Оказва ли се Европа в перфектната буря? Заради поляризиращите промени в световния баланс на силите ЕС трябва да мисли за непосредствената си сигурност, като се фокусира върху реиндустриализация и превъоръжаване. Думи, които само преди десетина години смятахме, че ще излязат от политическия речник и ще влязат в учебниците по история. Сигурността обаче има много измерения, а сред тях определено е и това да гарантираш бъдещето на планетата, така че тя да може да осигурява живота и просперитета на човечеството. Това не e лично мнение. В средата на февруари Атлантическият съвет публикува проучване, проведено сред 350 глобални експерти, чиято цел е да се очертаят притесненията за бъдещето с хоризонт 2035 г. Въпреки че е проведено след победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, експертите са оставили „климатичните промени“ като най-голям риск за просперитета на света след 10 години – с 29,9%, следван от „война между водещи световни сили“ с 27,6% и много по-ниско поставени икономически и демографски фактори.

Европа е изправена пред сложния въпрос как да осигури индустриален ръст, конкурентоспособност и дори самодостатъчност в свят, който изглежда все по-вражески и изолиран. При това да го направи, докато спазва дългосрочните си цели за минимизиране на въздействието върху климата. Отговорът на предизвикателството ЕК нарича „Пакт за чиста промишленост“ (Clean Industrial Deal). Пактът на теория е търсене на начин да се подкрепи европейското производство в условия на високи енергийни цени и ожесточена конкуренция в световен мащаб, но предвижда и някои компромиси спрямо целите за климатична неутралност.

Декарбонизация и чиста енергия

Макар да предстоят още много секторни уточнения, засега е ясно, че планът има няколко посоки. Една от основните цели ще е подкрепа за по-бърза и цялостна декарбонизация и преминаване към чиста енергия на някои от най-замърсяващите и енергоемки индустрии като производството на стомана, метали, цимент и химикали. Това трябва едновременно да ограничи ефекта от някои по-важни замърсители и да намали високите енергийни разходи за местните индустриални компании. В същото време ще се подкрепя развитието на европейски чисти технологии, които на практика са в основата на бъдещата конкурентоспособност. Иновациите са необходими за промишлената трансформация, кръговата икономика и намаляването на емисиите.

Енергията трябва да е достъпна за всички, а не само за най-големите. С тази цел на 26 февруари беше обявен т.нар. План за действие за енергия на достъпни цени (Affordable Energy Action Plan), който е другият „стълб“ в Пакта за чиста промишленост. Сред големите задачи в него са завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС с физически междусистемни връзки, понижаването на цените на възобновяемата енергия и стимули за разширяване на електрическата мрежа. В Брюксел вярват, че дори сега стойността на електроенергията може да бъде намалена, особено в сферата на мрежовите тарифи и допълнителното облагане.

Ефективността и използването на собствени ресурси също влиза в плановете на общността, към която принадлежи и България. В това число са намаляването на отпадъците и удължаване на живота на материалите чрез насърчаване на рециклирането, повторното използване и устойчивото производство. С общи усилия ще преговаряме за по-ниски цени на изкопаеми горива в опит да се откъснем от газовата зависимост, както и ще си осигуряваме достъп до критични полезни изкопаеми.

Замислените мерки за всичко това са десетки. ЕК предлага пилотна програма с Европейската инвестиционна банка за смекчаване на рисковете от договорите за закупуване на електроенергия с акцент върху малките и средните компании. Банката също така ще предостави гаранции за производителите на мрежови компоненти, за да помогне на страните от ЕС да обновят и разширят своите електрически мрежи. 100 млрд. евро ще бъдат осигурени през нова „банка за декарбонизация на индустрията“ за насърчаване на чисти производства и технологии. Ще бъдат опростени бюрократичните процедури, включително тези за държавна помощ и въглеродните такси.

Повече „чиста“ или повече „индустриална“?

На хартия, както обикновено, всичко звучи вдъхновяващо. Видимо са отбелязани най-важните квадратчета в теста за бъдещето ни: ЕС запазва целта си за 90% намаляване на нетните емисии до 2040 г., поставя се фокус върху електрификацията чрез възобновяеми източници и кръговата икономика. Говори се за енергийна сигурност, създаване на 500 000 работни места и се осигурява финансиране за насърчаване на приложни иновации. В същото време дяволът е в детайлите, коментират експерти от сектора на околната среда.

От една страна, планът фаворизира доста замърсяващи индустрии, които напредват много бавно през годините в изчистването на производствата си, въпреки че получават милиарди безплатни квоти, субсидии и държавна помощ. Климатично неутрално и „чисто“ също така са две различни неща. Химическата индустрия например вреди на околната среда по много други начини, но помощта към такива производства няма да бъде обвързана с гаранции за изчистването им или запазване на работни места. Като цяло Пактът за чиста промишленост е отстъпление от Зелената сделка, която предвиждаше защита на биоразнообразието и по-строг контрол върху замърсяването. Той предлага намаляване на някои екологични изисквания за малки и средни предприятия, за да стимулира индустриалния растеж. Това може да доведе до по-слаб контрол върху вредните емисии.

Едно от най-ключовите съмнения обаче е по отношение на диспропорцията между заявените цели и потенциала на предвидените за това мерки. Предложената дългосрочна годишна инвестиция от 480 милиарда евро и изрично посочените приблизителни ангажименти за финансиране от 207 милиарда евро далеч не отговарят на необходимото за индустриална трансформация от такъв мащаб, смятат големи екологични обединения като EEB и CAN-Europe. Между другото, подобни съмнения има и по отношение на финансирането в областта на превъоръжаването. Те смятат, че няма и план да се осигури допълнително пазарно финансиране за тази цел.

Образно казано, съмненията са, че се пазим от вируса, докато неглижираме бавноразвиващото се злокачествено заболяване. Колкото и сложно да звучи, ЕС трябва да намери начин да адресира всички опасности, пред които сме изправени, с достатъчно амбициозен план, а не със запълване на дупки. Най-лошият вариант е да рискуваме да останем някъде по средата, където хем ще жертваме качество на живот за бъдещето, хем няма да получим по-добро бъдеще.