В края на деня успелият човек не завижда на никого

В края на деня успелият човек не завижда на никого

Лекарите станаха недостъпни - това е основният проблем на здравеопазването у нас, казва д-р Невен Енчев, здравен мениджър и основател на многопрофилната болница "Медлайн"  в Пловдив и "Централ хоспитал", първата частна болница с онкологична насоченост

- Какво, според вас, стои зад дефиницията „успял човек”? Как измервате постигнатото от Вас до момента?

- Дефинициите са работа на философите, но предполагам, че всички, които са постигнали мечтите си, са успели. Когато обаче работиш в болница и то такава, в която има почти всички възможни специализирани отделения, включително Онкология, Реанимация и т.н. структури, в които всеки ден постъпват толкова тежко болни хора неизбежно, започваш да гледаш снизходително на съвременните клишета за „успял човек”. Някак не е достатъчно да работиш само за себе си или  просто да преследваш мечтите си.

И все пак, ако трябва да кажа с една дума: Успелият човек в края на деня не завижда на никого. Ако видиш нещо наистина добро, впечатляващо - учиш се и после го правиш още по-добре. Това е смисълът на всяко пътуване, прочетена книга, завършено образование...

- Развивате един, все още малко познат у нас, но и доста деликатен сегмент в частния сектор – създаване и управление на частни болници? Трудно ли е да си в този бизнес?

- Всичко, което си заслужава, е трудно. Но определено си заслужаваше да бъдем от пионерите в частното здравеопазване, да сме тези, които създават промяната. А нашите пациенти най-добре ще кажат каква е разликата.

- Имате ли вече своя рецепта за качествено здравеопазване?

- Със сигурност няма готова рецепта. Никъде в света здравеопазването не е перфектно. Навсякъде има проблеми - недофинансиране, недостиг на лекари, дълго чакане... Знаете ли колко много работа има в болницата през август - сезонът на отпуските. Тук са българите, които живеят в чужбина - да, емигрантите от Англия с безплатното здравеопазване, от Германия, от Гърция,САЩ дори. Факт. Нещо, което обаче знам със сигурност: за да е качествена работата на една болница, мениджърът трябва да е постоянно сред лекарите и пациентите. Определено не мога да работя от остров в Индийския океан и да съм в отпуск за повече от 4-5 дни. Слушам пациентите. Разбрах, че за тях е много важно да говорят с лекаря си. Все изместваме фокуса на проблемите към финансите, медицинската техника. А има толкова важни неща,  които съвременният модел на медицина пропуска.

Наех достатъчно немедицински персонал за писарската работа. „Касовата” медицина превърна пациентите в хора, които пречат на лекарите да си пишат документите. Абсурд! Във всяко отделение при мен работят повече лекари от зададения по стандарт задължителен брой. Защото разбрах, че основния проблем е, че лекарите станаха недостъпни. А  най-правилна е превантивната медицина. Лекарят да има време да обучи пациента си, да му даде насоки как сам да се погрижи за себе си. И другото много важно нещо - не допускам да се работи на принципа: „карай по клиничната пътека”. Положих много усилия да създам наистина многопрофилна болница. И когато един пациент дойде при нас, примерно със сърдечно-съдов проблем, в никакъв случай няма да го насочим да се оправя сам, да кажем, с високата кръвна захар, която случайно сме засекли.

- Защо все повече падат възрастовите граници на тежки и хронични заболявания? Какви са вашите наблюдения и имате ли препоръки как може да се обърне тази тенденция?

- Като се има предвид как живее съвременният човек, тенденцията е напълно очаквана. Живеем в нездравословни сгради, ядем храна, която е пълна с Е-та, зад които се крият зловещи формули, въздухът, водата- данните от пробите са плашещи. За някого може да е странно, но си купих земя - земеделска земя. Заедно със 7-годишната ми дъщеря садихме тиквички, домати, дини. И това лято определено знаехме какво ядем. Всеки компромис със здравето се плаща скъпо.

- Напоследък много се дискутира темата за данъка върху храните, определяни като вредни. Какво мислите за тази идея, водят ли такъв тип мерки до чувствително подобряване на здравето на нацията?

- Идеята е чудесна, макар че със сигурност ще бъде изключително трудно да се премине през всички перипетии до закон. Но докато чипсът е толкова евтин, малко хора ще си правят труда да ходят да купуват картофи, после да ги приготвят по здравословна рецепта.

Ако зависеше от мен и хората, които пушат, щяха да плащат по-високи здравни осигуровки. Добре би било и акцизът върху тютюневите изделия да се увеличи още, за да се отделят от тези средства и да се насочват към здравеопазването.

Също и хората, практикуващи екстремни спортове, трябва да бъдат осигурени с допълнителни здравни застраховки. Не е редно обикновеният данъкоплатец да плаща с вноските си за адреналина, който любителите на високите скорости си доставят. В Германия е така.

И все пак, не може до безкрай да търсим причината все в общата картина, в закона, в управляващите. Не сме склонни никога да виним сбе си, но истината за голяма част от така наречените социално-значими заболявания е, че индивидът със своя стил на живот участва дейно в процеса на разболяване. С други думи, когато пакет чипс и килограм картофи струват по равно, защо трябва някой друг да е виновен, че се предпочита чипсът пред картофеното пюре.

Ирина Велева

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ