Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Лидл България: Нямаме интерес от изкуствено завишаване на цените
Нямаме интерес от изкуствено завишаване на цените, ритейл бизнесът няма как да разчита на печалби с прилагане на такъв подход, поради спецификата на стоките с които търгува – преимуществено с храни с малък срок на годност, които ако не бъдат продадени ще калкулират неизбежни загуби за търговеца от бракуването им. Затова бизнес моделът е да се печели от оборот, а не от високи цени, обявиха от ръководството на Лидл България на пресконференция по повод зачестяващите обвинения главно към хранителните търговски вериги за високи надценки и цитирани от представители на изпълнителната власт различни данни за завишени цени.
От компанията представиха подробности за политиките на ценообразуване, които прилагат както и свой сравнителен анализ за цените на 20 стоки от потребителската кошница в България и Германия в магазините от веригата в двете държави.
Сравнението е по данни за 7 март тази година и в него са обхванати аналогични продукти по качество, с един и същи грамаж, както е коректно да се правят подобни измервания, посочи Милена Драгийска, изпълнителен директор на Лидл България.
Представеният от Лидл България сравнителен анализ показва, че от 20 продукта само четири са по-скъпи у нас, отколкото в Германия – два вида разфасовки на яйца, прясно мляко и кашкавал. В случая яйца размер М у нас са на цена по 50 ст. за брой в опаковка от 10 бр., а в Германия, същият размер яйца от същата разфасовка са по 39 стотинки. Прясно мляко с 3.7% масленост в магазините на Лидл България е 2.59 лв. за литър, а левовата му равностойнсто в тези на Лидл Германия се равнява на 2.25 лв.
Всички останали стоки от сравненията са по-евтини у нас и то, при условие, че ДДС-то върху храните в България е 7%, а у нас – 20%. Сред примерите за чувствителна разлика в цените, дадени от Лидл България са: бяло сирене – на цена от 9.90 лв. за килограм у нас, срещу 15,57 лв. за килограм Германия, свински врат с кост, който е с около 2 лв. за кг по-скъп в Германия, захар с около 40 ст. по-скъпа за килограм в Германия и олио - с около 70 ст. по-висока цена за литър в Германия.
За разликата при цените на яйцата от Лидл поясниха, че до голяма степен поскъпването у нас се дължи на факта, че в момента има голямо търсене на външните пазари и българските производители предпочитат да изнасят навън, поради което се получава вътрешен дефицит между търсене и предлагане по линия на местно производство. Принципно, вече няма как да се гарантира, че даден продукт няма да бъде по-скъп в България, защото в доста сегменти вътрешното потребление не може да бъде покрито от вътрешно производство поради натрупването на ефекта от десетилетия неслучили се реформи в аграрния сектор, поясни Милена Драгийска. Последствията от това отлагане са небалансирани политики на субсидии и стимули за местното производство. В резултат на това, до голяма степен пазарът на храни у нас вече е зависим от внос, което освен привнасяне на външна инфлация означава и много по-големи транспортни разходи, допълни тя. Средно пътят на външните доставки за България е около 2000 километра, докато в Германия е 200 километра е друг конкретен пример, посочен от ръководството на Лидл България
По веригата на доставки и печалби
С българските доставчици Лидл работи на принципа нето-нето цени, т.е. без „входни такси“, утежнения за маркетингови разходи и пр. Компанията поема за своя сметка и промоционалните отстъпки, разходите за непродадената от промоции стоки, разходите по бракуването на непродадени стоки и други рискове, обясни Милена Драгийска. Освен това се старае и да буферира чрез смекчаване на ценовите повишения за крайния потребител. „През цялата минала година имахме искания за сериозни повишения на цените от страна на производители и доставчици и сме правили всичко възможно да омекотим този скок“, каза тя и цитира по-конкретно цените на захарта, при която производителите са искали 105% надценка, а в магазините е била продавана с 25% оскъпяване.
Сборът от всичко това означава, че противно на масовите представи рентабилността по веригата на доставки при търговците на храни не е висока и се движи в границите между 3 и 5%.
За 2020-та година нетната печалба на компанията е 4.85%, а за 2021 г. е дори малко по-ниска - 4.73%, обявиха от ръководството на Лидл България. Данни за 2022-ра – годината с най-висока инфлация от последните три все още няма, тъй като финансовата година приключва през юни.
Ако съотнесем цифрите към последните официални данни – тези от 2021 г. ще видим, че на всеки 100 лв. приходи нетната печалба е 4.73 лв.", обясниха от ръководството на компанията. За сравнение, рентабилността при млекопреработвателите е 6-7%, каза Драгийска като се позова на публично споделена информация от председателя на Комисията по стоковите борси и тържища.
В края на веригата по пътя на продукта до рафта идва и облагането с 20% ДДС с изключение на брашното и хляба, за които от миналата година е в сила нулева ставка.
„Така, в крайна сметка, при 20 лв. цена на продукта на рафта печалбата на компанията е около 1 лев“, подчерта изпълнителният директор на Лидл България.
Какво влияе най-много върху високите цени
Върху ценообразуването все още продължава да дава отражение отложенията ефект на пиковото поскъпване на суровини, горива и енергия от миналата година. В складовете има продукция, набавена през последните месеци на миналата година при съвсем други и по-високи разходи за производство и доставка. Но това не е само български феномен. Акумулирането на негативни последствия от съчетаването на поликризисните фактори – пандемия и война – се изразява в продължаваща висока инфлация в глобален мащаб, енергийна криза и глобален недостиг на суровини. Към тях се добавят логистични фактори /световната верига на доставки не се е възстановила напълно/, както и задълбочаващия се проблем с недостига на местно производство у нас.
Конфликт или диалог
Търсят ли институциите начини за съвместно решаване на проблема с високите цени чрез диалог с производители, доставчици и търговици, попита Мениджър Нюз в контекста на обявените от правителството намерения за мерки за овладяване на поскъпването на живота.
„Нямаме нищо против да се набелязват мерки, но смятаме, че първо трябва да бъдат обсъдени, за да се отчета дали те биха имали ефект.“, отговори Милена Драгийска. И допълни, че още през есента е била създадена работна група с участието и на търговците, но досега не е проведена и една среща.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.