Лозан Панов оглави Върховния касационен съд

Висшият съдебен съвет избра Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. За него гласуваха 17 от членовете на съвета, шест бяха против. За Павлина Панова гласуваха шестима, 11 бяха против, шестима се въздържаха.

Лозан Панов събра минималния брой гласове, които по закон са достатъчно, за да спечели конкурса - точно 17 от членовете го подкрепиха, докато съдия Павлина Пановасъбра едва 6 гласа в своя подкрепа.

В изявление непосредствено след избора представляващия ВСС Соня Найденова категорично определи избора като безпрецедентно прозрачен, публичен и честен.

„Очевидно пътят към избор на председател на ВКС минава през намирането на прагматичния кандидат, той беше намерен днес”, отбеляза Панова, правейки препратка към думите на председателя на ВАС Георги Колев, който преди време определи Лозан Панов като „прагматичния кандидат”. Тя изрази мнение, че процедурата наистина е била публична и скептицизъм за това, че е била прозрачна.

В отговор на въпросите на журналистите Лозан Панов беше категоричен в няколко неща: „Георги Колев няма да ръководи ВКС”, „няма нищо лошо в това да си прагматичен” и „среща с премиера Бойко Борисов не е имало”.

Над 7 часа продължи финалът на процедурата по избор на председател на Върховния касационен съд. С разгорещени дебати и спорове премина заседанието. 

Още в началото кадровиците се разделиха на две групи в спора как да се гласува по време на този избор. В позициите „за” и „против” машинното гласуване се включи дори и победителят Лозан Панов, който като че ли опита да разсее слуховете, че е фаворитът за поста. Освен него членът на съвета Михаил Кожарев заяви, че единствено бюлетините гарантират равенство и не нарушават правата на кандидатите и елиминират съмненията за непрозрачност и манипулация.

Предложението членовете на съвета да гласуват ръчно с бюлетини дойде от Юлия Ковачева. То провокира острата реакция на Ясен Тодоров, който, без да назовава имена, обвини някои от членовете на ВСС в провокации и действия против интересите на съвета и на България. С думите си той изрази мнение, че сред колегите му има и такива, които умишлено са помогнали за критиките към машинното гласуване в доклада на ЕК. 

В крайна сметка Висшият съдебен съвет реши единият от тримата големи в съдебната система отново да бъде избран с компрометирания електронен вот, който послужи за избора и на главен прокурор.

Висшият съдебен съвет беше остро критикуван заради провала на първия опит за избор на шеф на ВКС през септември м.г., както и заради това, че се забави с издигането на кандидатурите и на практика остави „висящ” избора в продължение на месец и половина. Така, въпреки заявките за готовност на ВСС в „най-кратки срокове” да бъде открита новата процедура, това се случи едва след изборите и сформирането на правителство.

До момента двамата кандидати представиха на няколко пъти публично концепциите си за развитие на съда, които осезаемо се различават. Разминавания има и в позициите им към съдебната реформа. 

В надпреварата между Панов и Панова обаче нямаше компроматна война, както при други избори на висши магистрати. И двамата бяха определени като достойни кандидати за високия пост с необходимите морални и професионални качества. Кандидатурата на Лозан Панов беше издигната от т.нар. твърдо ядро във ВСС - начело с председателя на Върховния апелативен съд Георги Колев.

Въпреки че спекулации по отношение на личностните качества на двамата съдии не се чуха, изборът не премина без сътресения. Лозан Панов стана жертва на неприятен пътен инцидент, след който той влезе в болница с тежки наранявания и комоцио. След тази злополука се породиха част от съмненията около развоя на процедурата. Двама от членовете на ВСС развиха конспиративни теории, че инцидентът може да е умишлен и дори посъветваха другия участник в процедурата също да се откаже в знак на колегиалност. 

Панов все пак продължи в надпреварата, като мотивира решението си с дълга към обществото.

Сега според процедурния ред всичко е в ръцете на президента Росен Плевнелиев, който дори беше призован от неправителствени организации да присъства на избора лично. Държавният глава обаче отказа да присъства с аргумента за разделение на властите. Той посочи, че след като ВСС направи предложение за назначаване на председател на ВКС, президентът ще може да упражни конституционно даденото му правомощие дали да назначи избрания или да откаже.

Източник: Дарик нюз