Новата икономика: Албания се превръща в „европейските Кариби“

Албания преживява истински туристически бум, който катапултира нейната икономика. Масовото пристигане на пътници, особено на плажовете на Албанската ривиера, крайбрежен район в южната част на страната, къпан от Йонийско море, трансформира тази икономика, пише elEconomista.es.

Част от данните, събрани наскоро от анализаторите на Oxford Economics, говорят сами за себе си. Кумулативният брой чуждестранни туристи, посетили страната от началото на 2024 г. до месец август, достигна грандиозните 300% от местното население. С население от близо 2,8 милиона жители, общо 8,5 милиона чуждестранни туристи са пътували до страната между юли и август тази година, както наскоро съобщи министърът на туризма Мирела Кумбаро. За да добиете представа за мащаба на преживяното това лято, през цялата 2023 г. са регистрирани 10,1 милиона посещения на туристи.

На първо място, данните за броя чуждестранни туристи, посетили Албания, поставят значително назад Хърватия (250%) и Гърция (150%) - страни, които са туристически дестинации от години. Второ, те контрастират с малко над 150%, регистрирани от Албания до август 2019 г., което потвърждава скорошния характер на този „бум“. Логично, икономиката на страната не може да бъде имунизирана срещу това явление.

Албания исторически е била най-бедната страна в Европа. След десетилетия на политическа и икономическа изолация под комунистическата диктатура на Енвер Ходжа, Албания беше нещо като автаркия, страна, непозната за европейците и останалия свят. Тази изолация доведе до дълбока икономическа изостаналост, с елементарна инфраструктура и селскостопанска икономика, с изключително ограничена индустрия. С падането на комунизма страната е изправена пред хаотичен преход към капитализъм, който включва корупция, финансови кризи и слаб икономически растеж. Въпреки това, сред целия този хаос, нарастващото отваряне на икономиката позволи малко по малко на европейците и останалия свят да опознаят естествения рай, наречен от мнозина „Европейските Кариби“ заради дългите километри плажове с кристално чисти води и девствени пейзажи, сред които се открояват археологически останки. Но не само това.

Много специална страна

Уникалността на тази страна несъмнено е една от нейните големи атракции. Въпреки че постоянното й население не достига 3 милиона жители, истината е, че „албанският народ“ е много повече. Смята се, че около 1,7 милиона албанци живеят в чужбина, предимно в Косово, Гърция, Сърбия, Северна Македония, Босна и Италия. Това е страната, която доскоро всички искаха да напуснат.

Освен това Албания е една от малкото държави с мюсюлманско мнозинство в Европа (можете да ги преброите на пръстите на едната си ръка, бел. авт.). От нейните 2,8 милиона жители повече от половината са мюсюлмани, предимно сунити. Тази страна обаче се отличава със своята религиозна толерантност. Религиите съжителстват в мир, нещо необходимо за общество с голям брой християни, които са повече от 15% (православни, католици и евангелисти). Освен това има значителен брой атеисти и албанци, които предпочитат да не изповядват или да показват вярата си.

Освен това сред мюсюлманите има и бекташийско течение или орден (те са мюсюлмани суфи), чиято световна „главна квартира“ е в Тирана, столицата на Албания. Тези мюсюлмани са известни със своята толерантност и откритост: жените се разголват, последователите им пият вино и не етикетират никого, който не следва техните „предписания“, като еретици. Албания иска да стане нещо като панта или посредник между исляма и другите религии. Правителството на Албания обяви преди няколко седмици, че проучва създаването на вид град, подобен на Ватикана, за общността на бекташите. С всички тези стимули не е изненадващо, че Албания се превърна в толкова важна туристическа атракция, не само нейните райски плажове и красиви планини привличат вниманието. Подобряването на икономиката може скоро да позволи на някои от албанците в чужбина да започнат да се завръщат.

Албания вече не е най-бедната страна

„Албанската икономика, в повече от три четвърти, е доминирана от частния сектор, така че капацитетът на този сектор да се адаптира към различни обстоятелства е по-голяма. Междувременно частните инвестиции, направени особено през последното десетилетие в туристическата инфраструктура на страната или в сектори, свързани с туризма, в условията на геополитическа криза като агресията на Русия срещу Украйна, създадоха мощни стимули за бързия растеж на този сектор, като по този начин допринесоха за въвеждането на албанската икономика в тенденция към увеличение“, обяснява Зеф Преци, изпълнителен директор на Албанския център за икономически изследвания (ACER), пред elEconomista.es.

Истината е, че само за няколко години Албания престана да бъде най-бедната страна в Европа. Не че подобрението е несравнимо възстановяване, тъй като доходът на глава от населението все още е на светлинни години от средното за Европейския съюз, например. Но истината е, че според данни на Международния валутен фонд доходът на глава от населението на албанците ще бъде близо 9000 долара тази година по паритет на покупателната способност (ППС - показател, който елиминира изкривяването на цените). Тази 2024 г., ако прогнозите се сбъднат, Албания ще се конкурира със Северна Македония по отношение на БВП на глава от населението. По-долу вече са страни като Босна и Херцеговина, Беларус, Украйна (силно засегната от войната), Косово.

Последните данни са обнадеждаващи. БВП на Албания нарасна с 3,4% през 2023 г., движен от силното вътрешно търсене и изключителното представяне на туристическия сектор, който достигна нива, невиждани досега в страната. Освен това инвестиционният компонент отбеляза значително увеличение, движено от частни инвестиции, включително висок приток на преки чуждестранни инвестиции.

Самата Европейска комисия признава в скорошен доклад доброто представяне на албанската икономика: силен растеж, ниска инфлация и по-голям фискален баланс. „Силният импулс на растеж е подкрепен от бума в туристическия сектор, увеличените инвестиции и по-високите заплати. Забавянето на цените на вноса и продължаващото поскъпване на националната валута се очаква да доведат инфлацията до целта на централната банка от 3% тази година... също се очаква фискалната ситуация да се подобри и съотношението дефицит към БВП ще бъде намалено до 2% през 2025 г., като съотношението публичен дълг към БВП ще намалява само постепенно." .

Нямаше стратегия с туризма

Албанците видяха туризма като възможност да избягат от капана на бедността и въпреки че проблемите и предизвикателствата остават големи, те не го пропиляват. Растежът на туристическата индустрия, заедно с подобрената сигурност, превърна Албания в мечтаната дестинация на милиони туристи. От ACER Зеф Преци подчертава важния принос на туризма към БВП на Албания: „Дори и без ясна правителствена стратегия за вида туризъм, за който е подготвена страната – масов, елитен или комбинация от двете – той изигра решаваща роля“ .

Запитан за произхода на този неотдавнашен и главозамайващ бум на туризма, по-прогресивен в други европейски дестинации, Преци посочва няколко фактора: „Разслояването на обществата в страните от Централна Европа, създаването на ниша от клиенти (туристи) с относително ниски доходи, в съчетание с прекомерното популяризиране на непозната досега за тях страна от албанското правителство, стимулира значително увеличение на броя на туристите, които проучват страната, особено през последните две или три години“. 

Според данни на Министерството на туризма, 77% от пътниците, пристигащи през август, са дошли от Южна Европа в сравнение с 9% от Западна Европа, което показва, че Албания се е превърнала в икономическа алтернатива за пътниците от по-малко богатите икономики в Европа.

Експертът също така подчертава увеличаването на капацитета за настаняване в туристическите услуги поради значителни частни инвестиции, особено на южното крайбрежие, но също така и въвеждането на „нови“ или предишни незначителни туристически услуги, като, изброява той, приключенски туризъм, естетични здравни услуги, дентален туризъм, които имат своята тежест за повишаване на привлекателността към страната. Подобренията в комуникациите в страната също спомогнаха за разнообразяването на туристическите дестинации, добавя той.

Запитан за устойчивостта на такъв масивен туристически модел в малка страна, която е наваксала толкова бързо, Преци признава недостатъците: „Албанското правителство наскоро изготвя стратегия за развитие на туризма, която се очаква да изясни по-добре модела, който да следва. Но поради текущата динамика на място, както и от броя разрешителни за строеж на туристически комплекси, туристически градове по крайбрежието и др., може предварително да се каже, че този модел е все още далеч от устойчивост и че са необходими сериозни публични и частни инвестиции в инфраструктурата за подпомагане на туризма“.

Изпълнителният директор на ACER дава като примери комуникациите, типологията на сградите, които не унищожават традицията, насърчаването на местни продукти, чисти и екологични продукти, растеж на културата на туристическите услуги или образованието на компаниите. Рискът от увреждане на ландшафта и нездравословни условия в резултат на пренаселеността на строителството, особено по крайбрежието, е реална заплаха, както вече се случи преди две десетилетия в някои морски райони на България, предупреждава Преци.

Икономиката се подобрява като цяло

Друг важен момент, през който преминава експертът, е „разпределението“ сред населението на ползите от този туристически бум. „Истината е, че икономиката като цяло се възползва и печели от бума на туризма, но може да се каже, че разпределението на ползите все още далеч не е справедливо“, признава Преци. Както е посочено, основните бенефициенти засега са доставчици на услуги, като авиоагенции и международното летище в Тирана, редица туроператори и собственици на хотелски структури и ресторанти.

От друга страна, продължава Преци, ползите са по-малки за държавния бюджет и съответно за всички граждани. „Проблемите, които възникнаха във връзка с трафика, замърсяването на околната среда и т.н., не могат да бъдат пренебрегнати. Основното предизвикателство е, че националното производство, особено земеделието и животновъдството, все още не е получило адекватни сигнали, тоест туристическият бум все още не е „преведен“ в ръст на националното производство в този сектор на националната икономика. За съжаление, това все още не се е случило“, завършва икономистът.  

Превод и редакция: Нели Тодорова