Томислав Дончев: В напреднал етап сме за привличане на инвестиция "от Изток" в областта на полупроводниците

Моята позиция е, че ние не бива да бъркаме кохезионната политика с теми и приоритети като отбрана, защото традиционният фокус на кохезионната политика са политики за модернизация плюс реформа в социалните системи, в образованието. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в предаването "Неделя 150" на БНР.
Той отбеляза, че в момента средства от ЕС - дали от оперативните програми, дали по механизма за възстановяване и устойчивост, не могат да бъдат разходвани за въоръжени сили или пряко за военната индустрия. Това в момента не е възможно, но има редица политически анонси, че това би могло да се случи, без яснота дали говорим за този програмен период 2021-2027 г., дали говорим за националните планове за възстановяване и устойчивост, или за следващия програмен период, каза Дончев. Той посочи, че няма яснота за това, няма и промяна в законодателството, но добави, че обикновено когато има политически анонси, в един момент се стига до решение, по-рано или по-късно.
България има огромни нужди, имаме 20 000 километра републиканска и 20 000 километра общинска пътна мрежа. България има нужда от над 10 млрд. евро инвестиции във ВиК сектора, все още има нужда да инвестира в публични сгради, детски градини, училища, кметства и ние няма как да се съгласим тези нужди да не бъдат покривани със средства от ЕС, а за сметка на тава да правим инвестиции в отбраната, каза Дончев. След дълги разговори с ЕК мисля, че ще успеем да "отпушим" в следващите месеци финансирането от ЕК към България, посочи още той.
Вицепремиерът каза, че големият приоритет, голямото предизвикателство остава как всички забавени проекти, които би трябвало да са се случвали през последните четири години, а не са се случили, как да ги реализираме в рамките на година и половина, защото крайният срок за плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост е август следващата година. Той посочи, че има проекти, по които няма проведена нито една обществена поръчка, няма изготвена проектна документация и по думите му може да се окажем в ситуацията, че ще успеем да получим, "отпушвайки" всички реформи, от ЕК повече пари, отколкото сме в състояние да инвестираме в страната.
Може да се окаже, че ще имаме един резерв, примерно от 1 млрд. - 1,5 млрд. и за България би било полезно, ако има промяна в регламента, свързан с механизма за възстановяване и устойчивост и тези средства, който не успеем да инвестираме до август следващата година да могат да бъдат използвани за целите на българската отбранителна индустрия, каза Томислав Дончев, добавяйки, че това е полезно и смислено.
Светът доста се променя. Дори и средата за сигурност да се подобри, ние сме обречени в следващото десетилетие да инвестираме повече в отбрана, посочи още вицепремиерът. Това е сложен процес. Складовете са празни, не говоря конкретно за България, говоря за всичките ни партньори, докато те бъдат запълнени, всички военни фабрики ще трябва да работят на пълен капацитет в следващите пет или десет години, посочи той. Дончев каза още, че българската армия трябва да се модернизира с помощта на българската индустрия. Ние нямаме към момента капацитет да произвеждаме изтребители, но примерно поръчката за корабите се случва с участието на българската индустрия. Потенциалът, който имаме, трябва да бъде сглобен, трябва да бъде събуден и процесите на модернизация на въоръжените сили могат да имат силен положителен ефект върху българската икономика, който впоследствие да отвори експортния ни потенциал, каза вицепремиерът.
Дончев посочи, че когато говорим за полупроводници, за мощности за производство на чипове, на интегрални схеми, първите белези са налице. Германия инвестира в подобна мощност. Ние сме в напреднал етап на преговори, надявам се да имаме и на наша територия още една мощност, защото вече имаме съществуващи производства в тази посока, каза той. На въпрос той уточни, че става въпрос за чужди инвеститори, по-скоро "от изток", но каза, че не може да коментира повече преди да са завършени преговорите. България има съществуващ потенциал в сферата на машиностроенето, в мехатрониката, той трябва да бъде развиван, разчитайки не само на българския пазар, който е скромен, разчитайки на експорт, като Европа трябва да остане основната ни експортна дестинация, тук няма тема като мита, каза още Дончев.
В коментар на въпрос дали управляващите са "зависими" от Делян Пеевски, Томислав Дончев отговори отрицателно. По думите му "ДПС- Ново начало" са универсалното обвинение в този парламент. Този укор за "ДПС- Ново начало" съществува латентно преди да бъде сформирано правителството, каза още Дончев и добави, че единственото, което може да каже е, че няма разнообразие в репертоара.
Според Дончев най-важното е правителството да не се превръща нито в бойно поле, нито в инструмент, нито в посредник, нито по някакъв начин "да бъде причастно в битката между двете ДПС". Това би било вредно за работата на правителството и по никакъв начин няма да помогне нито на доверието към него, нито на неговото функциониране, каза той. Ако сформирането на това правителство има някаква политическа логика, защото се базира на мнозинство, което се сформира в Народното събрание с много компромиси от всички, това, което ще даде право на съществуването на това правителство е не само мнозинството в парламента, единственото, с което правителството може да си "купи време", са резултати, нищо друго, каза Томислав Дончев.
Дончев не смята, че датата на влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. би била крайната дата на съществуване на кабинета. Това не е единствената цел. Това е краткосрочна стратегическа цел, досега сме направили каквото е необходимо. От приемането ни в еврозоната, оттук нататък ще следват нови политически и икономически сюжети, коментира вицепремиерът.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.