Имате цели, но струват ли си?

С края на първия месец от новата година идва и времето, в което хората започват да мислят за напредъка, който са постигнали, по задачите и целите, които са си поставили за 2019 г. Придържате ли се към бюджета, който сте си определили? Продължавате ли да ставате всяка сутрин един час по-рано, за да кратък сутрешен джогинг? Спазвате ли обещанието си да не мислите за работа през уикендите?

Както неведнъж съм казвала, за да постигнете целите си имате нужда от ясно дефинирана причина и силно желание да промените старите си навици. Понякога обаче, дори когато и двата определящи фактора за постигането на целта са налични, с времето започвате да чувствате, че усилията и енергията, вложени нейното преследване, вече не си струват. Кога е правилния момент да се вслушате в това си предчувствие?

Границите на упоритостта и постоянството

Светът на бизнеса издига в култ упоритостта и постоянството. Според последни изследвания упоритостта е най-важният фактор за поддържането на висока продуктивност, надминавайки стратегията, нивото на интелигентност, таланта и компетентността.

Както обаче посочва Ерик Бейкър в своята книга „Лаете срещу грешното дърво: Изненадващата наука зад факта, че всичко, което знаете за успеха, е (предимно) грешно“ (Barking Up the Wrong Tree: The Surprising Science Behind Why Everything You Know About Success Is (Mostly) Wrong), дори упоритостта и постоянството имат граници. За всяка цел, която преследвате упорито, вие изпискате възможността да постигнете нещо друго.

Бейкър дава пример с историята на Спенсър Глендън, доктор от Харвърд и партньор в една от най-големите компании за управление на фондове в Масачузетс. Като тийнейджър Глендън е страдал от хроничен язвен колит, които съсипва неговата имунна система. В определени дни състоянието му е било толкова тежко, че единственото нещо, което е можел да прави, освен да лежи на леглото, е да си сготви вечеря – единствената дейност, която той никога не е пропускал.

Глендън не е имал лукса да преследва няколко цели наведнъж, защото здравословното му състояние не го е позволявало. Много хора обаче имат тази възможност, защото както казва Бейкър, те си представят колко време и пари ще могат да имат в бъдеще.

Когато си задавате цели в началото на годината, може да имате пълното убеждение, че ще ги изпълнявате, като например: „Ще тичам всяка сутрин преди работа!“ и „Ще работя всяка вечер по страничен проект, който някои ден може да замени настоящата ми работа“. Един месец по късно обаче може да установите, че едновременното преследване на тези две цели ви кара всеки ден да се чувствате напълно изтощен, както физически, така и психически. Така може да разберете, че за да постигнете поне една от целите си, трябва да се откажете от другите.

Разликата между амбициозност и заблуда

Хората често надценяват своите способности и това, което могат да постигнат, за определен период от време. На същия принцип те много често си поставят цели, които просто са обречени на провал, тъй като съвременния свят възхвалява онези, които се стремят да постигнат невъзможното.

Kакто обаче казва Майкъл Хаят, създател на Full-Focus Planner, някои цели са далеч в „зоната на заблудата“. Той подчертава, че е полезно да имате амбициозни цели, които ви поставят извън зоната ви на комфорт и ви карат да чувствате „малко страх, малко несигурност и малко съмнение“. Според Хаят, когато една цел ви кара да се чудите дали имате нужните качества и способности, за да я постигнете, то тя си заслужава да бъде последвана, защото именно в тези случаи човек постига значимо развитие и растеж, било то в личен или професионален план.

Налудничавите цели, от своя страна, игнорират напълно всички ограничения и факторите, които са извън ваш контрол. „Това е като да реша, че искам да играя в NBA”, казва Хаят. Един не толкова екстремен пример е да си поставите за цел да получите повишение в рамките на годината. Разбира се, вие може да сте страхотен служител, които се справя отлично със всяка задача, но в крайна сметка нямате думата при определянето на бюджета на компанията и решенията за нейното реструктуриране. Фокусът ви е върху постигането на резултат, които е извън ваш контрол. В този случай е най-добре да се откажете от целта си или да я преструктурирате по такъв начин, че тя да не е зависима от външни фактори, върху които нямате контрол.

Когато целта, която сте си поставили, не ви помага да постигнете това, което искате

Понякога стремежът ви да постигнете определена цел идва от желанието да разрешите някакъв дълбоко вкоренен проблем. Вземете за пример бившия адвокат Паула Дейвси–Лаак, която бе нещастна в правната си кариера и смяташе, че единствения начин да се справи с този проблем е да напусне работа и да стане сладкар.

„За щастие, имах възможността да прекарам една седмица на стаж в сладкарница, което ми помогна да осъзная, че ще не ставам за тази работа. Всъщност, аз намразих всяка минута от работата си там“, казва Дейвис–Лаак. В крайна сметка тя успява да намери нова работа, която да отговаря на нейните нужди и желания, но преди това преминава през серия от малки експерименти и провали.

Гледайте на живота като на серия от експерименти

За да реши своя Дейвис–Лаак е използвала специфичен подход към промяната в своята кариера – тя е наблюдавала причините за нейното неудовлетворение в работата, обмисляла е идеи за разрешаването на проблема, търсила е чуждо мнение и е правила множество опити и експерименти. Когато най-накрая е открила правилното решение за себе си, тя не се е поколебала да го приложи на практика. В нейния случай това е означавало да кандидатства психология в Пенсилванския университет и да стане говорител, писател и коуч, които помага на хората да се справят с професионалния бърнаут и да подобрят своята издръжливост.

Това е и подходът, който препоръчват и Бил Бърнет и Дейв Еванс в тяхната книга „Проектирайте живота си: Как да изградите пълноценен и щастлив живот“(Designing Your Life: How to Build a Well-Lived, Joyful Life). Според двамата, вместо да се стараете да натрупвате постижения, титли и признания, трябва да опитате да натрупате различни преживявани и житейски експерименти, които да ви помогнат да опознаете по-добре себе си и да разберете кои цели си заслужават вашето време и усилия и кои - не.

Следвайки този подход с времето може да осъзнаете, че някои от целите, които сте искали да постигнете, всъщност не отговарят на вашите приоритети в живота или че тези приоритети са се променили през годините. Не се страхувайте да се откажете от целите, които в крайна сметка няма да ви донесат никакви ползи. В крайна сметка така ще си освободите време и енергия за онези цели, които в действителност имат значение за вас.

...............................

Аниса Пирбазари Хортън за FastCompany.com