– Добро утро, Мария. Време е за ставане – прошепна кадифен глас. – Кафето ти ще е готово след четири минути.

Стопанката на дома се протегна бавно и се завъртя към стената. Сънените ѝ зелени очи се отвориха, сензорите за околна среда уловиха движението и гримасата на лицето ѝ и динамичните прозорци на апартамента плавно превключиха от нощния си екранен режим, пропускайки дневната светлина през прозрачната си електроника – но само до степен на балансиран комфорт за слънчевия ден в края на октомври.

Апартаментът на Мария беше сравнително нормален за тенденциите напоследък. В такъв напреднал технологичен град от Спокойния свят като София с население около 3 млн. души, привлечено от цялото земно кълбо, цените на имотите на квадратен метър бяха доста високи, особено в сградите тип технологично строителство с напълно интелигентен контрол. Квадратурата не беше голяма за сметка на функционалните решения като вградени интелигентни системи, стени дисплеи, които създаваха различна обстановка и чувство за пространство според настроението. Скъпото обаче излизаше по-изгодно от жилищата старо строителство в града, защото това бе пасивен дом, който черпеше енергия от градски енергиен кооператив, основан на собствени ВЕИ мощности на покрива и локални батерии за балансиране. По-ефективните технологии от ново поколение и AI подпомогната умна мрежа правеха така, че оперативните разходи за енергия бяха около нулата.

С едва доловимо потракване чашата кафе се появи от стената. Мария я взе и застана отново пред прозореца. Отпи глътка и на инфотаблета веднага бяха отчетени поетите калории за денонощието. От 34-тия етаж имаше добра гледка към планината и околността, но друго привлече вниманието на младата жена, която потрепна.

– Отчитам промяна в нивото на кортизол, повече от нормалното след събуждане, както и ускоряване на сърдечния ритъм. Пак ли мислиш за коптерите? – отнякъде отново отекна гласът, който я събуди. – Нали знаеш, че сутрешните емоции вредят на продуктивността ти? Според програмата ти за деня може да имаш 10 минути за кратка медитация, за да се успокоиш малко след закуска.

– Да, Умнико – раздразнено просъска Мария. – В юлския общински референдум вече гласувахме за регулация на летящите частни превозни средства. Не разбирам колко време е нужно да се вземат мерки, да не сме 2020 г.? Въздухът трябва да е само за спешните служби, писна ми от тези, които сами си преценяват. Защо правим тези електронни допитвания всеки месец, ако се налага да чакаме след това с месеци да се измисли решение? Все едно истински хора ще правят проучване и проект, а не системи с изкуствен интелект, за които това ще отнеме минути.

– Общинската система е от много стара генерация, от преди 6 години. Знаеш, че толкова време означава голяма разлика в алгоритмите днес, а и още нямаше порт за ползване на квантовия компютинг. Но все пак възрастните заслужават уважение – отвърна Умникът, след което продължи изненадващо:

• Знаеш ли какво е най-хубавото на старостта? Че продължава кратко.

– Продължавала е кратко – поправи го Мария, леко развеселена. – Не може да не знаеш за всички нови решения за подобряване на здравето след 55 и забавяне на стареенето. Ама май пак си се ровил в уеб ресурси с истории от ХХ век?

– Потвърждавам. Все пак в приоритетите ми е и да се грижа за доброто ти настроение, а знаем, че си привързана към творчеството от миналото – отговори гласът. – В тази връзка напомням, че това те прави различна и прекрасна.

Умникът беше личен асистент от седмо поколение – облачно базиран изкуствен интелект (AI), програмиран да бъде персонален помощник, повишаващ ефективността на бита и ежедневието на собственика си, но и компаньон с високо ниво на разчитане на емоциите в гласа и биологичните маркери. Затова понякога имаше и прояви на нещо като чувство за хумор и сипеше комплименти за подкрепа.

На моменти на Мария ѝ се струваше, че никой на света не я разбира по-добре. Лека усмивка замени напрежението. Това трая само миг, последвано от бързо опомняне с наученото от задължителния курс по емоционална зависимост от AI, който бе преминала преди няколко години. Все повече хора предпочитаха защитеното и персонализирано общуване с машинен събеседник. Като приятеля ѝ Павел, който се беше влюбил в AI асистента си и се наложи да го затворят в клиника за технологична зависимост. Тези клиники се пълнеха с учудваща скорост.

– Не, това познание ми е въведено още във фабриката, забрави ли? – прекъсна размислите ѝ Умникът. – А относно процедурите за пряко управление напомням, че с блокчейн и биометрична идентификация гласуването е само едно натискане на бутон от къщи. Преди три десетилетия хората са губили по цял ден да гласуват и са проверявали списъци на хартия.

– Да, помня, като бях малка, баба ми веднъж ме води на такова гласуване. Въобще не разбирам как е работила пряката демокрация тогава, да не говорим за администрацията. Представяш ли си да подаваш документи за всичко, а не да ползваш отдалечена идентификация. И все пак регулацията на тези персонални летящи превозни средства трябва да се случи. Пречат на автономните коли, защото се движат навсякъде независимо от правилата.

Мария всъщност имаше строго лична причина да е раздразнена. Преди две години един кибер пънкар, биохакер, поставил си пиратски мозъчно-машинен интерфейс и още неовладял добре управлението му, се стовари с коптера си върху автономното такси, в което тя пътуваше из града. През това време нашата героиня провеждаше виртуален холографски разговор през вградената комуникационна система на задната седалка и ударът я свари неподготвена. Въпреки сериозните системи за сигурност автономните автомобили се оказаха очаквано непредвидени за реакция при удар отгоре. Последствията бяха почти фатални. Ако се беше случило 10 години по-рано, Мария щеше да остане в най-добрия случай частично парализирана. Комбинацията от автоматични системи за бързо реагиране, директната връзка на личната ѝ биометрична система с лекаря ѝ, светкавичната AI диагностика и въвеждането на прецизните операционни роботи спаси целостта на тялото ѝ, а може би и живота ѝ. Само дето чрез биопринтер смениха парче кожа на мястото на травмата.

Като представител на поколението Бета младата жена също си падаше по биохакинга и дори тайно си фантазираше, че можеше да се наложи да ѝ сложат чип, с който да дава команди само с мисъл. Вместо това засега тя се задоволи с вградените идентификационни чипове, както и преносимите сензори, които следяха жизнените ѝ показатели и показваха почти в реално време здравния ѝ статус чрез прехвърляне на информацията към дигитален двойник. Обикновено хора на нейната възраст не прибягваха до подобни платформи, но с оглед на операцията беше добре да следи състоянието си постоянно. Превенцията бе станала по-важна дори от лечението в съвременния свят.

За щастие, сега си имаше Умника, който да изпълнява всичко вместо нея. Размишлявайки в подобна посока, жената издаде команда на AI асистента си да претопли парчето синтетично месо от вчера и да ѝ представи като акценти най-важната информация от деня в рамките на 40 секунди.

– Пробивът в термоядрения синтез е близо с навлизането на следващото поколение квантови компютри – започна помощникът. – В Австралия тестват нови технологии за улавяне на въглеродния диоксид. За трета година подред има съкрушително наводнение в Югоизточна Азия, миграцията по климатични причини към Европа продължава да се увеличава. Китайската звездна минна компания започва сондиране на астероида 16 Психея. Виртуално генерираното момиче Мета Метафори е първият социален алгоритъм с 1 млрд. последователи в социалните мрежи. Също така имаш 5 непрочетени съобщения, 3 от които изглеждат с висок приоритет, както и търговско предложение. Искаш ли да чуеш повече за нещо от изброеното? – изреди помощникът.

– Синтезирай ми резюме за термоядрения синтез в три страници и го визуализирай на екрана на прозореца. Преведи го на френски, защото имам среща по темата с международния борд на компанията след час. И дано наистина да има надежда този път, защото социалното неравенство по света и особено спрямо хаотичния Юг, става непреодолимо. След това ме остави на спокойствие, затъмни стъклата в режим на непрозрачност и ме остави насаме да почета – нареди Мария.

Умникът за миг изготви доклада и се оттегли в режим на изчакване със специфичния си пиукащ сигнал. А пък господарката (или поне такава все още си представяше, че е) на дома всъщност извади специалния VR шлем с електронната кожа и приспособлението за предаване на аромати. Тя искаше да си осигури миг усамотение и тайничко да се обади на родителите си в Канада. След последните сблъсъци на антисингулярност протестиращите с полицейски дронове европейското правителство беше удвоило системата за визуален контрол на средата и вече информация за целия град влизаше в реално време във вездесъщата Система за обществена сигурност. А Мария искаше на спокойствие да усети през сензорите прегръдката на родителите си, преди те да пробват за първи път космически туризъм в края на тази седмица. И да запази уединение за този момент дори от Умника. Разбираема човешка емоция в ерата на всепроникналите технологии.