Готови и за дипломация, и за конфликт (обзор)

САЩ и съюзниците от Европа са готови и за още дипломация с Русия, и за конфликт. Това стана ясно от пресконференция на американския държавен секретар Антъни Блинкън в края на разговорите му днес с руския външен министър Сергей Лавров в Женева.

Според Блинкън в момента Москва може да избира между два пътя – този на дипломацията и този на конфликта. „САЩ и нашите съюзници и партньори в Европа са готови да се срещнат с Русия и по двата пътя“, обяви той. Поясни, че ако руски военни сили преминат границата с Украйна, ще бъдат посрещнати от „бърза, сериозна и обединена реакция от САЩ и нашите партньори и съюзници“.

„Обединени сме в нашия ангажимент да намерим път чрез дипломация и диалог, но също така и в нашата решимост да наложим огромни последици, ако Русия избере пътя на конфронтация и конфликт“, предупреди Блинкън, който тази седмица посети Украйна, а след това пое към Берлин, където се срещна и с германския канцлер Олаф Шолц, германската външна министърка Аналена Бербок, както и с представители на Великобритания и Франция, преди да седне на масата за преговори с Лавров. 

На срещата Блинкън е изложил и няколко идеи за потушаване на напрежението. Той обаче подчерта, че не става дума за преговори, а за „откровена обмяна на притеснения и идеи“.

В отделна пресконференция руският външен министър Сергей Лавров на свой ред обяви, че опитът от отношенията на Русия със западните страни изобилства от примери за неизпълнение на обещания им по въпросите за европейската сигурност.

Цитиран от ТАСС, руският външен министър описа Запада като „непоправимо уверен в собствената си изключителност, което означава, че могат всичко, докато другите – само това, което им позволят“. Освен това каза, че Москва има готовност да обсъди притесненията на САЩ, свързани със сигурността, но все още не знае какви са те.

Оценката на Лавров за днешната среща е „отворена и полезна“. По думите му Русия никога не е отправяла заплахи към украинците. По време на разговора той е повторил искането НАТО да спре разширяването си.

Още днес Блинкън се връща във Вашингтон за консултации с президента Джо Байдън. Следващата седмица САЩ ще изпратят писмени отговори на исканията за сигурност на Русия. В средата на миналия декември Москва публикува проект на споразумение за гаранции за сигурност, което включва и отказ от присъединяване на Украйна към НАТО.

Русия ще вземе „сериозно политически решения“, ако писменият отговор е разочароващ. За това съобщи пред канал „Россия-24“ зам.-външният министър Сергей Рябков. „Ролята на дипломацията е централна във всеки случай. Ние не искаме конфликт, не нападаме никого, не заплашваме никого, искаме да подсигурим нашите интереси“, каза той. При пристигането си в Женева за разговорите днес Рябков коментира, цитиран от „Ройтерс“, че страната му „не се страхува от никого, дори от САЩ“.

Не е изключено провеждане на нова среща между САЩ и Русия през февруари.

Руската позиция за НАТО предизвика реакции в България и Румъния

Българският премиер Кирил Петков се яви на извънредно изслушване в парламента, поискано от ГЕРБ-СДС, на което заяви, че България е суверенна държава и като член на НАТО сама решава каква политика да води.

Повод за промяната в дневния ред на Народното събрание стана искането на Русия западният военен алианс да се изтегли от България и Румъния. Тази позиция е изразена в отговор на въпрос на Българското национално радио, публикуван в официалния сайт на Министерството на външните работи на Русия часове преди срещата между Блинкън и Лавров. Сходна позиция се посочва и в Раздел 4 от проекта за споразумение, който Русия публикува през декември, където обаче не се назовават директно имена на държави, за разлика от днес.

„Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, основана на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международно-правни ангажименти“, обяви Петков.

Ситуацията накара румънския президент Клаус Йоханис да свика Върховния съвет за национална сигурност и отбрана в средата на следващата седмица. Освен това в позиция на Министерството на външните работи на Румъния, цитирана от БТА, страната отхвърля като неуместни и лишени от основания изявленията на Русия за военното присъствие по Източния фланг на НАТО. На този фон френският президент Еманюел Макрон предложи да изпрати военни в Румъния, а това предложение бе приветствано от Йоханис.

Какво правят съюзниците?

Има изгледи и за увеличаване на войските на НАТО в Черноморския регион и в Балтийските държави, които вече поясниха, че разговарят със съюзниците за увеличаване на разположените военни на територията си за възпиране на Русия. Освен това получиха зелена светлина и за доставка на американски оръжия в Украйна.

Няколко европейски нации вече са готови да засилят военните позиции на НАТО в Източна Европа. Испания изпраща военни кораби за присъединяване към военноморските сили на пакта в Средиземно и Черно море, Дания заяви, е ще изпрати фрегата в Балтийско море, обобщава „Би Би Си“.

По-рано тази седмица Великобритания обяви, че доставя на Украйна допълнителни военни за обучение и отбранителни оръжия.

На този фон и след „опъването на нервите“ по дипломатическата ос с изтичането на информацията за конкретни руски претенции спрямо силите на НАТО в България и Румъния в късните следобедни часове Северноатлантическият пакт специално разпространи и конкретни данни с разположението на изнесените сили в източната част на Алианса. Според тях в момента изнесени многонационални бойни сили на НАТО има в Естония, Литва, Латвия и Полша. НАТО е отбранителен съюз, а разгръщането на нашите сили е съобразено с международните задължения, многонационалните изнесени батальони са ключова част за осигуряването на отбрана и сдържане по Източния фланг, подчертават от Алианса.

Данните показват, че в батальона в Естония участват сили от Дания, Франция, Великобритания и Исландия. В Литва са изпратени сили от Германия, Белгия, Чехия, Исландия, Люксембург, Холандия и Норвегия. В Латвия има войски от Канада, Албания, Чехия, Исландия, Италия, Черна гора, Полша, Словакия, Словения и Испания. В Полша са разположени сили от САЩ, Хърватия, Румъния и Великобритания. Посочени са и точните места на разгръщане на многонационалните сили.