Световната военна машина не може да отговори на търсенето на муниции

Средно на ден в Украйна враждуващите армии изстрелват една срещу друга до 30 000 снаряда. Това се равнява на повече от 200 хил. на седмица и почти 1 млн. на месец – без да се включват куршумите, противопехотните мини, ръчните гранати и други боеприпаси, които се използват в момент, когато инвазията на Владимир Путин навлиза във втората си година, пише Наталия Дроздяк за Блумбърг.

Докато руските войски обикновено  изстрелват около два пъти повече снаряди от украинските сили, запасите от двете страни намаляват. Използването на боеприпаси в Украйна е „много пъти по-високо“ от сегашното ниво на производство на нейните съюзници, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери в Брюксел на 13 февруари.

Това създава нужда от спешно доставяне на повече муниции и оръжия на фронта, превръщайки войната в битка не само на армии, но и на фабрики. Нито една от страните не е изложена на риск от пълно изчерпване на запасите си, но намаляващите доставки ограничават техните възможности, казва Марк Кансиан, бивш полковник от морската пехота на САЩ, който сега е съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. „В един момент това се превръща в проблем. Ако ограниченията станат настина сериозни, не можете да стреляте по добри цели“, добави той.

Някои анализатори казват, че конфликтът показва паралели с Първата световна война, когато воюващите страни се съсредоточиха върху укрепването на своите позиции и разчитаха на безброй снаряди за излизане от безизходицата. Докато конфликтът се проточваше, воюващите страни страдаха от недостиг на артилерийски снаряди и през 1915 г. британското правителство беше отстранено от длъжност, след като не успя да достави достатъчно боеприпаси в случай, който стана известен като „кризата на снарядите“.

Украйна успява да устои на натиска, тъй като по-прецизното оръжие, което получава от страните от НАТО, й позволява да използва своите боеприпаси по-ефективно от Русия, според служители от алианса. Киев може да разчита на фабрики в Европа, САЩ и Канада, които имат много по-голям потенциален капацитет от този на Русия, която е изправена пред санкции и трябваше да се обърне към Северна Корея и Иран за доставки. Американската армия казва, че до тази пролет производството на 155-милиметрови снаряди ще нарасне от 14 000 на 20 000 на месец. През януари армията заяви, че ще инвестира 2 млрд. долара в няколко от своите заводи за боеприпаси в САЩ, тъй като се стреми да достигне месечен производствен капацитет от 90 000 снаряда още през следващата година.

През февруари държавната информационна агенция на Русия съобщи за увеличено производство на управляеми артилерийски снаряди „Краснопол“. Центърът за анализ на стратегията и технологиите в Москва изчислява, че производството на бойни самолети е скочило наполовина миналата година, въпреки че все още е със 70% под нивото от 2014 г. „Уралтрансмарш“ който произвежда самоходни гаубици, обяви голямо наемане на служители, докато „Уралвагонзавод“, основният производител на руски бойни танкове, казва, че работи 24 часа в денонощието. „Трябва да модернизираме и произведем още хиляди танкове“, каза бившият президент Дмитрий Медведев, който сега ръководи доставките на оръжия, по време на посещение във фабрика за оръжия в сибирския град Омск на 9 февруари.

Западна Европа увеличава производството с бавно темпо, казва Томаш Копечни, заместник-министър на отбраната на Чешката република, отговарящ за индустриалното сътрудничество. Министрите на отбраната от повече от дузина страни от НАТО се срещнаха миналото лято, за да обсъдят проблема, но много правителства все още не са решили къде и как да инвестират. „Ако оставим руската икономика да се превърне изцяло в режим на военно производство и не започнем тези проекти. Те ще произвеждат повече муниции, отколкото който и да е, който доставя на Украйна“, добави той.

„Европейските правителства увеличават разходите за отбрана, но това следва години на ограничени инвестиции. Бюрокрацията, необходима за насочване на разходите, е атрофирала, така че когато парите започват да се изливат, няма да има достатъчно служители, които да проверяват договорите“, казва Луси Беро-Сюдро, която проследява производството на оръжия в Стокхолмския международен институт за изследване на мира. „Компаниите знаят, че парите идват, но те все още нямат договори и искат да се уверят, че има възвръщаемост на инвестицията“, добави тя.

Докато опасенията за доставките отшумят, двете страни вероятно ще трябва да ограничат използването на боеприпаси, казва Роб Бауер, висш военен офицер на НАТО. Според нидерландския адмирал това предлага уроци за алианса във всеки по-широк конфликт, в който може да се включи. „Войната опира до запасите, до способността ви да продължите битката толкова дълго, колкото е необходимо“, каза още той.