Градската идентичност през погледа на архитектите
Граската среда да се проектира на базата на публични архитектурни конкурси – около това мнение се обединиха повечето участници във втория панел на днешната обществена дискусия, организирана от сп. „Мениджър”, „Лицето на твоя град”. Втората част на събитието бе посветена на темата за градската идентичност и в нея се включиха главният архитект на София, Петър Диков, както и известни представители на съсловието като арх. Пламен Братков, арх. Георги Кътов и Аркадий Чорбаджийски (Sofbuild), чиято компания реализира едни от знаковите нови сгради, носители на идеите за устойчивост и модерна градска архитектура в София като Red Apple до Южния парк например.
Повече прозрачност при обявяването и провеждането на конкурсите за благоустройство и цялостно развитие на градовете, както и авторитетно оценява от доказани имена в архитектурата на кандидастващи проекти, препоръчаха още участниците в панела. „Имам мечта да поканя за председател на такова жури едно от най-големите и известни имена в Европа в областта на архитектурата, защото това моментално ще вдигне нивото на конкуренция между кандидатите, а оттам и качеството на предлаганите проекти. На този етап обаче, не можем да си го позволим по чисто финансови причини”, посочи на свой ред главният архитект на София, Петър Диков. Той отбеляза, че амбициите и усилията на общинската администрация вече се насочват към промяна в градската среда и лицето на столицата в неговите по-малки мащаби – кварталите и особено, панелните комплекси, които се нуждаят от цялостна реконструкция по примера на Германия, Естония и т.н.
В София има около 204 хил. панелни сгради, в които живеят близо 600 хил. души или, по груби изчисления, около една трета от населението на столицата. Затова е важно да започнем да работим и в тази посока, която съвсем не се изчерпва само със саниране на сгради, подчерта арх. Диков. „Относно самото саниране, моето професионално мнение е, че не е достатъчно да опаковаме с изолация старите панели, а да приведем цялостно една такава сграда от Стандарт 1962 г. към Стандарт 2012 г. Това обаче означава много сериозна намеси и промени в сградни инсталации, да се опитаме да въведем енергийни технологии с възобновяеми източници, да се стремим да вървим към сгради с нулево енергийно потребление. Нашата важна цел е да променим лицето на града като цяло като на този етап ще се стремим да го постигнем в едропанелните комплекси. Мисля, че ще успеем да се справим”, коментира още арх. Диков.
И докато София расте и оформя постепенно новата си градска идентичност, друг един български град – Бургас следва набелязана стратегия да заслужи титлата „успешният град” като е дефинирал 5 измерения, по които да работи и да се развива – инфраструктура, икономика, околна среда, амбиция и културна идентичност. Това сподели зам.кметът на Бургас Атанаска Николова. „Стремим се от град, известен в близкото минало като пролетарски да променим имиджа си към град не само добър за живеене, но и за посещение.” , поясни тя. По всяко едно от водещите измерения на стратегията за развитието на Бургас, общинската администрация е набелязала и работи по конкретни проекти сред които интелигентни системи за управление на трафика и градската среда, изграждане на паркинги и буферни зони, свързани с обществения транспорт в кварталите, системата "Велорент" за придвижване с колела под наем за жителите и гостите на града, която ще стартира още това лято, модернизация на Морската гара, която ще придаде специфична автентичност в облика на града, както и изграждане на рибарско пристанище в кв. „Сарафово”. Предвиждат се също така изграждане на зелени системи и зелени коридори в градската среда, спортни атракции и спортна инфраструктура като нови комплекси, зали и съоръжения, центрове за водни спортове и забавления.
Гледните точки на всички участници в днешната дискусия от първо лице очаквайте в поредица, която ще стартира на „Мениджър Нюз” от началото на следващата седмица
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.