Окей е да не си окей

„Обичай се, приеми се такъв, какъвто си, прости си и бъди добър към себе си, защото без теб ние оставаме без източник на много прекрасни неща.“ 

Лео Ф. Бускалия

През 2009 г. заминах за Пърт, Западна Австралия, за да довърша обучението си. Въобще не подозирах до каква степен ще се промени моят живот.

Сприятелих се с доста хора. Запознах се и с един висок прекрасен мъж от Южна Азия. По принцип той не бе сред хората, с които обикновено излизам, но въпреки това се влюбих в него.

Прекарахме множество щастливи мигове през 2010 г. В началото на 2011 г. обаче усетих промяна.

Странно е как, когато си във връзка с някого, можеш да усетиш, щом нещо не е както хората.

И аз имах точно това чувство.

Разбирате ли, още откакто станахме двойка, можехме да си говорим за всичко, без да се чувстваме съдени или притеснени. Бяхме щастливи. Затова когато той внезапно се промени и стана доста потаен, започнах да се съмнявам.

Оказа се, че ми е изневерявал. Не само с една, но с две жени по едно и също време. Болката, нараняването, унижението и вкочанеността, които последваха, бяха непоносими.

Буквално изтръгнах истината от него. Знаех, че ще боли, но трябваше да знам защо го е направил. Как може някой с толкова мило сърце да изневери на друг и да започне да гради нова връзка на базата на лъжа? Въпросите тормозеха сърцето ми месеци наред.

В края на краищата му простих. Другите две жени сториха същото. За мое нещастие обаче аз продължих да живея в тази драма.

Останах свързана за него. И се изгубих. Чувствах се объркана от противоречивите чувства, които той имаше към мен – лъкатушеше между „Искам да съм с теб.“ и „Не те искам.“

Странно е, но понякога се чувстваш по-безопасно, ако останеш с болката, която познаваш, а не с тази, която те чака, когато напуснеш човека.

Точно по това време открих, че съм бременна в шестия месец.

Под натиска на стреса, както на физическата и психическата изтощеност (да не говорим, че бях уплашена), реших да задържа бебето и да го отгледам като самотна майка. През първата седмица от месец декември обаче преживях спонтанен аборт. Това напълно разби сърцето ми.

Чувствах се толкова вцепенена, че си казах: „Това е. Край, чашата преля.“

За съжаление не беше така, тъй като пет дни след спонтанния аборт, по време на контролен преглед в болницата, лекарят ми ме попита дали останалите доктори не са ми казали нещо за левия ми яйчник.

Пренасочи ме към радиологията, които от своя страна потвърдиха диагнозата на лекаря ми – 8-сантиметров тумор на левия яйчник, който трябва да бъде отстранен моментално. Тъй като майка ми също е имала рак, притесненията в това отношение бяха още по-големи (от генетична гледна точка).

Излязох от болницата напълно вцепенена. Вцепенението ми се превърна в гняв.

Сестра ми, която е и моя най-добра приятелка, ми се обади и ми каза, че е окей да се разгневя, че трябва да освободя цялата болка, която се таи в мен.

До края на деня не ми беше останала никаква енергия, чувствах се буквално изпита.

Най-лошото нещо на това да си сам, е да се чувстваш сам.

По това време исках просто да се прибера у дома, където можех просто да си почина и да разсъждавам върху това колко несправедлив е животът.

И така, в средата на декември се върнах обратно в Индонезия, два дни по-късно ме оперираха. За съжаление не можаха да спасят левия ми яйчник. Аз обаче се почувствах обичана от майка си и сестра си, бях в безопасност при тях. Най-накрая можех да споделя проблемите си със семейството и да получа така необходимата утеха.

Не притежавах мъжа, когото обичам. И въпреки това в живота ми беше останала все още любов.

Резултатите от патологията показаха, че туморът е доброкачествен. Тъй като обаче вече притежавах ракови гени, нямах друг избор – трябваше да променя нещо и да започна да водя по-здравословен начин на живот.

Докато използвах времето, за да се възстановя от раздялата, загубата и операцията, успях да отпразнувам Коледа и Нова година с цялото си семейство, които ме подкрепяха и приеха с отворени ръце.

Не бях напълно окей, но все още стоях на крака.

Миналата година мислех, че съм щастлива, но в края на краищата осъзнах, че съм изгубила себе си в тази връзка. След това, когато изгубих и бебето, си помислих, че съм изгубила всичко. 

И въпреки това ако не беше именно този спонтанен аборт, нямаше да науча за тумора.

Понякога и най-лошите неща могат да ти донесат нещо положително.

Поглеждайки назад, осъзнавам, че направих много грешки. Останах във връзка, въпреки че за един от двама ни тя вече беше приключила. Защо? Просто нямах смелостта да си тръгна. Самозалъгвах се, за да не се налага да приемам това, което се беше случило.

Аз обаче вече се уча да прощавам и да се грижа за себе си – и психически, и физически.

Най-накрая приемам, че е окей да не си окей.

Няма нищо лошо в това да плачеш, когато загубиш нещо. Няма нищо лошо да оплакваш мечтите, които не са се превърнали в реалност. Няма нищо лошо да тъгуваш, да не знаеш какво да правиш.

Чрез събитията в живота ни – били те добри или лоши – ние научаваме кои сме и какво ни кара да се държим по определен начин. Целта не е да създадем сценарии тип „и заживели щастливи заедно…“. Важно е да вървим напред стъпка по стъпка и да приемаме, че понякога ще ни очакват времена, в които няма да се чувстваме щастливи.

Никога не съм си представяла, че ще загубя любовта, бременността и здравето си по едно и също време. Макар и в момента обаче да не се чувствам окей, знам, че всичко ще е наред, тъй като до мен са моето семейство и приятели, които ме обичат безрезервно.

Но най-важното – аз обичам и вярвам в самата себе си.

А що се отнася до стария ми партньор – надявам се, че той ще открие промяната, която търси и за която копнее. Надявам се, че никога повече няма да разбие нечие сърце така, както направи с моето.

Помнете – всичко ще бъде наред, ако се обичате и вярвате в себе си. Не забравяйте – надеждата дебне зад ъгъла.

Автор: С. Де Лима, Tiny Budha

Източник: Obekti.bg