Европейска главоблъсканица: Как да се финансират разходите за отбрана?
Докато на източната граница на Европейския съюз бушува война, руската заплаха става все по-сериозна, а новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху европейските си съюзници да харчат повече за отбрана, блокът спешно се нуждае от жизнеспособен план за осигуряване на стотици милиарди евро за укрепване на отбраната си.
Но макар да съществува широко съгласие, че Европа трябва да харчи повече, всички потенциални опции - правителствата да увеличат националните си бюджети, създаване на програма за съвместни заеми от ЕС или на нов механизъм за финансиране, вървят ръка за ръка със свои собствени предизвикателства, като фискален натиск, политическа съпротива или разходи за финансиране, пише Йорук Бахчели за Ройтерс.
Блокът изчислява, че са необходими 500 милиарда евро инвестиции през следващото десетилетие, въпреки че новият комисар по отбраната в Европейската комисия Андрюс Кубилиус твърди, че това ще покрие само програма за противовъздушна отбрана.
Кубилиус също каза, че Европа трябва да действа бързо, като предупреди, че страна от ЕС може да се превърне в следващата цел на Москва след Украйна през следващото десетилетие.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте направи подобен коментар, призовавайки алианса, в който членуват повечето страни от ЕС, да възприеме „нагласа за военно време“, намеквайки за повишаване на разходите от целта от 2% от брутния вътрешен продукт до 3% – подобно на това, което Тръмп търсеше.
Достигането на това ниво ще изисква харчена на близо 200 милиарда евро повече в ЕС като цяло.
Дори по-ниска цел, между 2,5% и 3%, би било „огромно увеличение и в момента то не е планирано“, каза Дик Занди, сътрудник в мозъчния тръст Clingendael, който преди това е ръководил планирането и политиката в Европейската агенция по отбрана .
Като се имат предвид хронично разтегнатите бюджети на много членки, сред големите икономики само Германия има възможност да увеличи значително разходите си за отбрана, казват икономисти.
Франция е напът да изпълни целта на НАТО от 2%, но политическите сътресения засилиха бюджетния натиск, което доведе до понижаване на кредитния рейтинг на страната. Испания и Италия са далеч назад с по-малко от 1,5%. Междувременно Полша има за цел да харчи два пъти повече от целта на алианса за отбрана.
Всички тези държави ще се възползват от някаква форма на съвместно финансиране.
„Имаме проблем, че някои държави-членки са по-ограничени фискално, а някои държави-членки са по-далеч от военните заплахи, така че имат много по-малко стимули да понесат товара“, каза Сандър Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа.
„Решаването на проблема с общи заеми позволява да осигурите обща сигурност за всички“, добави той.
Политически и пазарни предизвикателства
Ранните дипломатически разговори предполагат два възможни модела, като и двата носят своите недостатъци.
Единият предвижда ЕС продава повече съвместни облигации, обезпечени със собствения си дългосрочен бюджет, подобно на своя фонд за възстановяване от COVID-19 от 800 млрд. евро, който раздава безвъзмездни средства и заеми на държавите-членки.
Друга ранна идея е създаването на ново средство със специално предназначение, моделирано по спасителния фонд на еврозоната, Европейския механизъм за стабилност, за предоставяне на заеми чрез продажба на облигации, обезпечени с внесен и изискуем капитал от страни, избрали да участват.
Дори привържениците на първия вариант смятат, че вероятността този план да се реализира е малка, тъй като ще изисква одобрението на всичките 27 членки на ЕС, а Германия има дълга история да се съпротивлява на плановете за общоевропейски заеми. Берлин прие разходите за пандемия само като еднократно изключение и далеч не е ясно дали изборите през февруари ще донесат промяна в позицията.
Бюджетът на блока също не може да се използва за пряко финансиране на отбраната, което повдига въпроса кои разходи може да финансира дълг на ЕС, обезпечен от бюджета. Съществуват и опасения, че по-голям дълг на ЕС ще разтегне още повече бюджета на блока.
Нов инвестиционен инструмент би могъл да бъде по-осъществим, тъй като не би изисквал единодушна подкрепа. Това също така ще позволи на държави извън ЕС да участват, като Великобритания или Норвегия. Освен това облигациите на фонда няма да се отчитат в националните баланси, въпреки че заемите, които страните вземат, все още ще се отчитат.
Но двама инвеститори – търговец и банкер, смятат, че такова средство ще трябва да плаща по-висока лихва от самия ЕС поне първоначално, докато да се утвърди като нов кредитополучател.
Доходността по 10-годишните облигации на ЕС от около 2,75% е малко под 20 базисни пункта под тази на Испания и 30 базисни точки под тази на Франция. По-високите разходи за финансиране, пред които ще се изправи новият инвестиционен инструмент, биха ограничили подкрепата, която може да предложи.
„Това ще бъде просто още един емитент на пазара, а не нещо, което наистина обединява съюза“, каза портфолио мениджърът на BlueBay Asset Management Каспар Хенс.
Някои инвеститори също биха могли да се противопоставят на инвестирането в кредитополучател, посветен на отбраната, вероятно финансиращ производството и доставката оръжия, каза банкер, който ръководи продажбите на държавни облигации в голям европейски кредитор.
Сега или никога?
Въпреки всички препятствия, пазарите виждат разходите за отбрана като голяма възможност за укрепване на ЕС като постоянен заемополучател, засилвайки европейското сближаване.
Продажбите на облигации, финансиращи фонда за възстановяване, увеличиха собствения дълг на ЕС повече от десет пъти от 2020 г. насам, но привлекателността му беше ограничена предвид временния характер на програмата, тъй като новите заеми приключват през 2026 г.
„Ако трябваше да използваме тази структура занапред... бихме очаквали разходите за финансиране да намалеят с времето, само защото това е постоянна структура“, каза Саймън Бел, портфолио мениджър в Legal & General Investment Management.
И ако фискалният натиск е причина за общо финансиране, разчитането само на заеми, както би направило ново отбранително средство, може да ограничи въздействието му.
Съвместните заеми от ЕС, ако става въпрос за предоставяне на безвъзмездни средства, са „различни, защото има истинско преразпределение“, каза Тордоар от Центъра за европейски реформи, описвайки отбраната като общо европейско благо.
„Парите излизат навън и не е необходимо да бъдат върнати от страната, която ги получава“, добави той.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.