Конституцията на България има бурна съдба. За разлика от тази на САЩ, която не е променяна от самото си създаване преди 235 г., за своето 145-годишно съществуване Конституцията на Република България е променяна основно четири пъти. Началото дава Търновската конституция (1879–1947), следвана от Димитровската (1947–1971), Живковата (1971–1991) и действащата в момента конституция от 1991 г. Последната претърпява шест редакции, които са в прерогативите на обикновеното Народно събрание. Шестата поправка беше приета в края на миналата година.

Ето и още няколко интересни факта по темата:

Либералната конституция

Създадена по белгийски образец, Търновската конституция е определяна като една от най-либералните за времето си. В нея се отделя значително място на правата и свободите на гражданите.

Налагане на тоталитаризма

Следващата конституция – Димитровската, на името на Георги Димитров, закрепва промените след 9 септември 1944 г. С нея се налага тоталитаризмът, съпътстван с национализация на банките и промишлеността и формирането на култа към личността.

С БКП начело

С идването на Никита Хрушчов на власт в СССР идват и промените. Някои страни от блока свързват периода с кървавите дни на Пражката пролет. У нас по това време се създава третата поред конституция – Живковата, на името на Тодор Живков. Тя е много по-назадничава от Търновската, въпреки че е създадена близо 100 години след нея, тъй като ограничава гражданските права и потъпква демократичните принципи. БКП става „ръководната сила в обществото и държавата“ (чл.1, ал. 2).

Протестът на 39-имата

Работата по действащата конституция на България започва с отмяната на чл. 1 от Живковата конституция на 15 януари 1990 г., и приключва с приемането ѝ на 12 юли 1991 г. То е съпроводено от протест на 39 народни представители, които се обявяват против новия основен закон да се гласува от парламент, доминиран от БСП и други леви партии. Те организират палатков лагер и започват гладна стачка.

Шестата поправка

Съвременната конституция е променяна шест пъти. Последната, шестата, поправка беше изготвена и приета само за шест месеца от управляващото мнозинство през 2023 г. С нея ВСС се разделя на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, намалява се мандатът на главния прокурор, урежда се кой може да застава на премиерския пост в служебно правителство и че парламентът няма да се разпуска до избирането на правителство. Позволява се и на българските депутати и министри да имат двойно гражданство. Президентът Румен Радев атакува част от промените в Конституционния съд.