Национални особености на руската скулптура или защо изселват Петър І от Москва

В Русия всичко е голямо, в това число и разчистването на сметки. Няма и месец откато президентът Дмитрий Медведев уволни загубилия доверието му московски кмет Юрий Лужков, а по-долните столични чинове вече разчистват града от всичко лужковско, в това число и от изкуство.

Малко е иронично, но жертва ще падне не кой да е, а Петър Първи. По-точно неговата

98-метрова скулптура в река Москва. 

Не че московчани имат нещо против царя, но паметникът му, изработен от Зураб Церетели, открай време - т.е. от 1997 г., буди спорове и страсти. Още при поставянето му 70% от столичани не го харесаха. Интелуктуалците пък твърдяха, че това е зле преработено копие на статуята на Колумб, която Церетели направи през 1991 г. и опита да подари на Ню Йорк по случай 500-годишнината от откриването на Америка. (Малки подробности - Ню Йорк отказа 90-метровия Колумб, който щеше да бъде 2 пъти по-висок от Статуята на свободата. Не го взеха и Балтимор и Маями. Едва това лято се заговори, че монументът е поискан от Аресибо - град на северното крайбрежие на Пуерто Рико.)   

Церетели е любимият скулптор на ексградоначалника Юрий Михайлович. Де що има монументално изкуство в руската столица, издигнато през последните 18 година, откакто кметуваше Лужков, е дело все на Церетели. В ответ

скулпторът посвети на поклонника си две статуи.

Първата 10-ина години беше възправена в двора на Московския музей за съвременно изкуство. На нея Лужков е изобразен като стопанин-портиер, държащ ключовете на града и метла-фенер. Тази статуя си "тръгна" от обществения музей веднага след падането на кмета и от вчера вече e в частната галерия на Церетели, където й прави компания по-късно ваяние на Юрий Михайлович. 

Първите, които навремето видяха втората статуя, направо застинаха - бронзовият градоначалник нямаше не само типичия каскет, но беше лишен даже от сако, панталони и обувки. Грееше босоног и напрегнал голи мишци само по гащи и тенис ракета. Художникът обясни, че искал да покаже Лужков не като кмет, а като изключително жизнен човек в прекрасна физическа форма.

Сега драмата е с друга рожба на Церетели, която вече двайсетина дни

се щура от град на град като софийска бала с боклук

и никой не я ще. Ликвидацията на прословутия гигантски паметник на Петър Велики насред Москва река бе едно от първите предложения на и.д. кмета Владимир Ресин. Той беше заместник на Лужков, но възневидя монумента от любимия му скулптор чак след падането му. Служители в московското правителство плахо възразиха, че махането и транспортирането на паметника, тежащ 660 тона, ще излезе колкото две нови детски градини, но все пак надделя мнението творението на Церетели да си ходи. Демонтажът ще струва около 1 млрд. рубли и ще стане през пролетта на 2011 г., освен ако новият кмет Сергей Собянин не нареди друго.

Научили за изселването на Петър Първи, няколко града понечиха да го приберат.

Първо се роди идеята да го вземе Санкт Петербург - градът, наречен на негово име. Лансира я председателят на Съвета на Руската федерация Сергей Миронов. Според него огромната статуя ще стои прекрасно във Финския залив, на входа за Петербург.  

Питерските депутати много се засегнаха

и написаха в прав текст до висшето държавно ръководство, че това е оскърбление и че настояват да не "изражда града, създаден от великия император" с "подаръци със съмнителна ценност". 

После представители на градския съвет на Петрозаводск казаха, че са готови да вземат паметника. Те прецениха, че монументът ще стои прекрасно на брега на Онежското езеро в столицата на Карелия. Местни интелектуалци обаче ги разкритикуваха и работата се разсъхна.  

Ентусиазирани младежи от Воронеж решиха, че това е градът, който ще приюти царския паметник. Та нали точно тук Петър Първи е започнал строителството на руския флот, на чиято 300-годишнината всъщност е посветен монументът. Младежите даже бързо направиха допитване до общественото мнение и се оказа, че 68% от жителите на Воронеж са съгласни. Възпротивиха се обаче градските власти. Дали стреснати от невероятна сума, която ще им е нужна, или по естетически съображения, те заявиха, че московската статуя няма да се впише в местна архитектура, понеже не е създадена за нея.

Притеснен, че паметникът ще трябва да си остане в Москва, директорът на музея на съвременното изкуство Марат Гелман обеща да намери пари от спонсори за преместването.

Може би това ще е единственият изход - да се плати, за да вземе някой статуята. Иначе става опасно - радикалната организация "Реввоенсъвет" вече опита да я взриви, но милицията успя да спре акцията.

Скулпторът не престава да нарича идеята за махане на паметника позорна. "Този паметник не е мой, а на Москва и на Русия, за Бога. Да правят, каквото щат. Ако иска,

някой да си го закара в двора на вилата,

казва Церетели, който е председател на Руската художествена академия. Той впрочем сподели и нов творчески план - ще вае скултура на Путин и Медведев заедно. 

А идеята все повече се развива - печели привърженици предложението на общественото движение "Архнадзор", лансирано още в деня на уволнението на Лужков, от Москва да бъдат вдигнати всички скулптури от Церетели, защото развалят историческия облик на града. Координаторът на движението Константин Михайлов настоява те бъдат събрани в някой парк - като "съветските паметници след края на социализма". 

Така завършват ерите - първо вождовете, а после и паметниците долу...