Как да станем добри лидери: Уроците, на които само лошите мениджъри могат да ви научат

Имате ужасен шеф? Е, вие сте късметлии!

За тези, които работят в токсична работна среда тези думи може би изглеждат като пълна лудост, знам. Ако сте под ръководството на авторитарен лидер, микроменажиращ мениджър или напълно отсъстващ ръководител, знаете колко изтощаваща и разрушителна може да бъде една подобна атмосфера. Усещате умора, гняв, безпомощност, самота, само не и че сте късметлии. И лошата новина? Токсичните работни места са далеч по-често срещани, отколкото си мислим. Когато попаднете в такава среда, възможностите ви да промените нещо често са силно ограничени. В повечето случаи търпеливо изчаквате подходящия момент да напуснете и да преследвате мечтата си – повече никога да не работите за тази компания. А когато най-накрая се измъкнете от токсичната работна среда, преживяването оставя дълбоки следи и е нужно време, за да „оздравеете“. Въпросът „Защо това се случи точно на мен?“ ви преследва дълго. Понякога отговорът, обаче, е: „Има защо“.

Макар негативните ефекти от токсичните работни места да са добре известни, съществува и един често пренебрегван аспект – те могат да ви дадат безценни уроци за ефективно лидерство. В една от компаниите, за които работех, моят пряк ръководител често ми разказваше за токсичните практики на предишните си работни места. Тя споделяше истории за лоши мениджъри, които не са знаели как да управляват, и дори помнеше детайли от първия си работен ден – въпреки че имаше 20-годишен опит. Това, което тя казваше, обаче, беше: „Мартина, от най-лошите си шефове научих най-ценните уроци.“ И няма по-голяма истина от тази. Защото да имаш ужасен шеф в началото на кариерата си може да се окаже неочаквано ценен урок – стига да имаш очи да го разпознаеш.

Лошото лидерство: Трамплин към истинското ръководство

Често казваме „всяко зло за добро“ – но рядко осъзнаваме колко дълбоко тази мъдрост се отнася до лидерството. Всъщност, именно чрез грешките и недостатъците на нашите мениджъри получаваме безценни уроци, които ни подготвят да станем по-добри ръководители. Вместо да се питаме „Защо точно на мен?“, далеч по-продуктивен въпрос би бил „Какво мога да науча от тази ситуация?“. Знайте, че опитът, натрупан в реална работна среда е безценен – той надхвърля всяка книга или скъпо корпоративно обучение. Истината е, че дори най-добрите лектори по лидерство невинаги са преминали през реалните предизвикателства, които корпоративният живот ви поднася ежедневно. И само чрез тяхното преодоляване, вие ставате все по-добри.

Ето защо лошото управление може да бъде не проклятие, а привилегия – шанс да изградите собствения си стил на ръководство, базиран на осъзнати уроци, а не на кухи теории. Изследванията на Goleman показват, че служителите, които са били изложени на неефективно лидерство, често развиват повишена емоционална интелигентност и усъвършенстват междуличностните си умения. Компаниите инвестират хиляди в обучения, за да развият тези качества, а животът ви ги предоставя напълно безплатно. Доказано е, че мениджърите, които са били свидетели на лоши лидерски практики, развиват критично мислене и дълбоко разбиране за значението на прозрачността и етиката в управлението.

Затова, вместо да се оплаквате от лошите примери, започнете да ги използвате като катализатор за собственото си израстване. Така ще се превърнете в лидери, които не просто управляват, а вдъхновяват и променят средата около себе си. Задавайте си всеки ден въпроса: „Какво мога да науча от своя лош мениджър днес?“ Дори и най-негативният опит в работната среда може да бъде ценен урок, който да ви помогне да изградите по-добри лидерски умения. Вместо да се фокусирате само върху недостатъците на вашия мениджър, аз ви съветвам още днес да използвате тази ситуация като възможност за личностно и професионално израстване. Как? Ето няколко съвета:

• Разбиране на значението на емоционалната интелигентност

Всеки, който се е сблъсквал с токсични ръководители, знае че те често страдат от липса на емоционална интелигентност. Изпитвали сме го и сме наясно, че те не успяват да съчувстват, да регулират емоциите си или да осъзнаят въздействието на поведението си върху другите. Срещата с подобен тип ръководство може да ви покаже колко важни са самосъзнанието, активното слушане и искрената загриженост за благополучието на екипа. Емоционалната интелигентност не е просто „предимство“ – тя е критичен фактор за успеха. Един ръководител може да има най-високото ниво на образование, брилянтен аналитичен ум и безброй иновативни идеи, но ако не притежава емоционална интелигентност, никога няма да вдъхновява и мотивира хората около себе си. Според проучвания, компаниите, в които ръководителите демонстрират висока степен на емоционална интелигентност, надвишават прогнозните си цели с 20%. Това е резултат от по-добра комуникация, силна екипна култура и ефективно управление на емоциите. На какво да обръщате внимание? Емоционалната интелигентност включва пет ключови компетенции:

• Самопознание – осъзнаване на собствените емоции, силни и слаби страни, ценности и въздействие върху околните;
• Самоконтрол – способност за управление на емоциите и избягване на импулсивни реакции;
• Мотивация – вътрешен стремеж към постижения, воден от желание за усъвършенстване, а не от външни награди;
• Емпатия – разбиране и уважение към емоционалното състояние на другите хора; и
• Социални умения – изграждане на ефективни взаимоотношения и вдъхновение на екипа към обща цел.

Все още съществуват остарели представи, че силният лидер трябва да бъде авторитарен, микроменажиращ и дистанциран. Това обаче е остатък от минали управленски модели, които вече не отговарят на динамиката на съвременния бизнес. Знайте, че истинският лидер не е този, който  раздава заповеди, гледайки намръщено и който изисква от вас невъзможното. Истинският лидер се отличава с висока емоционална интелигентност, като изгражда доверие, мотивира екипа и постига дългосрочни успехи.

• Изграждане на култура на доверие и прозрачност

Информацията е сила, ето защо в токсичните работни среди информацията често се задържа и комуникацията е неясна, което създава усещане за несигурност. Вие никога не знаете какво точно се случва – всички изглежда са наясно с нещо, освен вас. Това води до постоянен стрес и намалява фокуса върху работата, което в крайна сметка вреди както на вас, така и на организацията. Добрите лидери разбират, че прозрачността е основен двигател на доверието и продуктивността. Ясната комуникация и стабилността в управленските решения елиминират несигурността и насърчават ангажираността на служителите.

• Приоритизиране на баланса между работа и личен живот

Културата на прегаряне, която често съществува в токсичните работни места, е предупреждение за важността на баланса между професионалните и личните ангажименти. Един от най-големите митове в корпоративната среда е, че истинската лоялност и отдаденост на служителите се доказват чрез работа 24/7. В действителност, очакването, че служителите трябва да са постоянно на разположение, не е признак на добро лидерство, а на лошо управление и липса на стратегическо планиране. Истински ефективният мениджър знае, че продуктивността не се измерва с броя отработени часове, а с качеството и резултатите от труда. Лидерите, които осъзнават това, се стремят да създадат работна среда с гъвкави условия и реалистични очаквания. Те разбират, че когато служителите са балансирани и мотивирани, цялата организация печели.

Това, което никой не ви казва е, че често ще попадате в нездравословни работни среди. Можете да се предадете и да се оставите тази атмосфера да ви смачка и обезличи, карайки ви да ходите на работа с нежелание и да се питате къде точно бъркате и защо се случва точно на вас. Вместо това, аз ви съветвам да използвате недостатъците на своя ръководител и да ги превърнете в ценен урок. Лошото лидерство може да бъде най-добрият ви учител – стига да знаете как да го анализирате и да приложите наученото в собственото си развитие. Истинските лидери се изграждат не само чрез добри примери, но и чрез осъзнатото избягване на грешките, които виждат около себе си.