Гроздан Караджов: Образованието трябва да влезе в реална връзка с бизнеса

Сбърканият модел на финансиране на образователната система у нас създаде явлението „отложена безработица“, казва Гроздан Караджов, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат от 24 МИР, втори в листата на Реформаторския блок на предстоящите избори

- Господин Караджов, срещате ли се с млади български предприемачи – и как бихте описал диалога им с държавните институции?

- Бих го описал като липса на такъв. Аз самият съм предприемач и работя с много и различни представители на бизнеса в България. Част от тях са във възрастовата група до 35 години. Тези хора, които са гръбнакът на икономиката, са обезкуражени от държавата – тя не просто не създава добри условия за правене на бизнес, а много често им пречи. Ще ви дам конкретен пример как младите и все още неукрепнали в бизнеса хора са поставяни на колене. Когато държавата не се разплаща с фирмите навреме за извършената от тях работа, администрацията на практика конфронтира предприемача с данъчните власти (които са друга форма на същата държава), с кредитиращата го банка, с Националния осигурителен институт, с работещите в предприятието, и т.н. Той се налага да избира на кого да НЕ плати, вместо да развива бизнеса си. Търпи и множество негативни последици – ревизии, глоби, наказателни лихви, и др. Жалко е да видиш хора, които доскоро са давали работа на други – сами да станат зависими от фондовете за безработица. Бил съм свидетел на такива случаи.

- Какво трябва да се направи, за да говорим за предприемачите не като за оцеляващи, а като за визионери? 

- Не съм чул предприемач в България, който да не се оплаква от тромава и сякаш умишлено направена да пречи държавна администрация. Ние сме се превърнали в нейни безплатни куриери. Разнасяме всевъзможни документи между “ненаситните” усти на нейните гишета. Взимаме листове с печати от едно и ги подаваме в друго, после всички заедно в трето, и т.н., и т.н. Това е ужасен бюрократичен тормоз! Всичко се случва заради липсата на каквато и да е координация между различните агенции – няма йерархия между структурите на отделните министерства в хоризонтален ред. Например, ако бизнесът ти трябва да изкопае и пусне един километър кабел, който минава през Горския фонд, местната община, държавни и частни земи, може да отнеме повече от година докато се справиш с казуса. После полагането и пускането на ток по него става за две седмици. На мен ми се е случвало дори въобще да не ми разрешат – според чиновниците имало противоречие между два нормативни акта. Сякаш ние предприемачите сме ги писали или приемали, че трябва да търпим безобразните им последици.

Как може да се промени това? Чрез електронното правителство, но не като сбор от скъпоструващи компютри и софтуер, а като правилен, добре смазан механизъм на държавния документооборот. Защото държавата, която изисква от нас твърде много бумащина, всъщност сама не е изградила своите механизми на документооборот, т.е. не е поставила същите изисквания към себе си. Чрез електронното правителство, правилно построената система на издаване на административни актове ще спести време и средства на бизнеса.

И още нещо – не е възможно таксите за издаване на всевъзможни документи непрекъснато да растат, нещо повече, за един и същ документ се налага да плащаш различна цена в зависимост от това дали ти трябва “бързо” или “бавно”. Щом има експресна услуга, значи е възможно тя да е такава по презумпция – нали разбирате колко е нелепо това! Щом чиновникът може да свърши едни услуги бързо, значи не е необходимо да бъдат изкуствено бавени други (продължава на следващата страница).

- Едни от най-големите скандали са свързани с обществените поръчки – какви мерки предлагате срещу нагласените конкурси?

- От Реформаторския блок предлагаме единен орган за възлагане на обществените поръчки. Всяк агенция, министерство или държавно предприятие ще продължи да подготвя конкурсните или тържните условия, но провеждането на състезанието ще се извършва от един орган и то само по електронен път. Комисиите ще се избират на случаен принцип измежду специалисти в съответните експертни области. Така ще разделим ръката на подготвящите конкурса или търга от тази на провеждащите ги. Ще намалим силно възможностите за злоупотреби с харченето на публични средства. Ако бизнесът усети, че се е сменил вятърът, че вече се подхожда честно към него, и обществото ще го усети през неговите сетива.

- Липсата на квалифицирани кадри също удря бизнеса. Защо образованието трябва да стане национален приоритет?

- Едва ли ще ви учуди, че в момента, за да намеря опитен инженер в областта на телекомуникациите, трябва буквално да го открадна от някоя друга фирма. И то при условие, че заплатите, които плащаме са близки до европейските. Наблюдавам огромен дефицит на добре образовани кадри предимно в техническите и технологичните специалности.

Българското средно образование и т.нар. професионално образование произвеждат ниско подготвени кадри, които още с назначението си в първата фирма разбират, че знанията, които са зазубрили са им безполезни. Работодателят от своя страна харчи допълнителни средства, за да дообучи тези млади хора в практически и съвременни знания в съответната област. В Реформаторския блок смятаме, че половината от учебния процес трябва да се изнесе в практиката. Всеки сериозен работодател ще иска да има трайни отношения с професионални училища и ВУЗ, ако те са достатъчно гъвкави в образователните си програми и ако финансирането им от държавата ги стимулира към сътрудничеството с бизнеса. От този модел печелят всички. Сегашният създава скрита, “отложена” безработица – вместо работа, завършилите записват нова и нова специалност поради липса на работни места в предишната.

- Има обществото ни енергия за промени? Не ви ли се струва, че медийният отзвук за консенсуса помежду ни, за толерантността ни е по-скоро негативен и това създава впечатление, че все още прохождаме по отношение на нормални човешки ценности, камо ли да гледаме сериозно напред. Ето, например, вие сте дарител и доброволец, смятате ли се за самотен в това занимание?

- Не се чувствам самотен! Напротив. Наблюдавам щедрост и съпричастност както от по-заможни, така и по-бедни хора. Учредители и дарители сме заедно със съпругата ми на фондация „Светът на Мария“ и на Център “Светове” за хора с интелектуални затруднения. По време на изграждането му срещнахме огромен ентусиазъм от близки, познати и непознати хора, които дариха, бяха доброволци и участваха в неговите програми – музикални сесии, арт терапия, работа с текстил, и др. Свидетел съм на това как чувството да си полезен на семейството си може да накара 36-годишен мъж с интелектуално затруднение, който никога не е сгъвал сам дрехите си да започне да оправя сам гардероба си. Амбицията му го накара да започне да ходи сам до Центъра и обратно, което значително облекчи живота на семейството му. Контактът ми с хора, които са наши дарители и доброволци, непрекъснато ме зарежда с оптимизъм за бъдещето на България.

***  

Гроздан Караджов е възпитаник на Първа английска езикова гимназия в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира бизнес мениджмънт по телекомуникации в Япония. Активен участник в студентските протести през 90-те. Председател на Независимото студентско дружество в Юридическия факултет на СУ. Съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори. От 1997 - 2001 г. е главен секретар първо на Комитета по пощи и далекосъобщения, а после и на Министерство на транспорта и съобщенията. Председател на Съвета на директорите на БТК. Председател на Надзорния съвет на БПБ. В следващите години е инициатор и създател на редица успешни бизнеси. Член на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие. Учредител на фондация „Светът на Мария“ и дългогодишен активен дарител. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок. За първи път на тези избори – кандидат от 24 МИР, втори в листата на Реформаторския блок.

Мила Добринова