Кой ще плати сметката за по-високите разходи за отбрана в ЕС?

Идването на новата власт в САЩ и сигналите ѝ, че може би предстои отдръпване на американското военно присъствие в Европа предизвика бурни реакции на стария континент. На 4 март президентът на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен официално обяви инициативата „ReArm Europe” с бюджет 800 милиарда евро за подобряване на европейския отбранителен капацитет. Като част от тази инициатива беше решено и че страните членки на Европейския съюз трябва да увеличат разходите си за отбрана с поне 1.5% от БВП. За тази цел ЕК дори дава изключение от фискалното правило за дефицита – разходи на дефицит, които отиват за отбрана просто няма да се отчитат когато се оценява дали дадена страна изпълнява правилата на ЕС.

Но изключенията от формалните правила (които така или иначе почти не се спазват), не променят финансовите реалности. Дори ЕК селективно да не отчита една част от дефицита, това не важи за дълговите пазари. Ако дефицитът ти расте, инвеститорите със сигурност ще искат по-високи лихви. Фискалните дефицити сред страните членки на ЕС вече са дълбоки така или иначе. Дори в Германия, традиционният фискален „отличник“ сред големите страни, бюджетният дефицит е близо 3% от БВП. За цялата еврозона средният бюджетен дефицит бе 3.6% от БВП през 2023 г., а средно за ЕС – 3.5%. Все още няма окончателни данни за 2024, но очакванията са средният дефицит и в двете да не падне под 3% от БВП. 

Разходите за отбрана 

са текущи разходи, а такива не може да се поддържат чрез дългово финансиране в дългосрочен план. Това не са еднократни разходи само за инвестиции във въоръжение. Някой трябва да използва това въоръжение - огромно увеличение на отбранителния капацитет, неизбежно значи и огромно увеличение на числеността на армията. Необходимите заплати са текущ разход, който ако финансираш със структурен (перманентен) дефицит, това означава перманентно задлъжняване, т.е. дългова спирала. А в дъното на спиралата чака следващата дългова криза. 

Нека направим някои бързи и консервативни сметки. Очакванията в момента са, че за да може да се отбранява сама, Европа трябва да изразходва още 1.5% от БВП за отбрана отгоре на това, което харчи в момента. Осреднено, разходите за отбрана в съюза трябва да се качат на 3.4% от БВП, спрямо 1.9% сега. Първо, според мен това най-вероятно няма да е достатъчно и тези разходи ще набъбнат. Но дори да допуснем, че е достатъчно, при настоящата ситуация това значи бюджетният дефицит на ЕС като цяло да достигне 4.5% от БВП. Това е значително над нивата на икономически ръст, които ЕС може да се надява да постигне. Актуалните прогнози сочат, че ръстът на БВП на ЕС ще е не повече от 1.5% в близките три години. 

Мечтите за растеж

В някои среди се говорят пожелателни приказки как разходите за отбрана ще вдигнат растежа в ЕС и едва ли не сами ще се изплатят. В Германия особено силно битува надеждата че така може да бъде спасен замиращият ѝ промишлен сектор и икономиката да излезе от стагнацията на последните няколко години. Но това са празни надежди. Икономическите изследвания по темата сочат, че що се касае до развити икономики (като тези в централна и западна Европа) 1% от БВП разход за отбрана не успява да генерира 1% ръст, т.е. не успява да се „изплати сам“. Всъщност, редица изследвания сочат, че в развити икономики (като Германия) по-високи публични разходи за отбрана избутват по-продуктивни частни инвестиции и така дори забавят икономическия растеж. 

Не трябва да се фантазира, че по-високите инвестиции в отбрана ще доведат до някакъв скок в иновациите и ще спасят изоставането на Европа в дигиталната сфера, например. Славните години на DARPA в САЩ, от която военна агенция се роди прототипа на интернет, са много зад нас. В САЩ през последните 2-3 десетилетия всички съществени иновации идват от частния сектор. ЕС така или иначе харчи публични средства за изследователска и развойна дейност толкова колкото и САЩ. Разковничето са частните инвестиции – там е концентрирано европейското изоставане и това няма да се подобри с повече публични разходи. 

Накратко, допълнителни 1.5% от БВП разходи за отбрана по всяка вероятност няма да вдигнат растежа на БВП на ЕС с дори 1%, камо ли допълнителните минимум 3%, които са необходими, за се компенсира покачването в дълга. Дори да допуснем допълнителен растеж на БВП от 0.75-1.0% на година поради по-високи разходи за отбрана, при бюджетен дефицит 4.5% от БВП, съотношението на дълг към БВП в ЕС ще расте с поне 2.0-2.25 пр. пункта на година. За 10 години средното ниво в ЕС ще се увеличи от близо 82% до 102-105%, което би било над 10 пр. пункта над предишния рекорд! И това са оптимистични сметки за ЕС като цяло. Ако разглеждаме ситуацията на ниво отделни страни-членки, положението е още по-трудно. Някои, като Франция и Италия, са вече толкова задлъжняли, че каквото и да е увеличение в техните бюджетни дефицити и нива на държавен дълг би било почти непосилно. 

Какво значи всичко това? 

Значи, че за да се вдигнат съществено разходите за отбрана неизбежно трябва да се съкратят разходи отнякъде другаде. Рано или късно тази реалност ще трябва да бъде призната. Но откъде ще дойдат спестяванията? Ще се режат социални разходи? Възможно ли е това в държава като Франция, където столицата пламва в протести всеки път когато правителството се опита да вдигне възрастта за пенсиониране? Може би разходите за прехода към зелена енергия? Възможно ли е това в държава като Германия, която ще вписва „зелените“ приоритети в конституцията си? Ще се реже нещо друго? Какво?

Или може би ще се разчита на по-бърз икономически растеж, който да вдигне бюджетните приходи? Но как ще бъде постигнат? Това само с разходи за отбрана няма да се случи. Ще са необходими реформи. Но какви? Може би най-накрая ще се спре задушаването на дигиталния сектор? Регулаторни катастрофи като GDPR ще бъдат отменени? Ще се преосмисли из основи енергийната политика която доведе до най-високите цени на енергията в развития свят? И паралелно с това ЕС ще създаде общ капиталов пазар, за да се улесни растежът на продуктивните компании? Това не са реторични въпроси. Отвъд високопарните речи за "стратегическа автономност" и "защита на свободния свят", това са само някои от тежките въпроси, на които трябва да бъде отговорено, ако европейските политици са наистина сериозни в плановете си за „независима и сигурна“ Европа. И трябва ясно да се разбере, че отлагането на тяхното адресиране означава да се рискува втора дългова криза в еврозоната. 

Какво според вас би се случило с разходите за отбрана, ако се стигне до там? Дали ще издържат на по-високото си ниво или много бързо ще бъдат орязани обратно когато се осъзнае, че поради липсата на фискално пространство трябва да се избира между тях и, например, разходите за пенсии? Какво ще прави Европа, ако трябва да избира между отбраната и социалната държава? Именно за да гарантираме, че повишените разходи за отбрана могат да бъдат поддържани дългосрочно трябва отсега да си направим сметката и да предвидим как и откъде ще компенсираме допълнителната дупка, която те отварят в публичните финанси на континента.