Глобалната икономика се оказа по-устойчива от очакванията на анализаторите през 2023 г. Стимулиращата фискална политика в САЩ и по-стабилната европейска икономика, подпомогната от по-ниските цени на суровините, са една от основните причини за позитивното развитие. Растежът на българската икономика също изненада положително. Какви обаче са възможните сюжети през следващите месеци?

Реалистичен сценарий

Подкрепата от фискалната политика в САЩ е вероятно да намалее значително през следващата година. Акумулираните по време на пандемията спестявания на домакинствата вече са на много по-ниски нива, което би имало негативен ефект за склонността им да потребяват. Тези фактори ще бъдат насрещен вятър за икономическия растеж. В допълнение, паричната политика на централните банки остава рестриктивна, а основният ѝ негативен ефект би трябвало да се усети през 2024 г. Всичко това увеличава шансовете за рецесия в глобален мащаб.

Европейската икономика е със структурно намаляващо вътрешно търсене, което увеличава зависимостта на региона от глобалната търговия. Промишлеността се забавя сериозно през последната година, което е допълнителна пречка. Също и по-слабият растеж в Китай би оказал негативно влияние на икономическата активност в Европа.

Българската икономика е отворена, което означава, че е възможно тези глобални тенденции да ѝ се отразят негативно. Вътрешното търсене е силно, потребителите са уверени, пазарът на труда е силен, а лихвените нива са ниски – фактори, които ще са определящи за динамиката на икономическото развитие. Разхлабената фискална политика на сегашното правителство, насочена предимно към вдигане на пенсиите и заплатите в държавния сектор, няма да се отрази позитивно, защото ще доведе до увеличаване на вноса, до влошаване на платежния баланс, до вдигане на дълга и до потенциално задържане или намаляване на кредитния рейтинг на държавата. В ситуация с високи лихвени проценти на международно ниво това ще е допълнително бреме за икономиката ни и може да ограничи чуждите инвестиции.

Оптимистичен сценарий

Секторът на услугите и пазарът на труда в глобален мащаб са много силни и устойчиви. Забелязват се първите сигнали, че бизнес активността в сферата на промишлеността започва да се съживява. Инфлацията намалява, а очакванията са за допълнително понижение през следващата година. Това би дало комфорт на централните банки да спрат с увеличаването на лихвите и дори да мислят за намаляването им в даден момент. Всичко това би увеличило шансовете за постигане на т.нар. меко приземяване на глобалната икономика и засилване на растежа след това.

През последното десетилетие задлъжнялостта на домакинствата в еврозоната отбелязва понижение. По този начин валутният съюз стана по-устойчив на по-високи лихвени проценти. Това намалява потенциалните негативни ефекти от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Икономиката в региона е по-чувствителна към развитието на промишлеността и потенциалното ѝ възстановяване би било положителна новина за икономиката.

При оптимистичен сценарий икономиката на България може да нарасне с повече от 2%. Двигатели на ускоряването на растежа биха били успокояването на инфлацията, нарастващите възнаграждения на работещите и силният пазар на труда. Българската икономика в момента работи на пълна заетост. Тя е атрактивна за инвестиции най-вече в ИТ сектора, но в индустрията и в областта на услугите започва да се чувства все по-голям дефицит на кадри, което в средносрочен план ще е пречка за по-висок растеж.

Песимистичен сценарий

Геополитическото напрежение се увеличи значително през последната година. Потенциална ескалация на съществуващите военни конфликти би довела до много лоши последици в глобален мащаб, включително до растеж на основните суровини и по-висока инфлация. Централните банки са готови да ограничават инфлацията с всички възможни мерки и потенциален неин растеж би довел до нови рестрикции от тяхна страна. Цената на това би била тежка рецесия.

Европейската икономика е много податлива на повишаване на цените на суровините и ново поскъпване би довело до много по-голям ефект от миналогодишния. Влиянието на повишаването на лихвите ще се усеща още по-силно през следващата година, а вече се забелязва спад в ръста на кредитирането. Задълбочаването на проблемите във втората по големина икономика – Китай, от която европейската икономика е силно зависима, също е лоша новина.

Най-големият риск пред България е свързан с възможна политическа нестабилност. Тя потенциално би довела до нов спад в бизнес доверието и инвестиционния климат. Допълнителен потенциален риск би бил покачването на лихвите по ипотечните кредити, които са прекалено ниски и не са устойчиви във времето. Както и всякакви външни шокове!

Никола Янков основава „Експат Капитал“ през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995 – 2001 г. В периода 2001 – 2005 г. е бил заместник-министър на икономиката, както и на транспорта и съобщенията. Завършил е университета „Корнел“ в САЩ.