Всички обичат Юрген
13 месеца, в които „Ливърпул“ стана шампион на Европа, шампион на света и шампион на Англия. Едва ли и най-запалените фенове на червените са очаквали подобно развитие на нещата, когато преди четири години мърсисайдци назначиха Юрген Клоп начело. Сега обаче еуфорията е толкова голяма, че може в скоро време и той да се сдобие със статуя край „Анфийлд“ като другите митични герои на „Ливърпул“. Но дори и това да се случи, няма да е заради трофеите, а заради друго – Клоп познава хората и знае какво искат. Наясно е не само с отбора си, но и с общността зад него. Юрген връща страстта по трибуните, радостта на терена и вдъхва нов живот на града. И го прави цял живот, с всеки отбор, с който се захване.
Мога всичко, защото ми позволихте
Началото в „Майнц“ е сложно, странно и напълно непредвидимо. Там минават 11 години от живота на Клоп като футболист. Тогава обаче „Майнц“ не е в Бундеслигата. Дори е доста далеч от идеята, че може да стигне до елита. Клоп започва като нападател, защото е бърз. Но завършва като защитник, защото вече не е толкова бърз. Но пък е умен и вижда отлично това, което се случва на терена. Отказва се в началото на 2002 г., на 33 години, за да стане треньор. Заменя на поста Екхард Крауцун – един от наставниците, от когото взема най-много, макар да му е треньор само за 98 дни. Но той взема от всички, с които е работил. „Учиха ни да играем с трима, четирима и петима в защита. Повечето играчи не го разбираха. Аз също имах проблеми. Но винаги исках да се уча“, казва Клоп. „Често дискутирахме плана за мача, физическите аспекти и следващия съперник. Той искаше да печели дори във всеки тренировъчен мач“, спомня си Крауцун. Проблемът е, че Клоп просто няма качествата да постигне това, което иска от себе си и от отбора. И той е първият, който си го признава.
По време на кариерата му като футболист „Майнц“ доста често се бори, за да не изпадне в третото ниво на футбола в Германия. Треньорът Клоп обаче променя историята. Той прави абсолютно всичко в клуба с огромна енергия и ентусиазъм. И след загубена промоция в последния кръг във втория си сезон в третия го класира за първи път в историята в Бундеслигата. Нещо, което този малък клуб едва ли е вярвал, че може да постигне. „Майнц“ се бори геройски и успява да се задържи три сезона в елита. Изпада през 2007 г., а година по-късно Клоп си тръгва. „Всичко, което съм аз, всичко, което мога да правя, е, защото вие ми позволихте“, казва той през сълзи на феновете на раздяла.
„В „Майнц“ аз и спортният директор Кристиан Хайдел трябваше да знаем всичко. И да можем да правим всичко. Но това е най-лесният начин да научиш професията. А и нямаше напрежение – никой не се интересуваше от „Майнц“. Това, което тогава правех сам, сега го вършат 20 асистенти. Сега съм шеф. Но знам какво правят те, защото и аз съм го правил някога.“
Echte Liebe
(Истинска любов – мотото на „Борусия“ (Дортмунд)
„Клоп не е подходящ за треньор на „Хамбургер Шпортферайн“. Не се бръсне и ходи със скъсани джинси.“
Това пише скаут на колоса от Севера „Хамбургер“ през 2004 г. По онова време Динозавъра на Бундеслигата се задъхва, но часовникът на Фолкспаркщадион продължава да отброява всяка секунда от престоя на единствения член на Бундеслигата, който е в нея от основаването ѝ и не е изпадал. Часовникът спря преди две години, защото „Хамбургер“ изпадна. И оттогава има два неуспешни опита да се върне в елита. Чудно с какво ли се занимава този скаут в момента.
„Борусия“ (Дортмунд) няма притесненията на „Хамбургер“. Клоп идва от „Майнц“ и започва да прави чудеса.
„Хало, лийбе хер Мюлер. Казвам се Юрген Клоп и съм новият треньор на „Борусия“ (Дортмунд). Разбрах, че вашата компания е един от основните спонсори на клуба, но не вярвате, че съм подходящ за поста и не желаете да подновите договора с клуба. Моля ви, дайте си шест месеца, вижте първите резултати от моята работа и да обсъдим пак бъдещето. Става ли?“
Не е градска легенда, а Юрген Клоп в действие. Веднага след като преминава от „Майнц“ в „Дортмунд“, влиза в съвсем различна роля от тази на млад, ентусиазиран треньор с добро бъдеще. Просто защото спонсорите не вярват в решението на клуба да го назначи. Той обаче се справя отлично. След шест месеца всички спонсори остават. После идват и нови, разбира се. Клоп идва, защото „Борусия“ променя философията си. Заплашеният от фалит клуб, станал европейски шампион през 1997 г., решава, че вместо да купува звезди, ще ги произвежда. Клоп води със себе си от „Майнц“ Невен Суботич и го слага в центъра на защитата с друг 20-годишен – Матс Хумелс. Това е най-младата защитна двойка в цялата Бундеслига.
Спринтира бясно по тъчлинията, скача и беснее при гол, често минава неписани граници в интервютата си и демонстрира супер чувство за хумор, съчетано с голяма доза самоирония. В „Дортмунд“ Клоп се превръща в звезда. Но и отборът му също. През сезон 2008/2009 „Борусия“ завършва без домакинска загуба и наваксва три гола пасив, за да измъкне 3:3 от „Шалке 04“ в най-голямото дерби на Германия. „Борусия“ не се класира за Европа заради по-лоша голова разлика, но очевидно тръгва в правилна посока.
Сезон по-късно гегенпресингът (gegen – „срещу“ на немски) работи много по-добре и „Борусия“ стига до Европа. „Искам да усетя миризмата на тревата в късен мач през седмицата. А не да гледам вкъщи по телевизията“, казва Клоп. Желанието е изпълнено – за първи път от седем години насам. Година по-късно – през 2011 г., „Борусия“ е шампион. Първа титла от 2002 г. насам. А Марио Гьотце и Роберт Левандовски показват какво липсва на „Байерн“. Баварците ще си ги вземат по-късно, но не и преди през следващия сезон жълто-черните да запишат дубъл. Въпреки че започват с три загуби в първите шест кръга. „Борусия“ чупи рекорди към титлата и играе красив и вълнуващ футбол. И за украшение отнася „Байерн“ с 5:2 във финала за купата. Някогашният треньор в „Майнц“ Екхард Крауцун е на трибуните по покана на Юрген.
През следващия сезон хеви метъл гегенпресингът на Клоп разцепва и Европа. Той е идеално лекарство срещу футбола, базиран на вариации на тики-така стила на „Барселона“. Топката се отнема бързо от съперника и веднага се прави контраатака. Отнасят го „Манчестър Сити“, „Аякс“, „Малага“, „Шахтьор“ (Донецк) и „Реал“ (Мадрид) (два пъти). Левандовски вкарва четири гола в първия полуфинал с „Реал“ и чупи рекорд. „Борусия“ стига до финала на „Уембли“, където обаче „Байерн“ взема реванш и печели с 2:1.
Последният сезон на Клоп в „Дортмунд“ започва кошмарно. Тимът посреща 2015 г. като предпоследен в класирането. През пролетта прави чудеса, завършва седми и достига до трети пореден финал за купата. Той обаче пак е загубен – този път от „Волфсбург“, воден от Кевин де Бройне. Това не е перфектният сценарий за сбогуване, но сълзите са изплакани по-рано. В последното домакинство за сезона „Борусия“ побеждава „Вердер“ с 3:2. Тогава и Клоп, и целият стадион плачат. Echte Liebe.
Любовта е истинска. И става все по-истинска през годините, защото с тях идва и осъзнаването какво е изгубено. В „Дортмунд“ няма статуя и стена с лика на Клоп. Но аурата му все още е там. Аурата на човека, върнал страстта по трибуните, радостта на терена и вдъхнал нов живот на града.
The Normal One
Така се определи Клоп на първата си пресконференция в „Ливърпул“. Ако Жозе Моуриньо някога беше Специалния, той е Нормалния. И началото изглеждаше нормално за последните години на червените – осмо място и финал за Лига Европа срещу „Севиля“. Загубен. През 2019 г. обаче „Ливърпул“ спечели Шампионската лига. Година по-късно и титлата в Англия след 30-годишно чакане. А Клоп беше награден от ФИФА като най-добър треньор.
„Винаги много съм се интересувал от хората и това не се е променило. Променят се проблемите на играчите. Голяма част – заради социалните медии. Те са поставени под много по-голямо напрежение. Млади са, а ги съдят всеки ден. Все едно живеят в стъклена къща – всички виждат всичко и те съдят за всяка грешка или провал. Слушам много. Поддържам контакти с играчи от предишните си клубове и си споделяме разни неща. Те искат съвети. Аз с радост помагам. Не решавам вместо тях, но когато ги изслушаш, те стигат сами до решението. Ти просто трябва да задаваш правилните въпроси.“
[[{"fid":"373593","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1306,"width":1800,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Клоп вдига купата след финала на Шампионската лига през 2019 година.
Клоп слуша не само бившите си футболисти. Слуша треньор по изпълнение на тъчове, сърфисти, диетолози, всеки, който може да му помогне да настрои по-добре голямата червена машина. От него не се очаква да знае и да може всичко. Но трябва да може да намери хората, които ще помогнат. Разбира се, изисква се смелост да можеш да признаеш, че някой е по-умен от теб или че има повече познание в дадена област. Клоп я има в изобилие.
И не става въпрос само за футбол. „В историята не е имало нито един случай, в който делението да е довело до успех“, коментира той по отношение на Брекзит. Но във футбола малцина могат да говорят като него за политика и отношения.
[[{"fid":"373594","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1223,"width":1800,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]
Клоп „спори“ с един от реферите на мача „Ливърпул“ срещу „Атлетико“ (Мадрид).
Клоп се справя добре с говоренето и без микрофони и журналисти. Прави го и на погребението на Волфганг Франк – един от бившите му треньори в „Майнц“ – през 2013 г. „Той винаги избира правилните думи за момента. При това, без да се готви. И няма значение дали става въпрос за сватба, рожден ден или погребение. Изключително интелигентен е, затова му е лесно“, казва Крауцун.
Клоп е харизматичен тип, когото е трудно да не харесаш. Това го прави повече от треньор или мениджър. Затова и животът, който идва след него, е труден. Засега обаче „Ливърпул“ няма от какво да се притеснява – той има договор за още три години. Притеснение ще трябва да има, ако не го поднови. Защото и „Майнц“, и „Борусия“ (Дортмунд) не се справят толкова добре без него.
Автор: Петър Хераков
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.