Global Edge БРОЙ /// Мениджър 01/2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Червени флагове пред икономическата сигурност

Търговията със съперници може да създаде опасни зависимости, но може да действа и като предпазна мярка срещу враждебност.

Автор:

Карла Норльоф, професор по политически науки в Университета в Торонто и старши сътрудник в Атлантическия съвет

Червени флагове пред икономическата сигурност

Червени флагове пред икономическата сигурност

Търговията със съперници може да създаде опасни зависимости, но може да действа и като предпазна мярка срещу враждебност.

Червени флагове пред икономическата сигурност
quotes

Световният ред претърпява значителни промени, които изискват нова програма за икономическа сигурност. Геополитическите конфликти – от горещи войни и локални бунтове до противопоставяне на великите сили – превърнаха сложната връзка между икономиката и сигурността в ежедневен проблем навсякъде по света. Въпросите се усложняват още повече от факта, че нововъзникващите пазари придобиват икономическо влияние и пряко оспорват дългогодишното господство на традиционните сили чрез нови мрежи и стратегически съюзи.

За да се ориентираме в този нов свят, трябва да се съобразим с три взаимосвързани измерения: въздействието на геополитиката върху световната икономика; влиянието на глобалните икономически отношения върху националната сигурност и връзката между глобалната икономическа конкуренция и общото благосъстояние.

Всяка от тези области хвърля светлина върху многостранното взаимодействие между икономиката и сигурността. Ще трябва да разберем всички тях, ако искаме да се справим с разнообразните и сложни предизвикателства, които ни поставя нашата силно взаимосвързана глобална система.

Както показаха последните години, геополитиката може да окаже дълбоко въздействие върху световната икономика, променяйки търговията, инвестиционните потоци и политиките понякога почти за една нощ. Освен човешките жертви войни като руската инвазия в Украйна и тази на Израел с „Хамас“ често имат отражение далеч отвъд непосредствения театър на конфликта.

Например водените от Запада санкции срещу Русия и прекъсването на украинския износ на зърно през Черно море доведоха до рязко покачване на цените на енергията и храните, което доведе до несигурност на доставките и инфлация в световен мащаб. Освен това Китай задълбочи икономическите си отношения с Русия след масовото напускане на западни фирми през 2022 и 2023 г.

По подобен начин военният конфликт в Газа дестабилизира целия Близък изток, особено зависимите от туризма съседни държави като Египет, Йордания и Ливан. Междувременно йеменските бунтовници хути, отдавна снабдявани от Иран, атакуват товарни кораби в Червено море, което пряко възпрепятства търговията през Суецкия канал – основна артерия на световната търговия, като кара международните компании да преустановят или коригират маршрутите си.

Съвсем наскоро сушата, предизвикана от „Ел Ниньо“, намали капацитета на Панамския канал – друга основна артерия на световната търговия. Независимо дали поради геополитически или екологични причини, пренасочването на маршрута около тези места неизбежно увеличава разходите за превоз, води до забавяне на доставките, нарушава глобалните вериги за доставки и създава инфлационен натиск.

Преминавайки към второто измерение – последиците от глобалните икономически отношения за националната сигурност, – е ясно, че държавите са по-склонни да приемат смели или агресивни политики за сигурност, ако вече разполагат с мрежа от икономически връзки, които могат да привлекат подкрепа или да потиснат опозицията. Китай например разчита, че икономически зависимите държави в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще приемат политическото му влияние и дългосрочната му заявка за хегемония. Много държави се уповават на Китай и по отношение на важни компоненти от веригата за доставки в областта на отбраната, което ги прави уязвими в дипломатически и военен план. Глобалната свързаност под формата на икономически мрежи и инфраструктура все повече се използва като оръжие за геополитически цели. Както показва войната на Русия в Украйна, икономическите връзки могат да създадат зависимости, които повишават цената на противопоставянето на заявени политики за сигурност (или дори на открита агресия). Прикритата заплаха от прекъсване на доставките има принудителен – понякога доста фин и коварен – ефект върху целите на националната сигурност на дадена държава. Благодарение на мрежовите ефекти на доларовата система Съединените щати запазват значително влияние за налагане на международния ред чрез санкции срещу държави, които нарушават международните норми.

Търговията с врага може да бъде изгодна или просто практична, но тя също така променя разпределението на силите. Както западните правителства разбраха през последните две десетилетия, предимствата, предоставени от технологичното превъзходство, могат да бъдат значително компенсирани от принудителния трансфер на технологии, кражбата на интелектуална собственост и обратното инженерство.

Третото измерение – връзката между глобалната икономическа конкуренция и просперитета – се усложнява от първите две динамики, тъй като стремежът към материално благополучие сега трябва да се съпоставя със съображенията за сигурност. Затова дискусиите в тази област се съсредоточават около концепцията за икономическа сигурност, която означава стабилни доходи и надеждно снабдяване с ресурси, необходими за поддържане на даден стандарт на живот.

Съществува потенциален конфликт между адаптирането към пазарно и геополитически обусловените промени в икономическата мощ и финансирането на военни сили, способни да защитават световната икономика. САЩ като доминиращ играч трябва да запазят желанието и способността си да запазят отворената, основана на правила световна икономика и мирния международен ред. Това ще изисква допълнителни инвестиции във военни способности и съюзи за противодействие на териториалната агресия и опазване на морските пътища, както и по-силни политики за опазване на околната среда и рамки за разпределяне на глобалните икономически ползи в съответствие с пазарните принципи.

Опитвайки се да намалим рисковете за сигурността чрез деглобализация (протекционизъм, ниършоринг, френдшоринг), ние рискуваме да увеличим икономическите заплахи и заплахите за сигурността, породени от един по-фрагментиран свят. Въпреки че икономическите взаимодействия със съперници могат да създадат опасни зависимости, те могат да действат и като предпазна мярка срещу враждебност.

Всички правителства ще трябва да се справят с тези нови положения, докато разработват нова програма за икономическа сигурност. Светът бързо се превръща във все по-противоречив и изпълнен с рискове. За да постигнем максимална сигурност и просперитет, ще трябва да разберем сложното взаимодействие на силите, които го създават.