Пет години по-късно ефектът от COVID-19 върху икономиката все още се усеща

Пет години след като Световната здравна организация за първи път описа епидемията от коронавирус COVID-19 като пандемия, последиците от нея върху световната икономика все още се усещат.

COVID-19 и усилията за ограничаването му предизвикаха рекорден държавен дълг, удариха пазарите на труда и промениха потребителското поведение. Неравенството се увеличи, а дистанционната работа, дигиталните плащания и промените в моделите на пътуване оставиха траен отпечатък.

Въпреки че непосредственият шок отмина, наследството на COVID-19 продължава да прекроява световните икономики и пазари.

От Ройтерс представят списък с някои от основните ефекти на пандемията върху икономиата, които все още се усещат.

Дълг, инфлация и лихвени проценти

След като страните заеха огромни суми, за да защитят благосъстоянието и поминъка, глобалният държавен дълг се повиши с 12 процентни пункта от 2020 г. насам, като по-рязко увеличение се наблюдава в нововъзникващите пазари.

Пандемията предизвика високи нива на инфлация, което се оказа водеща тема на изборите в САЩ през 2024 г. Подхранвани от разходите след лодауните, държавните пакети от стимули и недостига на работна ръка и суровини, инфлацията достигна своя връх в много страни през 2022 г.

За да компенсират нарастващите цени, централните банки повишиха лихвените проценти, въпреки че интензивността на техните интервенции варираше в широки граници.

Суверенните кредитни рейтинги, които отразяват способността на страната да изплаща дълговете си, бяха понижени, тъй като икономиките бяха затворени и правителствата поеха огромни количества допълнителен дълг, за да запълнят дупките, останали в публичните финанси.

Данните от Fitch Ratings показват, че средният глобален суверенен кредитен рейтинг остава с една четвърт по-нисък от степента, наблюдавана в началото на пандемията, отразявайки финансовите предизвикателства, влошени от пандемията, инфлацията и по-строгите финансови условия.

По-ниските кредитни рейтинги обикновено водят до по-високи разходи за заеми на международните капиталови пазари.

Промени в пътуванията и на пазара на труда

Пандемията причини загуба на милиони работни места, като по-бедните домакинства и жените са засегнати най-тежко, според данните на Световната банка.

С разхлабването на лодауните заетостта възвърна инерция, но със значително изместване към сектори като хотелиерство и логистика поради нарастващия сектор за доставка на дребно.

Участието на жените в работната сила намаля през 2020 г., най-вече поради по-голямото представителство на жените в силно засегнатите сектори като настаняване, хранителни услуги и производство, както и поради грижите за децата, които останаха вкъщи. Оттогава обаче разликата в заетостта между половете леко е намаляла, показват данните.

Навиците за пътуване и свободното време също се промениха. Докато хората пътуват и се хранят навън толкова, колкото през 2019 г., увеличаването на работата от вкъщи намали пътуването до работни места в големите градове като Лондон.

В Лондон използването както на метрото, така и на автобусите, остава с около милион по-малко пътувания на ден, отколкото преди пандемията.

Секторът на авиокомпаниите беше един от най-тежко засегнатите от пандемията, записвайки загуби за цялата индустрия от 175 милиарда долара през 2020 г., според Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA).

Кампаниите за ваксиниране в крайна сметка доведоха до премахване на ограниченията за пътуване, което позволи на хората да се върнат в самолетите. За 2025 г. IATA очаква нетна печалба за цялата индустрия от 36,6 милиарда долара и рекордните 5,2 милиарда пътници.

Но пътниците ще трябва да се изправят пред цените на хотелските стаи, които в много региони изпревариха инфлацията и остават доста над нивата от 2019 г.

Въпреки незначителните колебания, има малко индикации, че световните цени на хотелите ще се върнат към нормите отпреди пандемията.

Процентът на незаетите офиси също е рекордно висок в много страни – резултат от предлагането на повече дистанционна работа и гъвкави модели. В САЩ централните бизнес райони имат най-голям ръст на свободните работни места, който е очевиден и днес.

Дигитален свят

Нови потребителски тенденции се развиха по време на глобалните локдауни, тъй като потребителите, които по цял ден седят вкъщи, често нямаха друга възможност освен да пазаруват онлайн. Това предизвика подем в онлайн покупките от 2020 г., който оттогава се стабилизира.

Анализаторите казват, че в Европа нарастването на онлайн продажбите е съчетано с увеличаване на търговското пространство, тъй като търговците на дребно инвестират във физически магазини, за да стимулират както онлайн, така и офлайн продажбите.

Площта, измерена в квадратни метри, е нараснала с почти 1% от 2022 г. до 2023 г. – увеличение, което трябва да достигне 2,7% до 2028 г., показват данни на компанията за пазарни проучвания Euromonitor.

Акциите в дигиталните компании и фирмите за доставка доведоха до печалби по време на пандемията, заедно с тези на фармацевтичните компании за производство на ваксини.

Пет години по-късно някои печеливши от ерата на пандемията загубиха по-голямата част от своята привлекателност, но други се радват на трайни печалби, тъй като се отвориха нови пазари, активирани от цифровата промяна.

Въпреки спукването на някои балони и срива на крипто борсата FTX, който разтърси индустрията, стойността на биткойн се е увеличила с 1233% от декември 2019 г., тъй като хората търсят нови инвестиционни възможности, за да намалят риска от пазарна волатилност.

Останали у дома и с повече пари в наличност, хората също започнаха да инвестират повече, като приблизително 27% от общата търговия с акции в САЩ идва от инвеститори на дребно през декември 2020 г. Борсовият посредник TD Ameritrade взе най-голямото парче от тортата, преди да бъде придобит от Charles Schwab в сделка за 26 милиарда долара.

Друга платформа, която придоби популярност по време на бума на търговията на дребно през 2021 г., е Robinhood, която се превърна в предпочитаната платформа за хората да вливат пари в т. нар. „мийм акции“