Европейски страни настояват за нови правомощия за ограничаване на руския сенчест флот

Закътан в един финландски залив и едва забележим между заснежените дървета, скърцащ танкер с дължина на две футболни игрища тихо се поклаща нагоре-надолу - изненадващо спокойна сцена, като се имат предвид вълните, които той предизвиква в Европа.

Финландските власти конфискуваха кораба „Eagle S“ през декември при операция с всички оръжия, подозирайки, че е саботирал подводна енергийна връзка, свързваща Естония с Финландия. Задържането на кораба, който превозваше 100 000 барела петрол от Санкт Петербург,  изглеждаше като нов фронт в тайната война между Русия и Запада, съобщава POLITICO.

Според двама дипломати от Европейския съюз и двама правителствени служители сега европейските държави водят задкулисни разговори за широкомащабно задържане на танкери на Москва, които изнасят петрол в Балтийско море. В момента те изготвят и ново законодателство, което да придаде правна тежест на тези усилия.

Обмисляните предложения включват използване на международното право за задържане на кораби по причини, свързани с опазването на околната среда или пиратството, заявиха служителите, на които бе предоставена анонимност, за да обсъдят частните разговори. В противен случай страните биха могли да действат самостоятелно, като съвместно наложат нови национални закони за задържане на повече кораби на по-далечно разстояние.

„Близо 50% от санкционираната търговия [с руски нефт по море] преминава през Финския залив“, заяви външният министър на Естония Маргус Цакна. „Има заплахи за околната среда, има атаки, които сме имали срещу нашата подводна инфраструктура“.

„Сега въпросът е... какво можем да направим с тези кораби?“, каза той пред POLITICO. „Не можем да блокираме цялото море, но можем да контролираме повече... Има много възможности“

Разговорите илюстрират нарастващото разочарование на Европа от факта, че Русия продължава да транспортира своя петрол и да избягва западните санкции, като разчита на все по-нарастващ „сенчест флот“ - остарели кораби с неясна собственост и неизвестна застраховка. По този начин Москва успява да запази ключова линия на живот за военните си усилия в Украйна, тъй като петролът и газът генерират около половината от приходите на Кремъл.

И всичко това се случва точно под носа на Европа, в нейните собствени водни пътища.

Въпреки това новите планове няма да бъдат лесно претворени в действие. Според експерти и морски юристи трудностите включват правни ответни мерки от страна на Русия, големи финансови разходи и тежка логистика. Освен това ще се наложи да се ориентираме в лабиринта на световното законодателство в областта на корабоплаването.

„Трябва да се координираме, да се споразумеем как да прилагаме тези конвенции“, каза Цакна.

"Извън сенките"

През 2022 г. ЕС нареди забрана на целия внос на руски петрол и наложи ценови таван заедно с Г-7 на международните продажби на суров петрол на Москва, надявайки се да свие приходите на Кремъл след нахлуването му в Украйна.

Но Русия скоро намери начини да заобиколи тези мерки. Сенчестият флот на Москва, който често разчита на съмнителни застрахователи, за да избегне ограничението на цените на петрола, днес представлява до 17% от всички петролни танкери в света.

В резултат на това „флотът в сянка вече транспортира над 80 % от целия руски суров петрол“, казва Исаак Леви, ръководител на проекта „Русия-Европа“ в мозъчния тръст „Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух“.

Според него Балтийско море е критичната артерия за тази незаконна търговия. Плавателните съдове обикновено се зареждат с руски петрол в пристанища като Уст Луга край Санкт Петербург, след което си проправят път през Финския залив и през Балтийско море към Световния океан през Северно море.

Миналата година от балтийските пристанища са отплавали 348 кораба на сенчестия флот, които съставляват 40% от общия обем на продажбите на петрол в Русия, казва Леви - цифра, която се равнява на една трета от годишния бюджет за отбрана на Москва.

Без да атакуват флота в сянка, [западните съюзници] дават възможност на Русия да получи основния си източник на доходи“, каза той, който „генерира невероятно високи и нарастващи военни разходи за войната в Украйна“.

Според Кристиан Бюгер, професор по морска сигурност в Университета в Копенхаген, те може би дават възможност и за саботаж - както показва Eagle S. От 2022 г. насам многобройни търговски кораби извън флота в сянка са отговорни за поне четири подобни инцидента в Балтийско море.

„Това, което се случва в момента, е ... ескалация“, каза той. „Просто ще станем свидетели на повече атаки срещу критичната инфраструктура, както по море, така и на сушата“.

"Война по вълните" 

Нарастващите инциденти генерират импулс за преследване на танкерите, плаващи безнаказано през европейските води - и то не само със санкции, които се оказаха твърде пропускливи.

„Свидетели сме на факта, че ... има някои пътища за бягство“ в западните санкции срещу Русия, заяви пред POLITICO министърът на енергетиката на Литва Жигимантас Вайчунас. „Ето защо противодействието на сенчестия флот наистина би помогнало за постигането на резултати, които не сме в състояние да постигнем чрез режима на санкции.“

Според официални лица и дипломати, в допълнение към предложенията на ЕС за включване на 74 танкера от сенчестия флот в черния списък, скандинавските и балтийските страни обсъждат как могат законно да започнат да конфискуват повече кораби, свързани с Русия.

Според тях предложенията се разделят основно на три групи. 

Първо, властите биха могли да задържат плавателни съдове, които рискуват да навредят на местната околна среда, например чрез нефтени разливи. Като се има предвид, че повечето от тези танкери са на поне 15 години и са склонни към дефекти, такива инциденти са обезпокоителна възможност и вероятно вече са се случили.

На второ място, казват служителите, властите биха могли да използват законите за пиратството, за да конфискуват кораби, които застрашават критична подводна инфраструктура, както правят от края на 2023 г., като многобройни плавателни съдове повреждат жизненоважни енергийни и интернет кабели. 

И накрая, ако международното право се провали, държавите обсъждат и съвместно налагане на нови национални закони, за да улеснят залавянето на кораби. Те биха могли да включват изискване танкерите в Балтийско море да използват предписан списък с надеждни застрахователи, казаха служителите, което ще позволи на страни като Естония и Финландия да задържат кораби, разчитащи на други, по-малко надеждни оператори.

Във всички случаи, добавиха служителите, страните ще поискат от ЕС да координира усилията.

Въпреки че „не би било възможно“ да се спре всеки танкер от сенчестия флот с мерките, един от правителствените служители каза, че това „не е необходимо“.

„Дори и да успеем да забавим корабите, това ще навреди на Русия“, твърди служителят. „Всеки ден е скъп - ако го съчетаете със състоянието на руската икономика... всичко е от значение.“

Проблеми с конфискацията

Обратно във Финландия обаче Eagle S е плаващ пример за трудностите при конфискацията на морски съдове. 

Първоначално финландските власти конфискуват Eagle S на Коледа, като хеликоптер сваля специално подразделение на танкера, докато военноморските сили, бреговата охрана и полицията провеждат съвместна офанзива.

Но след като започнаха предварително разследване на санкционирания от ЕС товар на танкера, финландските власти прекратиха проверката, като установиха, че екипажът не е насочил плавателния съд към финландски води умишлено.

Корабът все още се разследва за прекъсването на подводния захранващ кабел Estlink 2 от Естония до Финландия, след като е завлякъл котвата си 100 км по морското дъно. Сега обаче Хелзинки е изправен пред съдебен конфликт от страна на емиратския собственик на кораба - адвокатите му твърдят, че той не е имал право да конфискува плавателния съд, тъй като инцидентът е станал извън териториалните води на Финландия.