В някои от тях се вижда ръката на Русия – Москва изпрати военни съветници в Йемен, за да подпомагат кампанията на подкрепените от Иран бунтовници, известни като хути. В Червено море атаките на хутите предизвикаха срив на потока от търговски съдове, които плават през Арабско и Червено море. Български кораб също е сред пострадалите, като към август българският капитан на кораба Galaxy Leader Любомир Чанев е все още в плен на хутите. Войната, която хутите и други проирански сили водят срещу Израел заради тяхната война с „Хамас“ в Газа, се разширява географски и геополитически.

Иран и Русия се намесиха в гражданския конфликт в Судан; Москва инсталира начело на Мали, Нигер и Буркина Фасо приятелски хунти, които изгониха западните сили от територията си. Русия се прицелва също в Нигерия и Чад. В този контекст Украйна води своя сенчеста война – украински специални части подпомагат сирийските бунтовници срещу режима на Башар Асад и руските военни в страната; украинци участват също в атаки срещу руски сили в Судан и руски съюзници в Мали.

Реалистично е да се очаква, че до края на 2024 г. ще има ескалация по тези точки на напрежение, а не обратното. Войната в Украйна предизвиква вълни от нестабилност в глобален мащаб, а западните съюзници на Киев трябва да действат по-агресивно и без колебания в подкрепата си за украинските сили, за да може при евентуални мирни преговори да се вземе колкото може повече от руската страна – от Украйна до Близкия изток и Африка.