Къде ще отидат китайските стоки, които САЩ не иска?

Високите мита на Доналд Тръмп не са eквавалентни на пълна забрана за търговия с Китай, но се доближават до това определение. Въпреки че е трудно да се прецени колко рязък ще бъде спадът в бизнеса между двете страни, тъй като фирмите ще намерят нови маршрути, а междувременно Тръмп продължава да променя обхвата на налозите, спадът в стокообмена е сигурен.
След като бъде отхвърлен от САЩ, къде ще отиде износът на Китай? Докато веригите за доставки се приспособяват, фирмите ще се разширяват в чужбина, за да се класират за по-ниски тарифи, както направиха много от тях в първата търговска война на Тръмп. По-безскрупулните типове може да се опитат да измамят американските митнически служители. Но пренасочването, законно или не чак толкова, едва ли ще компенсира резкия спад в търсенето от най-големия вносител на стоки в света, пише The Economist.
Останалият свят ще компенсира голяма част от разликата, независимо дали иска или не. До края на първия мандат на Тръмп американските мита покриваха две трети от вноса от Китай със средна ставка от 19%, спрямо 3% преди. Въпреки това, много от компаниите намериха заобиколни решения. Те подценяват пратките, преетикетират стоки, подправят документи и пренасочват стоки през трети страни. Goldman Sachs изчислява, че с въвеждането на митата през 2023 година китайски износ на стойност около 120 милиарда долара е намерил "заобиколни" варианти.
Този път обаче избягването на граничните такси ще бъде много по-трудно. Една от причините е, че Тръмп въвежда забранителни тарифи върху всички китайски стоки, с изключение (за момента) на определени типове електроника и фармацевтични продукти, което означава, че износителите могат да спечелят по-малко от повторно етикетиране на продукти. Центровете за пренасочване, включително Мексико и Виетнам, станаха предпазливи към китайските фирми, които ги използват, за да избягват митата, поради заплахите от американско отмъщение срещу техните собствени експортни индустрии.
Заобиколни пътища
Фиксирането на новата администрация на Белия дом върху двустранните търговски баланси забелязва малка разлика между грубото пренасочване и веригите за доставки, които законно се приспособяват към тарифите. В риск са страни като Камбоджа, Индия, Мексико, Тайланд и Виетнам, които сега доставят повече стоки в САЩ, отколкото преди първата търговска война на Тръмп. Тайландските преговарящи предложиха репресии срещу „фалшифицирането от трети страни“, виетнамските власти обещават да премахнат „търговските измами“ и да затегнат правилата за произход.
Така или иначе, китайските стоки, които не могат да бъдат продадени в Америка, ще се насочат другаде. Това се случва в момент, когато съседите вече са обезпокоени от китайското индустриално производство. В отговор на слабия икономически растеж политиците в страната насочват пари и заеми към производителите, което води до скок на производството. Китайските фирми са намалили експортните цени с 20% от 2023 г. насам, а производствените търговски излишъци на страната с азиатските и латиноамериканските страни са нараснали много по-бързо от тези с Америка или Европа. Миналата година срещу Китай бяха подадени 198 жалби в СТО, което е рекорд, включително 37 от Индия.
Въпреки че потокът от евтини стоки би бил благодат за потребителите, политиците се притесняват, че той ще извади местните производители от бизнеса. Пример за това е Тайланд, където индустриалното производство се е свило с една десета от 2019 г. насам, докато в същото време търговският дефицит на страната с Китай се удвоил по размер. Фирмите за компютри и електроника пострадаха най-много, като производството им спадна с 40%, въпреки надеждите, че Тайланд може да се превърне в производствен център за лаптопи. Миналата година Китай е изнесъл преносими компютри на стойност 33 милиарда долара за Америка, които ще трябва да намерят нов дом.
Печеливши и губещи
Това може да окаже негативен ефект дори в страни, които се се възползвали от първата търговска война. Един пример е пазарът на играчки във Виетнам, оценен на около 1 милиард долара годишно, в който фирми като Bandai Namco и Lego са инвестирали. Сега индустрията е изправена пред конкуренция от китайски стоки на намалени цени, които при други обстоятелства биха отишли в САЩ.
Друг подобен сектор е текстилът - САЩ е внесла стоки на стойност 29 милиарда долара от Китай миналата година. Тръмп премахна правилата „de minimis“, които позволяваха безмитен внос на пакети под 800 долара в страната и подпомагаха китайските фирми, включително платформи за онлайн търговия като Temu и Shein. Отклоняването на търговията извън САЩ може да навреди на производителите в Бангладеш и Индия, например.
По-протекционистки настроените държави няма да се поколебаят да отвърнат на удара на Китай. Индия и Индонезия успяха бързо да го направят, докато други са по-предпазливи. Малайзия и Тайланд до голяма степен се въздържаха от контрамерки, например, страхувайки се да не ядосат внушителния си съсед. Натискът върху техните лидери само ще расте през следващите месеци.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.