Тарифите на Тръмп извадиха на показ грозната тайна на етикета Made in при луксозните стоки

Тарифите на Тръмп извадиха на показ грозната тайна на етикета Made in при луксозните стоки

Фразата „Произведено в Италия“ може да звучи като печат в паспорт за майсторска изработка, но новите тарифни правила на САЩ подтикват купувачите да се вгледат малко по-внимателно в дизайнерските етикети на стоките си. С проточването на търговския конфликт между САЩ и Китай, новоналожените мита върху китайския внос правят повече от това да повишават цените – те неволно разкриват глобалните вериги за доставки зад луксозната мода и не всеки е във възторг от това, което вижда.

Неотдавнашното потребителско внимание се насочи към това как луксозните марки присвояват етикети за произход на своите продукти. Съгласно насоките на Световната търговска организация, страната на произход на даден продукт се определя законово от мястото, където се извършва неговата „последна съществена трансформация“.

За много луксозни артикули този последен щрих – може би зашиване на цип или добавяне на подплата – се прави в Европа, което позволява етикети като „Произведено във Франция“ или „Произведено в Италия“ да се запазят, дори ако по-голямата част от производството се извършва на хиляди километри в Китай. Модни гиганти, включително Louis Vuitton и Gucci, се предполага, че са се възползвали от това правило, като са изпращали почти пълни артикули от китайски фабрики до Европа за окончателно довършване и брандиране.

Въпреки това, степента, до която отделните марки упражняват тази гъвкавост, варира значително и не бива да се разглежда като универсално експлоататорска.

Изопачаването на тази неизказана индустриална норма вече е публично достояние благодарение на потока от видеоклипове в TikTok от китайски фабрични работници и агенти за снабдяване. Техните погледи зад кулисите на производството на желани артикули – от чанти Hermès до клинове Lululemon – са събрали милиони гледания, предизвиквайки онлайн дебати за ценообразуването, автентичността и стойността. Някои видеоклипове твърдят, че чанти, продавани на дребно за над 30 000 долара, струват по-малко от 1000 долара за производство, което допълнително подхранва дългогодишните опасения относно непрозрачността на моделите за ценообразуване на луксозните стоки.

Последствията предизвикаха не само гняв в коментарите. Потребителите се питат за какво всъщност плащат - за наследството на марката или за умен маркетинг? Идеята, че „италианската“ или „френската“ идентичност на даден продукт не е нищо повече от митнически формуляр, предизвиква известно разкаяние при купувачите, бръкнали дълбоко в джобовете си за такива покупки.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ