Business Signature БРОЙ /// Мениджър 03/2025

Какво ви коства да сте толкова години на върха и какви компромиси трябва да прави човек?

Не харесвам ролята на жертва на професията. Избрала съм журналистиката съзнателно, останала съм в нея съзнателно и съзнателно искам да продължа да бъда тук. Всяка професия, към която си привързан, изисква всеотдайност, търпение и страст. А журналистиката още повече. Защото, когато си коректив на другите, ти самият трябва да бъдеш съсредоточен, безупречен и внимателен. Защото не можеш да изискваш от другите, а ти да правиш компромиси, да нарушаваш моралните и професионалните норми. Не знам дали това е компромис, по-скоро е приемане на правилата и безпроблемно съжителстване с тях. А вие казвате, че съм на върха. Никога не съм се приемала за звезда, връх и т.н. Струва ми се, че ако го приема, ще е началото на края. Аз съм сред хората, които непрекъснато се стремят да вървят нагоре, свободно и със съучастие в каузи.

Подкрепи ли ви някой в началото и как вие подкрепяте сега младите си колеги?

Не съм имала учител в журналистиката. Започнах работата във вестник, там ме посрещнаха чудесни колеги, които обаче ме пуснаха в морето да плувам сама. В телевизията беше същото. Аз вече бях натрупала опит, била съм репортер, редактор, анализатор в печатните медии. Не съм имала кумир, не съм подражавала на никого, гледах по-опитните колеги, без обаче да се стремя да приличам на тях. Това за мен е много важно. Ако не си изградиш собствен образ, свой маниер, ако не се водиш от собствения си инстинкт, ако нямаш собствено любопитство и собствени алгоритми за анализ, вероятно можеш да бъдеш приличен журналист, но никога няма да бъдеш различен и ярък. Индивидуалността за мен има огромно значение. Бих говорила с младите си колеги, бих ги посъветвала, бих споделила опит, но само ако те го поискат.

Какво ви накара да останете толкова дълго в bTV?

Получих покана от Люба Ризова. Тя тогава беше шеф на новините и публицистиката. А останах, защото се чувствам разбрана от колегите. И от зрителите. А и аз съм консервативна, не обичам да митарствам из медиите, харесва ми да имам дом, котва.

Вие сте емблематичен водещ в българския ефир. Колко време отнема подготовката ви за „Лице в лице“ всеки ден?

Отнело ми е десетилетия. Един разговор не може да се подготви за няколко часа. Трябва всекидневно усилие. Ако не си нащрек всяка минута, вероятността да изпуснеш нещо е сигурна. За мен журналистът не е този, който познава събитията от последните дни, а от последните години. Че и по-назад. За когото разговорът не е по конспект от подготвени актуални въпроси, а разговор с контекст, познание за процеси и факти през годините. Не бива събеседникът да бъде оставян да заблуждава, разчитайки на късата памет, не бива да приписва на другите това, което сам е практикувал. Не бива да бъде оставян да гради розови кули, когато наоколо има кал. Така че – работя 24 часа в денонощието, години наред. И конкретното предаване е само израз на дълга подготовка.

Отскоро водите нов сегмент на „Лице в лице“ след централната емисия „Новини“ на bTV. Какво могат да научат зрителите в него?

От много време зрителите искат още време за „Лице в лице“. Ръководството прецени и аз съм съгласна, че вместо механично удължаване на времетраенето на предаването, да потърсим друг ъгъл. По-новинарски, по-конкретен, по-съсредоточен върху една от темите на деня. Това за мен ще е още един начин да изпробвам възможностите на предаването, да работя в още по-тясна връзка с репортерите и продуцентите на новините, да усетя техния ритъм.

Как виждате бъдещето на журналистическата професия?

Със скоростта не можеш да се състезаваш. Тя е зашеметяваща. Новините се научават от дигиталните платформи в реално време. Съпреживяват се в реално време. Гледат се в реално време. И с това не можеш и няма смисъл да се бориш. Затова мисля, че журналистиката трябва да добавя смисъл. Трябва да предлага анализ. Трябва да показва различни гледни точки, трябва да обобщава и съпоставя. Защото да видиш и да чуеш, е нещо различно от това да го приемеш, осъзнаеш и осмислиш. Така че – състезанието със скоростта е загубено, но за смисъл – е спечелено. Нямам тревожност по отношение на онлайн медиите. Имам тревожност от опасността да приемем, че всичко, което виждаме, трябва да приемаме безкритично и приспано. Едно към едно, така, с полузатворени очи. Затова не са ни нужни нови умения, а да подобрим и развием добрите стари умения – на умното гледане, на критичното мислене, на интелигентните обобщения.

Успех на всяка цена или успех със стойност?

Аз не вярвам и не харесвам идеята за успеха на всяка цена. Предателствата, големите компромиси, нагаждачеството, предлагането на услуги във всякакви посоки, изпълняването на поръчки вероятно създават у някои човеци усещане за успех, за постигната цел. Но личи. Много личи, когато си на място, което не отговоря на ръста и интелекта ти, когато ти е отредена главна роля по замъгляването. Не е изключено понякога тези хора да играят талантливо ролята си, но внимателният поглед вижда, че това е пародия на успех.

Коя история може да ви вдъхнови или докосне най-силно?

Аз съм състрадателен човек. И заради това най-често ме докосват личните трагедии, болката, насилието. Това ме извежда от равновесие, свива ме на топка. Трудно ми е да гледам и да приема рухването на човека. Вдъхновяват ме обаче силата и устойчивостта. Способността на човек да устои на изкушенията и примамливите, но безчестни перспективи. Харесвам уравновесените, смислените, устойчивите хора. Те ме привличат. А рядко използвам думата вдъхновение. Тя е твърде силна, не бива да я употребяваме за всяка добра човешка история.

Какво да направим като общество, за да изискваме повече от политици и институции, и как да създадем усещането за благополучие и отговорност сред гражданите?

Да спрем да бъдем късопаметни. Да спрем да приемаме за естествено състояние поговорката „Всяко чудо за три дни“. Да помним. Да не се примиряваме със заблужденията и красивите обещания. Да питаме. Да изискваме отговори. Да съпоставяме, да анализираме, да не се доверяваме сляпо. Случвало ми се е хора да ме питат – ти защо не постави този въпрос пред еди-кой си политик, защо не го засече, защо не му каза, че е лъжец, че ни е измамил. Вероятно справедливо. И тогава аз питам – вие кога за последно протестирахте, кога за последно отидохте при народния си представител да му кажете нещо, кога показахте активна гражданска позиция? Не е добре обществото да очаква само журналистите да бъдат съвестта на нацията. Ние сме общност и заедно имаме отговорност.

Какво искате да кажете на зрителите?

Че ги обичам. И че знам, че и те ме обичат. Че думите, които изричам, са мои, не ползвам чужди. Че изводите, които правя, са мои. Не ползвам чужди. Че ме вълнува всяка човешка болка. Че не променям възгледите си конюнктурно. Че знам, че има невъзможни неща. Но и че знам, че колкото повече сме апатични, те стават още повече. Искам да им кажа, че почтеността е ценност, а не порок. Че добротата е привилегия, а не глупост. Че разделеното и отдаденото на заблуди общество е най-добрата среда за политическите спекуланти. Че да мразиш е слабост, но да се гневиш и отхвърляш, е сила. Че примирението е измамно спокойствие. 

Цветанка Ризова е емблематично лице на bTV и предаването „Лице в лице“. От 4 март тази година тя води новия сегмент по актуална тема от деня „Лице в лице след Новините“, всяка делнична вечер.