Наградите на КАБ отличават архитектурните постижения в България

Строителството е сложен и многопластов процес. Именно затова в реализирането на какъвто и да е съвременен архитектурен продукт участват редица професионалисти. Чрез своята експертиза те влагат добавена стойност за постигане на най-добро качество на средата за ползвателите на архитектурата.  

По-успешните от тези проекти получават редица признания, най-често чрез различни награди и призове, които от своя страна се опитват да свидетелстват за постиженията на сферата и да свидетелстват за нейния прогрес.

Голяма част от конкурсите за архитектура и строителство в България са концентрирани върху инвестиционното проектиране.

Въпреки че тяхната роля в процесите не бива да бъде омаловажавана, е важно да отбележим, че в България фокусът вече дълги години е преместен върху мащаба на инвестициите и технологичните аспекти на строителството, а не на качествените характеристики на самата архитектура.

Може би в отговор на тази тенденция Камарата на архитектите в България (КАБ) през 2018 г. за първи път обявява началото на Българските архитектурни награди. Те се опитват да обърнат отново внимание на ролята на архитекта като създател на средата, която обитаваме. Неговите визии, решения, дейности формират пряко физическата среда, в която съществуваме всички ние. Затова е от ключово значение в общественото пространство да се представят, анализират и коментират проекти, които достигат високо качество и предлагат нови подходи към съвременната архитектура.

Наследство и съвременна визия

Чрез публичност на добрите проекти постиламе пътя към все повече логична, смислена и качествена архитектура.

Според Камарата на архитектите Българските архитектурни награди  „имат за цел да популяризират най-стойностните реализирани архитектурни проекти у нас, да отличат техните автори – архитектите и уникалността на идеята им с акцент върху качеството на архитектурата, естетиката, използваните иновации”, както и „оригиналност на концепцията и устойчивост на съответния проект за подобряване на качеството на живот; значимост на проектите за социалния, културния и икономическия живот, оформящи съвременната визия на градовете като част от архитектурното наследство на България”.

Последното издание на наградите отличи най-добрите проекти в периода 2020–2021 година като официалното събитие по награждаването се проведе през ноември миналата година. Наградите се фокусираха върху образци, обединени около общата визия за елегантна, смислена архитектура, която не парадира с мащаб и показност, а търси вписване в контекста и решаване на локални проблеми. Именно такава съвременна архитектура става все по-голям фокус на световните тенденции, особено с непрестанните дискусии за устойчивост, нуждите от преизползване на сградния фонд и намиране на прости, но логични решения за проблемите на средата.

Първенците

Първа награда получи Винарска изба „Драгомир” на на арх. Теодора Алексиева и арх. Тодор Обрешков от ZOOM Studio. Сградата е добър пример за архитектура, която търси вписване в средата и в спецификите на терена — елегантен похват, който показва уважение към природните дадености на региона. Винарната се намира в с. Брестник и е заобиколена от красиви планински пейзажи.

Тя съчетава „честни” материали като бетон, метал и стъкло. Те контрастират на меките дървени покрития в интериор, които пък от своя страна създават връзка със средата и природата. Сградата се развива на две нива, като долното поема всички производствени и технически функции, а в горното пространство се разполагат дегустационна зала, кухня, офис пространства. Голяма част от зоните във винарната са разделени чрез стъклени прегради, които позволяват визуалното им сливане и осигуряват на посетителите поглед към интересния производствен процес. Той може да бъде наблюдаван и през стъклени витрини, предвидени на фасадата.

Заедно с елегантната си съвременна архитектура и приложени модерни похвати, като контекстуален дизайн, отворени пространства и сурови и материали, сградата играе и значима социално-икономическа роля за региона, в който се намира — осигурява и заетост на голяма част от населението и привлича голям брой посетители.

Заедно с големия победител, международно жури отличи още четири проекта, които получиха специални награди — Вила „Гантиади“,  жилищна сграда „Бояна 49“, Eclipse House икултурно-туристически комплекс „Ченгене скеле“. 

Скрита елегантност

Вила „Гантиади” по проект на арх. Нели Стефанова и арх. Лъчезар Николов от архитектурно студио NIKART е еднофамилна жилищна сграда. Подобно на винарната тя се възползва от даденостите на терена и се развива стъпаловидно по височината на скалист стръмен склон непосредствено до брега. Интересен момент е, че сградата не е видима от страна на улицата и е проектирана изцяло под нейното ниво. Скрива се елегантно от погледите и създава интимност за обитателите и. Така тя не пречи на гледките от пространството над нея и осигурява пряка видимост към морето. Вила “Гантиади” е добър пример за контекстуална архитектура, която не демонстрира, а търси начини за взаимно съжителство с обкръжението си. Това се усеща и в интериора на сградата, където са използвани локални материали, характерни за местоположението ѝ.

Архитектурно студио „IO Архитекти“ пък бяха отличени за два жилищни проекта, които са изградени през последните години. Многофамилната сграда е проектирана от екип арх. Вяра Желязкова, арх. Георги Кътов и арх. Стефан Апостолов. В работата по еднофамилната сграда се включва и арх. Росица Христова.

Първата е разположена в столичния квартал Бояна и носи името на локацията си „Бояна 49”. Сградата е сгушена в заобикалящата я живописна природа, приближавайки се към нея се наблюдават единствено абстрактни хоризонтали, които отразяват мека светлина измежду стволовете на множеството дървета. Те са офор­мени от стъпаловидното разположение на обема на сградата, чиято къса страна е обърната към улицата. По-голямата част от сградата се скрива в дълбочина и завършва в неравния терен. Това осигурява на обитателите и спокойствие и уединение в красотата на Витоша.

Взаимодействие

Интересен момент при всички проекти, изброени досега, е че можем да направим няколко логични паралела между основните приложени концептуални похвати — търсят елегантно вписване и симбиоза между сътворена и съществуващата среда. Всички проекти тъсят логика и простота на решенията, които обаче създават трайна и качествена среда за обитателите си.

Другият отличен проект на студио  „IO архитекти“ е Eclipse House, който отново следва съвременни принципи, но не слага фокус върху контекстуалността и свързването с терена чрез обемите си. Тя също търси контакт с природата, но този път чрез други похвати.

Първото впечатление от къщата е, че тя е много интимна и скрита откъм улицата. Първият етаж е разположен подземно, но е осигурен достъп до естествена светлина, следващият се оформя от малък обем, скрит под сянката на акцента в архитектурния образ на сградата — последният етаж. Фасадата му е оформена от плъзгащи се панели. Те скриват иначе богатите остъкления и осигуряват вариативност за светлината, която нахлува в помещенията.

При тази сграда чистотата на обемите и многофункционалността на разпределенията са водещи. Чрез прости форми и вариативност, осигурена от подвижните панели за зониране на пространствата, се предоставя на обитателите на дома избор за това как искат той да функционира спрямо техните конкретни нужди. Това е похват, който произлиза от течението на модернизма и става все по-търсен и в наши дни.

Туристически комплекс за рибарско селце

Единствен проект с обществена функция, получил специална награда е културно-туристическият комплекс „Ченгене скеле“ на арх. Десислава Стоянова и арх. Мариана Сърбова от архитектурно студио МОТТО.

Комплексът се намира на 15 км от Бургас в близост до едноименното рибарско селце. Той цели представянето на рибарския занаят и неговото популяризиране чрез демонстрация на традиционни практики и обмен. Проектът предлага разнообразни начини за развлечение, културна разходка, демонстриране на рибарски практики, специални обучения и много други развлекателни дейности за гостите си. Архитектурата на комплекса се отличава с умереност на решението. Създателите му оформят отделни обеми, които помещават различни функции и експозиционни зони. Те са изградени с дървена конструкция и скатни покриви от ламарина, които препращат към образа на самото рибарско селце.

Основният използван принцип в решението на „Ченгене скеле“ е търсенето на обвързване — чрез локация, архитектура и материали, както и чрез приемственост между рибарите и посетителите на комплекса, които искат да се докоснат до знаята. Връзката между материалното и нематериалното прави комплекса успешен съвременен проект за типологията на музейно-развлекателните сгради, които се фокусират върху популяризирането и развитието на културата.

Дефицити в градската среда и обществените сгради

Българските архитектурни награди отличават качествените образци на съвременната ни архитектура, които се стремят към световно ниво и последователен подход към конкретни проблеми. Това, от което все още се нуждае местната архитектура обаче, са смислени проекти за градска среда, обществени сгради и пространства.

Те могат да бъдат изграждани чрез инициативи на министерства и общини като резултат от архитектурни конкурси. Могат да бъдат нови сгради или пък да обновяват вече съществуващия сграден фонд, който днес дефинира почти всички публични пространства в страната. До каква степен това ще се случва през следващите години, предстои да наблюдаваме и анализираме. Но няма как да отречем, че ставаме свидетели на все повече идеи и желания  към подобряване на средата и иницииране на по-мащабни промени в тази посока. Чрез диалог, публичност и прозрачност създаването на по-добра среда за обитаване става още по-възможно. 

арх. Зекие Емин, Материалът е публикуван в „Строителство и инвестиции“ 2022 - специално издание на списание „Мениджър“. Търсете изданието на хартиен носител в разпространителската мрежа в страната. Ще го откриете и онлайн в платформата за дигитално четене zinzin.bg.