Най-интересното във вестниците на 25 май, вторник
И днес няма да ви се размине. Бойко Борисов, съвпадението между държавните пари в една банка и финансираните от нея подмазващи Му се вестници, законът за собствеността на медиите, свободата на словото и смъртта на печата са омесени по неподражаем начин от мастити коментатори.
Но преди това да отбележим все пак 24 май - ден на българската култура и просвета и славянската писменост. Със заглавие от "Стандарт" 5000 чужди нахлули в българския език. Всъщност вестникът цитира Любомир Левчев: "Наскоро учени хладнокръвно констатираха, че само през последните няколко години в българския език трайно са влезли 5000 чужди думи, но искам някой да ме увери, че за тяхна сметка не са изчезнали 5 хиляди изконни български слова". И със заглавие от "Новинар": Депутатите говорят с тежък диалект.
В "Труд" пък Кеворк Кеворкян коментира телевизиите под заглавие Маани-маани. Когато отивате при шарлатани. От текста някак си остава чувството, че това "маани-маани" е някакъв нов стил в страхливата и некомпетентна журналистика, която всъщност не е никаква журналистика, а сещате се какво.
Обаче журналистиката е може би такава, защото не е независима. Закон за защита на свободата на журналистите иска Андрей Райчев. И отново стигаме до темата, която се точи повече от две седмици - нужно ли е да има и какво да пише в закон за печатните медии. За начало на коментара си Андрей прави доста тежка констатация - че на вестникарския пазар има само един нормален играч. Но авторът не ни светва кой е. Ето как обаче стига до този извод - с държавните пари, вложени в една банка, "са купени и поддържани половината ни вестници и няколко телевизии". "Направих си труда да поровя в интернет и установих от открити официални източници, че май дълговете на г-н Иво Прокопиев са над 600 млн. Така че вместо патетично да повдигат очи към небето, “неговите” журналисти ще постъпят по-далновидно, ако се съсредоточат върху поговорката за хърбела и щърбела. Всъщност има само една издателска групировка, която е чисто икономически мотивирана. Т. е. произвежда вестници, за да печели пари. Останалите “държат” вестниците като “джуфка”, надградена над цели холдинги. И съответно търгуват или не с влияние в зависимост единствено от личното възпитание и “свяст” на конкретни бизнеслидери", заключава Райчев. След това обяснява, че проблемът ни (на обществото) не е да разберем от регистър на издателите кой командори журналистите, а че изобщо журналистите в България биват командорени. И ето какво предлага:
"България действително се нуждае от закон за медиите, само че той трябва да бъде Закон за защита на свободата на журналистите. И този закон (след внимателно и дълго обмисляне и обсъждане от всички заинтересовани) трябва да съдържа правила за: Пълна прозрачност (до публикуване в интернет) на абсолютно всички финансови постъпления в медиите; Забраната за собственост на медии през юридически лица. Всяка медия трябва да бъде собственост на хора, на физически лица; Големи права на журналистическите синдикати. Социдиотщината, при която СБЖ значи почивна станция (и то май крадяема) трябва да се изостави; Защита на журналистите от уволнение и от натиск; Участие на журналистическите синдикати в управлението на политиката на медията; И т.н."
Самият Андрей припомня, че вече е лансирал тази идея преди 10 години и не е бил разбран и от журналисти, и от колеги-издатели.
Бас държим, че няма да бъде разбран и сега. По една основна и изначална причина - вестниците, които успяват да се издържат сами, без субсидии от издателите си, вече са единици. Следователно какъвто и закон да предпише свобода на словото, смърт на печата ще бъде всяко неразбирателство с издателя, който просто няма да покрие месечните разходи.
За прословутите държавни пари в "оная" банка, с които се финансира "оная" медийна група, пише и Иван Гарелов в "Новинар" В прегръдката на октопода. (Впечатляващо е, че Райчев и Гарелов не споменават поименно нито банката, нито групата.) Тезата му е, че единственият човек, който може да спре скандала, е, разбира се, Бойко Борисов. "Още повече че го засяга лично. Възможно е той въобще да не се е досещал защо е тази любов необяснима и прегръдка от октопода. Възможно е той лично да не се е договарял за нищо. Но каквото и да е, той е облагодетелстван. Той или партията му. Все едно. А защо са му на Бойко обслужващи медии, не мога да разбера. Той самият е продукт на медиите и продължава да бъде техен любимец. Дори и тези, които му казват неприятни истини, са положително настроени към него и управлението му. Все още. Защо му е тогава обслужването в тоталитарен стил от сервилни медии? Ако не вземе правилна позиция, Борисов може да загуби твърде много. Почти всичко, защото от борец срещу корупцията, от яростен противник на предишното управление, той ще бъде заподозрян в нечестна сделка именно с кръгове от предишното управление. Това ще съсипе неговия ореол. А на ореола на Борисов се крепи управлението. В този смисъл грешни действия могат да предизвикат политическа нестабилност. Какво трябва да направи Борисов, за да приключи този скандал? Той знае. Няма аз да му казвам. Но аз знам какво ще спечели. Ще спечели Борисов като човек, който не прави компромиси. Ще спечели свободата на словото. Ще спечели международният авторитет на България. Малко ли е?", пита риторично Гарелов.
Обаче "Дневник" коментира, че Борисов няма да извади депозитите на държавните фирми от Корпоративна банка. "А той едва ли ще го направи. Първо, защото тепърва ще му се налага да търси по-широка подкрепа от тази на най-верния си съюзник в лицето на "Атака", чийто електорат почти асимилира. Ако продължава и да управлява според репликата на Карлсон, който живее на покрива: "Дребосъче, ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8", току-виж се изпълнила прогнозата на Доган от юни 2009, че този кабинет ще изтрае най-много година. И второ, изглежда няма да го направи, защото самото изпълнение на проекта "Борисов" досега се оказва тъкмо обратното на облеченото в думи като "наказване на виновните" и "въздаване на справедливост" обещание, за който гласуваха избирателите на ГЕРБ. Налага се да повторим: схемите на ДПС от времената на тройната коалиция не само продължават да функционират и при това управление – те са допълнително "окуражени", прогнозира Любослава Русева.
"МениджърНюз" ви желае куражлийско четене.
Още заглавия:
Кръгът “Капитал” превзема БФБ и финансовия надзор, "Класа"
Ами ако наесен еврото изчезне?, Валери Найденов, "24 часа"
Явор Колев: Не защитавайте "Замунда и "Арена", безплатният обяд свърши, интервю с шефа на "Компютърни престъпления в ГДБОП в "Новинар"
Защо в България се подслушва повече, отколкото във Великобритания, "Сега"
Да не бъркаме бушон с октопод, "Стандарт"
Не понасям оплаквачите на българската литература, интервю с Димитър Шумналиев в "Труд"
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.