Ако изборите бяха днес
Ако парламентарните избори бяха днес, то със сигурност в парламента щяха да влязат четири партии. Бариерата от 4% биха преминали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това показват данни от национално представително проучване на „Екзакта рисърч груп”, направено между 17 и 25 март сред 1000 пълнолетни лица. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.
24,3 % от анкетираните заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, а 13,2% - за БСП, 5,7% е подкрепата за ДПС, а 5,5 на сто – за Реформаторския блок. Патриотичният фронт са с 4,5%, АБВ – с 2,6% „Атака“ – с 2,5%.
И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила, с 24 на сто от гласовете на българските избиратели, коментират социолозите на агенцията.
Два месеца преди конгреса на БСП, от „Екзакта” регистрират лека мобилизация на електората на партията. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието си, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време леко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15 на сто от българите, с 2% по-малко от февруари.
Сочената в медиите като основен опонент на Миков Корнелия Нинова стои по-добре от него за населението като цяло - тя е одобрявана от 21 на сто от българите, според проучването. Корнелия Нинова е по-добре приемана отколкото Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Подкрепата, която двамата имат сред левите избиратели, е съизмерима - добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите, сочат данните.
Заявяващите се като електорат на ДПС в момента възлизат на 5,7 на сто. Вторичният анализ показва, че около една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят новата формация на Лютви Местан. Към момента потенциалът на партията на Лютви Местан остава неясен, а нагласите на хората могат да се тълкуват единствено като пожелателни в бъдеще време, уточняват социолозите.
Няма значими промени в електоралната тежест на РБ и ПФ.
АБВ съхранява шансовете си за участие в нов парламент, с резултат от 2,6 на сто от имащите право на глас. В полза на формацията работят и високите рейтинги на Георги Първанов и Ивайло Калфин.
Картината на електоралните нагласи е доста застинала и ако може да се говори за очаквана електорална динамика, това се отнася в най-голяма степен до избирателите на ДПС и РБ. Данните показват, че засега по-малки формации извън парламентарния формат не се намесват в надпреварата за следващ парламент, коментират от „Екзакта”.
През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват кабинета, а 92% от тях подкрепят премиера. Сред недоволните от работата на кабинета (които възлизат общо на 56% от българите) най-често се срещат хора на възраст над 60 години, както и респонденти с нисък стандарт на живот и ниско образование.
Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на „Атака”. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ПП ГЕРБ и сред тези на РБ. Сред одобряващите работата на Министерския съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст до 40 години и жители на столицата.
През март българите, които одобряват едновременно правителството и премиера са били 28%, допълват от „Екзакта”
Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а неодобрението към него възлиза на 51%.. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на „Атака” и на АБВ.
Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.
Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. В същото време, обаче, неодобрението към Народното събрание продължава да бъде много висок дял. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ПП ГЕРБ. Най-критични са избирателите на БСП и на „Атака”. Работата по законодателството в българското Народно събрание очевидно не успява да попадне в полезрението на обикновения гражданин, а у хората остава усещането за остро политическо противопоставяне и постоянни напрежения, посочват от „Екзакта”.
През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. Неодобрението към работата на полицията е по-висок дял от неодобрението към работата на армията (49%:34%). През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.
Българската православна църква е единствената институция, одобрението за работата на която е по-висок дял от неодобрението (46% : 21%). В навечерието на големия християнски празник Великден, 46% от българите одобряват както БПЦ, така и Патриарх Неофит. Особено висок е респектът към църквата и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години, сред бедните и сред жителите на малките градове, сочи справката.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.