ООН обяви лятото на 2023 г. за най-горещото, откакто се води статистика
Светът премина през най-горещите си три месеца в историята, съобщи метеорологичната агенция на ООН, което накара генералният секретар на организацията Антониу Гутериш да призове световните лидери да предприемат спешни действия в областта на климата, предаде Си Ен Би Си.
Световната метеорологична организация и Службата на ЕС за климатични промени „Коперник“ обявиха днес, че сезонът от юни до август на 2023 г. е бил най-топлият подобен период откакто през 1940 г. е започнало да се води статистика.
Средната температура за тези три месеца е 16,77 градуса по Целзий, което е с 0,66 градуса по Целзий над средното за периода.
Глобалната средна повърхностна температура на въздуха от 16,82 градуса по Целзий за август е с 0,71 градуса по Целзий по-топла от средната за месеца от 1991 до 2020 г. и с 0,31 градуса по Целзий по-топла от предишния най-горещ август, регистриран през 2016 г.
Тези резултати идват след поредица от екстремни метеорологични явления в Северното полукълбо, с повтарящи се горещи вълни, подклаждащи опустошителни горски пожари.
„Климатичният срив започна“, каза в изявление генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
„Учените отдавна предупреждават какво ще отприщи пристрастяването ни към изкопаеми горива“, каза Гутериш, като добави, че високите температури изискват предприемане на действия.
Шефът на ООН заяви, че този последен глобален топлинен рекорд трябва да насърчи световните лидери спешно да търсят решения за климата. „Все още можем да избегнем най-лошия климатичен хаос – и нямаме време за губене“, каза Гутериш.
Оказа ли влияние Ел Ниньо?
СМО изясни, че екстремните метеорологични явления, наблюдавани по света това лято, са се случили преди пълния ефект на затопляне от на Ел Ниньо.
Ел Ниньо е добре познат климатичен феномен, който случва средно на всеки две до седем години и се дължи на затопляне на температурата на морската повърхност..
Ефектите от Ел Ниньо обикновено достигат своя връх през декември, но тяхното разпространение по целия свят отнема време. Този закъсняващ ефект е причината синоптиците да смятат, че 2024 г. може да бъде първата година, в която глобалното затопляне надхвърля 1,5 градуса по Целзий над нивата от периода на индустриалната революция.
Прагът от 1,5 градуса по Целзий е амбициозната глобална температурна граница, определена в знаковото Парижко споразумение от 2015 г. Отвъд това ниво е по-вероятно да се стигне до т. нар. наречените повратни точки, при които малки промени могат да доведат до драматични промени в цялата животоподдържаща система на Земята.
„Осем месеца след началото на 2023 г. досега преживяваме втората най-топла година до момента, само малко по-хладна от 2016 г., а август се оценява на около 1,5 градуса по Целзий по-топъл от прединдустриалните нива“, каза Карло Буонтемпо, директор на Службата на ЕС за климатични промени „Коперник“
„Това, което наблюдаваме - не само нови екстремни явления, но и устойчивостта на тези рекордни условия, както и въздействието, което оказват върху хората и планетата, са ясно следствие от затоплянето на климатичната система“, добави Буонтемпо.
Климатичната криза прави екстремните метеорологични условия по-чести и по-интензивни.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.