Родени на грешното място
MITTAL STEEL е компания №1 в света по производство на стомана. Неин собственик е индиецът Лакшми Митал, един от най-богатите хора в света.
Cemex (Мексико) е на трето място по производство на цимент.
AmBev (Бразилия) се сля с Interbrew (Белгия) и стана InBev. Днес InBev и SAB (с произход Южна Африка) са най-големите производители на бира.
Embraer (Бразилия), Wipro (Индия) и Lenovo (Китай) са лидери във високите технологии - самолетостроене, информационни технологии и персонални компютри.
Какво ни казва това изброяване на компании, дейности и собственици? Че фирми от развиващи се страни постигат световни успехи.
Кой би предположил, че една финландска компания за дървообработване ще стане най-големият производител? Тези нетрадиционни компании са много различни от гигантите в развитите страни като "Дженеръл Електрик" и "Сименс", които дължат водещите си позиции на лидерството на собствените си държави в тези браншове.
Защо компаниите, родени на "грешно място", все пак успяват и стават много силни? Просто е -те са калени в различни трудности, а лидерите им обикновено са учили и работили в чужбина, където са изграждали силни професионални контакти. Освен това вероятно владеят и няколко езика.
Всяка от нетрадиционните многонационални компании вероятно може да напише многотомници с водени, загубени и спечелени битки. Мислите ли, че е лесно да убедиш скептичните инвеститори от Лондон или Ню Йорк, че в Италия може да се развива бизнес с полупроводници толкова успешно, колко и в САЩ или Япония.
Същото е и с лидерите. Да си от малка страна, е много по-трудно, предизвикателно и отговорно. Изисква по-голяма подготовка, опит и много качества. Изпълнителният директор на Nokia Йорма Олила например е роден във Финландия, завършил е Лондонското училище по икономика и политически науки и е работил осем години в Ситибанк, преди да се присъедини към Nokia.
Висшето ръководство на Mittal Steel включва няколко държави. Основателят Лакшми Митал започва кариерата си в Индия. Днес компанията е с холандска собственост със седалища в Ротердам и Лондон и повечето висши мениджъри живеят извън родните си страни.
Какви изводи можем да направим? Компаниите в развиващите се страни са по-устойчиви и никак не са за подценяване. Успехът им се дължи на правилното управление. Освен това за собствениците на малки местни фирми не е късно да започнат да правят бизнес на глобалния пазар. При това е добре да търсят вдъхновение от нетрадиционните многонационални компании. А не от "Дженеръл Електрик" или "Сименс" например.
Хосе Сантош, бивш изпълнителен директор на италианската компания за производство на кафе Segafredo Zanett и един от авторите на книгата “Как компаниите печелят в икономиката на знанието”. Текстът е публикуван в сп. "Мениджър"
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.