Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Ще последва ли България съдбата на Кипър?
Уверенията на рейтингови агенции и експерти във финансовата сфера, че банковата криза в Кипър не може да засегне България, станаха подозрително много, пълни са с противоречия и поради това са все по-неубедителни. А българите, за които единствената опора и спасителна надежда са спестяванията им, силно се вълнуват от развитието на събитията на острова.
„Кипърските банки са застрашени да загубят 60 процента от влоговете си, но засега няма опасност това да рефлектира у нас и българите да загубят парите си”, казва финансовият анализатор Емил Хърсев.
„Важно е да направим съответните изводи от кипърския случай, защото той е много показателен: Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд няма да се спрат пред никакви закони, национални или европейски, за да наложат финансова сигурност на която и да е страна”, пояснява финансистът.
Той посъветва българите да бъдат изключително внимателни, тъй като натискът на улицата може да създаде мнозинство, което лекомислено да натрупа държавен дълг, поради желанието да вдигне стандарта на живот. А това може да се окаже пагубно за цялата икономика.
На свой ред доцент Минчо Христов пък прогнозира банков апокалипсис до края на годината.
„БНБ вече официално признава, че лошите кредити са 20 процента. Което означава, че са на критичната граница. Хората си мислят, че влоговете им са гарантирани. В закона е казано, че при фалит на дадена банка фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането не по-късно от 20 дни, но никъде не пише кога ще завърши, което позволява това изплащане да продължи 50 години”, каза Христов.
В България кредитите, които не са погасявани и не са обслужвани, растат лавинообразно и вече наближават 5 милиарда лева. Не бива да се подценява и фактът, че повечето банки у нас са собственост на чуждестранни инвеститори, които отпускат заеми с невероятно високи лихви достигащи и дори надхвърлящи 12-15%.
Перспективата пред банките в България е стабилна но мрачна, на фона на кризата в еврозоната. Това е основния извод в анализа на рейтинговата агенция “Фич рейтингс”. Обяснение за противоречивото заключение (“стабилна” но “мрачна”) е че рейтингът на българските банки може да бъде понижен, ако рейтингите на техните компании-майки бъдат подложени на натиск от нови ескалации на кризата в еврозоната. В резултат на нея се забавя растежа на брутния вътрешен продукт и се влошава качеството на активите. Неблагоприятните тенденции в България напомнят, че банките разполагат с по-малко възможности за гъвкавост и устойчивост на сътресения.
Въпреки това в голямото си мнозинство авторитетни финансисти и икономисти продължават да твърдят убедено, че в България няма опасност от кипърски сценарий. Според тях също така няма вероятност страната ни да бъде засегната драматично от ситуацията в Никозия. Но те пренебрегват фактът, че конфискацията на част от банковите депозити е без прецедент в историята на Европейския съюз и тя подкопава устоите на досегашния финансов ред. След Кипър е възможно да се наложи “спасяване” и на други държави, като Словения, например.
Що се отнася до България, за чиито банки все още не се налага спасяване, то състоянието в което изпадна Кипър я засяга защото засилва недоверието в и без друго боледуващото евро, за което българската валута е привързана чрез паричен борд. Засега той действа успешно, но не е изключено оттегляне на вложители от българските банки, в които лихвите по депозитите се облагат с 10-процентов данък. Най-тревожно в случая е, че икономиката на България не работи, липсва устойчив растеж, няма и сериозни инвестиции, което не може да не се отрази на здравето на банките.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че за последните четири години, при управлението на ГЕРБ, фискалният резерв е намалял двойно – от 8 на 3.9 милиарда лева.
Анализ на Петър Бочуков, публикуван в „Гласът на Русия”.
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.