Цинизъм, апатия и скептицизъм – отровни съставки за всяка работна среда - Мениджмънт

Не всички, които имат професионални титли, отговарят на характеристиките на „идеалния“ професионалист. Можем да насърчим професионалисти да се ангажират, да им помогнем да се приспособят към нуждите на организацията и да ги подкрепим като колеги по пътя им на развитие. Но преди това всеки професионалист трябва сам да стигне до този избор. Във всяка организация с течение на времето ще срещнете хора, които могат да бъдат описани като цинични, скептични и апатични. И така, кои са тези хора?

Циниците са хора, които не се доверяват на другите, особено на лидерите. Те са критични към всяка промяна, която трябва да се случи, и фокусират вниманието си върху това, което може да се обърка; върху спекулациите защо нещата са такива, каквито са, и върху критиките към онези, които са в ръководството. Тяхната сила идва от това, че често спекулативните им твърдения съдържат известна истина. Те са имали лоши преживявания в миналото и използват този опит, за да оправдаят липсата си на доверие и ангажираност. Те не поемат никаква отговорност за поведението си. Цинизмът е заразителен и разрушителен.

Апатичните служители са тези, които решават, че оцеляването означава просто да покриват минимума. Те следват мантрата „защо да се старая?“ и покриват само необходимия минимум, за да получат заплатата си. Подобно на циниците, те имат някаква история от миналото, която ги е убедила, че полагането на повече усилия е загуба на време и енергия. Тяхната сила е да превръщат в предизвикателство всяка инициатива, която може да изисква бързина и кратки срокове за изпълнение. Това не са хора, на които може да се има доверие, че ще се натоварят с повече отговорности.

Скептиците са тези, които отхвърлят всяка възможност като нереалистична или дори невъзможна за постигане. Тяхната сила е да задават безброй въпроси и да изискват доказателства и обосновка за всяка необходима промяна, като ненужно възпрепятстват важни промени. Ще чуете скептиците често да казват неща от рода на: „Опитвали сме това и преди!“ или „Не може да бъде направено!“. Тези хора вероятно имат скромни цели и не постигат нищо повече от това.

Всички тези типове хора са токсични за работната среда

Очевидно циниците, скептиците и апатичните служители не помагат на своите организации да предоставят високо ниво на обслужване. Тяхното присъствие е обезкуражаващо, дори токсично за хората около тях. Когато се заобиколите с токсични хора, вашите способности са ограничени. Това поведение е заразно, разрушително за тези, които работят на много по-високо ниво на професионализъм, и не ни води до никъде.

Тези хора си създават множество оправдание за лошо обслужване на клиентите, дефектни продукти, превишаване на бюджета и всякакви други неуспехи. Повечето от тези извинения са придружени от прехвърляне на вината.

Като лидери ние трябва или да помогнем на тези хора да променят подхода си, или да ги премахнем от организацията. За да се справят с тези проблеми служители лидерите трябва да започнат да следват нова мантра - „Без извинения и без обвинения“, както и да очакват хората да поемат отговорност за своите резултати.

Негативното поведение е избор

Циниците, апатичните служители и скептиците избират да се държат по този начин. Силата на избор е в основата на нашата човечност. Ние избираме кога да станем сутрин, какво да облечем, какво да ядем, какво да работим и какво да правим за развлечение. Ние избираме нашите приятели и любовници и понякога избираме да прекратим връзки, които вече не ни се отразяват добре. Ние избираме между доброто и злото, любовта и омразата. Изборът е невероятна сила, но се нуждае от упражняване и истинският професионалист знае, че изборът му трябва да бъде съобразен с нуждите на организацията. Можем да изберем да бъдем по-професионални от циниците, апатичните служители и скептиците.

Как да подходим към тези хора

Има стъпки, които лидерите могат да предприемат, за да инициират промяна в живота и работата на професионалистите, демонстриращи тези контрапродуктивни типове на поведение.

Признайте, че е необходима промяна. Ако някой изглежда недоволен от нещо в живота или работата си, накарайте го да го сподели. След като го направи, можете да започнете да помагате на професионалиста да се справи с него. Конкретизирайте какво поведение не работи и какво може да се направи по въпроса. Колкото по-конкретни можете да бъдете, толкова по-ясни ще станат и възможните средства за разрешаване на проблема.

Уверете се, че разбират важността на своята роля. Хората трябва да знаят къде се вписват и как тяхното поведение засяга другите, както и самата работа.

Накарайте професионалиста да промени поведението си сега. Нищо не се случва, докато някой не предприеме действие. Важно е с ваша помощ професионалистът да идентифицира една или две малки стъпки, които може да предприеме, за да продължи напред в работата по по-продуктивен начин. Не е нужно да са големи стъпки. Целта тук е да създадете импулс и енергия, насочени към успеха. Вие също така създавате възможност за професионалиста да докаже способността си да постигне желания резултат.

Уверете се, че професионалистът е подготвен за съпротивата срещу промените, които прави. Работата по създаването на ново Аз не е никак лесна, а и другите често казват на тези хора, че няма нужда да се променят. Статуквото е нещото, което хората познават добре, и всяка промяна в него ще бъде обезпокоителна. Това е нормално.

Ако се предприемат тези стъпки, вероятността от положителна промяна се увеличава значително. Това обаче ще изисква упоритост и решителност, тъй като ще има предизвикателства и бариери във всеки момент. Ето няколко пречки:

Когато се сблъскат с промяна, хората естествено се връщат към това, което им е най-удобно
Понякога щетите, нанесени в миналото, са твърде трудни за преодоляване в очите на техните колеги
Понякога постигнатият напредък не е достатъчен и в крайна сметка всичко се проваля

Да помогнеш на професионалистите да променят тези типове поведение е предизвикателство и не винаги представлява успешно начинание. Когато опитът за помощ бъде отхвърлен, избегнат или по друг начин игнориран, може да е време да поканите професионалиста да потърси своя успех някъде другаде. Лидерите трябва да внимават да инвестират твърде много време в хора, които не са ангажирани, за сметка на служители, които са. Това никога не е приятен процес, но е много необходим. Неуспехът на лидерите да направят това само насърчава повече цинизъм, апатия и скептицизъм.

……………………………….

Роджър А. Джерард, автор на „Owning the Room“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев