Спешно прокарват през парламента решение за отказ от удължаване на забраната за внос на украинско зърно

Спешно прокарват през парламента решение за отказ от удължаване на забраната за внос на украинско зърно

Проект на решение, с което България се отказва от искането си да бъде удължена изтичащата на 15 септември забрана за внос на украинско зърно беше одобрен от икономическата комисия в парламента днес следобед, след внасянето му тази сутрин в деловодството на парламента.

Подписи под него като вносители са сложили Кирил Петков ("Продължаваме промяната"), Делян Пеевски (ДПС), Атанас Атанасов ("Демократична България"), Хамид Хамид (ДПС), Румен Христов (СДС), Александър Иванов (ГЕРБ).

Текстът, с който в крайна сметка се възлага на Министерски съвет „да предприеме необходимите мерки“ гласи:

„Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, Република България не подкрепя удължаването след 15 септември на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна". За да стане факт, той трябва да бъде гласуван и в пленарна зала.

Не е ясно от какво е продиктуван обратът в позицията на България, която по-рано през август се присъедини към общ план на Полша, Унгария, Румъния и Словакия да се поиска от ЕС удължаване на действието на забраната за внос на украинско зърно на територията на петте държави. За включването на България към общата позиция тогава потвърди и министърът на земеделието Кирил Вътев, който тогава сподели, че ембаргото, най-вече по отношение на вноса на слънчоглед трябва да бъде удължено поне до Нова година и дори към него да бъдат добавени нерафинирано олио и сухо мляко, които влизали у нас на дъмпингови цени.

Спешният порядък на внасяне и гласуване на документа днес изненада дори и депутати от управляващата коалиция.

Даниел Лорер обърна внимание, че решението се прокарва без да са направени каквито и да е било анализи и допитвания до бранша. "Имаме сериозна липса на анализ. Важно е да се вземе предвид какво мислят както преработвателите, така и зърнопроизводителите, за да може да се вземе адекватно решение по темата. Едните казват, че зърното залежава, другите, че не стига. Нека се обърнем и към КЗК, за да кажат дали реално украинското зърно е предизвикало дъмпинг", каза той.

"Това решение идва изненадващо.“, отбеляза и Искрен Митев от ПП-ДБ. „Разбираме, че дневният ред на ЕС налага това решение да се разгледа. Разбира се, че има нужда от повече информация. Има въпроси, които трябва да си зададем", отбеляза той. Според него подобно решение е изцяло в прерогативите на Министерски съвет.

Петър Кънев от БСП също възрази, че разглеждане и гласуване на подобно решение изобщо не е работа на икономическата комисия.

"Това е работа на Министерския съвет, не виждам, защо ние трябва да се занимаваме с тази тема. Нека и външното министерство каже каква е позицията на другите засегнати държави.“, настоя той.

Деян Николов от "Възраждане" пък определи проекторешението като национално предателство. "Това не е в интерес на нашата държава, няма дори изготвен анализ, нямате никаква аргументация, на път сте да затриете цял един сектор", заяви той.

„Земеделският бранш в България е в шок от проекта на решение, в шок е от това, че решението няма анализ, в шок е, че се разглежда в тази комисия. Не знам дали вие като народни представители осъзнавате, че така поставяте  под риск земеделските производители", опита се да се противопостави Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия забраниха вноса на зърно и други селскостопански продукти от Украйна през април тази година. Причината беше недоволство на фермерите в петте страни от по-евтината украинска продукция, която залива пазара и блокира реализацията на  местните реколти, които залежават по складовете.

По-късно петте държави отмениха тези мерки в замяна на решението на ЕК да установи първо до 5 юни, а след това до 15 септември ембарго върху доставки от Украйна на четири вида зърнени и маслодайни семена - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. В същото време транзитът на тези продукти към трети страни беше запазен.

На 25 август полският министър на земеделието и развитието на селските райони Робърт Телус обяви на пресконференция, че България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са съгласували общо искане пред Европейската комисия (ЕК) за удължаване на забраната за внос на зърно от Украйна до края на годината. А днес полският премиер Матеуш Моравецки декларира, че каквото и да става „Полша няма да отвори границите си за украинско зърно“, след като преди това се разбра, че Киев заплашва със съд ако ембаргото в петте държави не бъде отменено.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 23 ноември. Имен ден празнуват Александър, Александра, Сашо
Скуката – тайната съставка на успеха
Lexus отбелязва 25 години от „December to Remember“ с носталгични реклами
Борисов с предложение към ПП-ДБ: Атанас Атанасов да бъде председател на НС, той - премиер
Цитат на деня
Тръмп назначи бивш експерт на Сорос за министър на финансите и някогашен футболист за градоустройството
The Washington Post: Генералният секретар на НАТО предвижда да обсъди с Тръмп решение за войната в Украйна
Шефът на OpenAI Сам Алтман спечели само 76 хиляди долара за миналата година, имението му е за 27 млн.