Грешките, които допускаме в търсене на щастието

Да си признаем - накъдето и да погледнем днес, откриваме съвети за щастие. Книги ни обещават да ни разкрият тайната на живота в хармония. Блогове сочат кои са действията, които трябва да предприемаме, за да станем по-щастливи. В този смисъл понякога се заблуждаваме, че дните ни трябва да бъдат фокусирани изключително и само върху търсенето на лично щастие. Така щастието става априори недостижима цел, а ние изпадаме в задълбочаващо се страдание по нея.

Това коментира в блога MarcandAngel Ейнджъл Черноф. Според нея в съвременната култура търсенето на щастие за мнозина се е превърнало в обсебване. Тя изброява 7 грешки, които допускаме в усилията си да се почувстваме по-добре:

1. Виждаме застоя и нарастващата болка като окончателен провал в опитите да станем по-щастливи. Когато активно преследваме щастието всичко, което ни прави нещастни, може да изглежда като провал в усилията ни - например, обикновения момент на застой или периодите на борба с предизвикателства. В действителност тези неща са неизбежни и нормална част от личностния растеж. Понякога е по-лесно да се почувстваме депресирани и в капана на очакванията си. Тогава им позволяваме да извлекат най-доброто от нас. Трудните моменти са просто възможности, зад които се крие нещо по-голямо и по-добро.

2. Пристрастяваме се към източниците на краткотрайно удоволствие. В опитите да станем по-щастливи често търсим кратка наслада, защото тя е по-лесна за постигане. Това може да бъде нездравословно. Например, може да открием, че се чувстваме тревожно, ако не се сдобием с нещо, което сме очаквали с нетърпение, като вълнуваща ваканция в близкото бъдеще. Разчитането на преживявания, които даряват краткосрочно удоволствие, само ни оставя с усещането да искаме още и още. Тези преживявания може да се превърнат в същински наркотик, от който имаме нужда. Удоволствието, изживяно за кратко, обаче не предлага чувство за дълбоко удовлетворение. Дълготрайното щастие не се намира в малки дози наслада, а в значими човешки изживявания с времето като работата със страст, преодоляването на големите трудности, придобиването на нови умения и успеха на усилията ни да направим живота на други хора по-добър.

3. Пренебрегваме невероятните хора наоколо. Преднамереното търсене на щастието може да ни направи крайно егоцентричен човек.

4. Позволяваме на очакванията ни за бъдещето да ни лишат от радостта от настоящите истински изживявания. Спомнете си за моментите, когато сте очаквали нещо с нетърпение. Например, ако сте си представяли как се разхождате с партньора си на плажа или как си прекарвате по време на мечтана почивка. Може би ви се е случвало когато моментът наистина настъпи, да се чувствате нещастни заради множеството очаквания, които сте имали в предварителните си представи. Твърде често ставаме решени да се чувстваме щастливи по един определен начин в даден конкретен момент и накрая се оказва, че изживяването не отговаря на очакванията ни.

5. Отказваме се от страхотни възможности за бъдещето, за да се сдобием с временен комфорт. Опитът сочи, че ако искаме да открием нови и интересни начини да се развием житейски, не е възможно да се чувстваме щастливи непрекъснато по пътя към сдобиването с тях. Малко дискомфорт винаги е нужен, за да достигнем прага на моментите на голямо развитие.

6. Търсим щастието на погрешните места. Например в придобиването на нов апартамент, в това да бъдем известни, или пък богати. Мнозина страдат от синдрома „Ще стана щастлив, когато...“. А истинското щастие е само вътрешна настройка на човека. То е в самия него, там трябва да се намери. Не можем да го получим от друга личност или предмет.

7. Свързваме щастието с въображаема идея за съвършенство. Перфектните хора, места и проекти не съществуват. Те са илюзорна цел, невъзможна за постигане.