Нация или територия

Утре в полунощ ни предстои да изпратим по традиция старата година с българския химн, та да видим: какво ни казва той за нас като нация и как е при някои други народи?

„Марсилезата“ е доста кървава песен – тя буквално призовава „да се напоят браздите с нечистата кръв“. Но французите си я обичат, защото има дълга и изстрадана история и за целия свят е символ на съпротива, на революция. Химнът на Великобритания, „Боже, пази кралицата“ (или краля, в зависимост кой е на трона), моли здраве и щастие за монарха, за да може той/тя да „защитава нашите закони и да ни дава кауза“.  „Знамето, обсипано със звезди“ на американците се вее над „страната на свободните и родината на смелите“. Руският химн слави „нашето свободно отечество и вековния съюз на братските народи“.  Унгарците (да вземем и една съизмерима с нас бивша соцдържава) пък направо най-безсрамно си се хвалят как са разбили „варварите османци“, чак да се чудиш защо Турция още не е протестирала официално. Дотук имаме пет тържествени национални песни, които заявяват  ценности – съпротива, свобода, законност, монархия, смелост, вековен съюз.

Българската “Мила родино“ обаче се занимава само с природните дадености на „земния ни рай“ – Стара планина, Дунав, Тракия, Пирин.  До 1990 г. в нея имаше добавени „комунистически“ куплети, с които се кълняхме във вярност на Москва. А в оригиналния текст на Цветан Радославов пък има бойни строфи, изтрити от Народната власт: „Хайде братя българи/ към Балкана да вървим./ Там се готви бой юнашки,/за свобода, правдини.“ При утвърждаването на националния химн за последен път от Седмото Велико народно събрание тези строфи не са възстановени, онова за Москва е премахнато и така сега в песента е останала само възхитата от природните дадености на България.

Бихте казали – миролюбив химн на кротки хора, щастливи да обитават тази приказна земя. И наистина е така. Но на мен не ми е достатъчно. Защото нали ценностите и приоритетите би трябвало да ни обединяват като нация, а не общата територия, колкото и райска да е тя? И не трябва ли това по някакъв начин да е отразено и в химна? Искам и ние, българите, като другите големи нации, да сме горди защитници на хубави традиции, които да ни събират като общност и в химна. А сега в него сме заедно само по силата на съжителстването си в красивата ни територия.
В свое скорошно интервю за „Дневник“ Стефан Попов от неправителствената организация „Риск Монитор“ казва: „България се държи добре на външнополитическата сцена, следва правилна

ориентация, но собствени приоритети няма как да има.“ Ето това ни е най-големият проблем от последните демократични десетилетия. Обществено-политическият дебат не е насочен към какво да се стремим всички до един, а с кого да вървим и чии геополитически приоритети да подкрепим или да не подкрепим. Междувременно Волен Сидеров се жалва на руския посланик от репресия, Лютви Местан организира личната си сигурност в турското посолство, американски пратеник ще ни спасява от руската хибридна война, а европейски дипломати подкрепят сваляне или качване на правителства и се грижат за реформите в съдебната ни система. Всяка нация, разбира се, си гледа интереса и емисарите й са в правото си да го гонят и на чужда територия. Но нашият политически елит като че ли няма собствено мнение, а само чака одобрение или смъмряне отвън.

Не съм съгласна обаче със Стефан Попов, че няма как да имаме приоритети. България, разбира се, не може да е самотна на геополитическата сцена и да върви против всички. Но може да има собствени приоритети. И интелектуалците ни като д-р Попов, вместо да ни убеждават да се откажем от тях и да ни призовават да се нагласим зад правилния Голям брат, трябва да ги начертаят, или поне да предизвикат обществения дебат, в който това да стане.

Защото иначе няма да сме нация, а територия, населена с хора, над която ще вият геополитически бури. Точно „територия“ презрително наричат страната си най-разочарованите ни сънародници. И в това определение те влагат гнева си от липсата на национално достойнство, от липсата на обединителната спойка на общите ценности и приоритети. Ако ги имахме, те все щяха да попаднат и в химна ни и всички да сме съгласни с тях. В куплетите му можехме да се ударим в гърдите например, че сме трудолюбива и миролюбива нация, или че сме древни и мъдри.

Но представям си каква суматоха ще настане, ако на някой му хрумне да променя сега „Мила родино“, за да обозначи през него идеалите на нацията. Със сигурност ще има предложение да се добавят куплети за „евроантлатическите“ ценности, или пък за „славянството“ и „православието“, другите вероизповедания също ще поискат споменаване. Някои ще искат да се изпеят имената на Ботев и Левски, други ще твърдят, че това обижда ДПС. Докато се обсъжда евентуалната промяна, ще хвърчат обвинения в русофилия, русофобия, соросоидство, грантаджийство, национално предателство и какво ли още не. Та засега по-добре да не пипаме кроткия си географски химн, ами да се замислим най-накрая кой ще е този идеал, който ще ни сплоти като нация.