България може да остане повече от 5 години в чакалнята на Еврозоната

България може да остане повече от 5 години в чакалнята на Еврозоната

България може да остане в зоната на валутно-курсовия механизъм ERM II дори 10 години и да повтори сценария на Литва и Латвия заради все още неосъществени икономически и съдебни реформи. Това прогнозира в интервю за БНР Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.

„Има минимален период за престой в т.нар. „чакалня на Еврозоната“ – 2 години, но няма указана горна граница колко време една държава ще пребивава в това преддверие. Тенденцията през последните години показва, че се увеличава периодът на пребиваване в ERM II. Словения например е престояла близо 3 години в „чакалнята“, Малта и Кипър също около 3 години, преди да приемат еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли съответно 11 и 10 години. Това е дълъг процес, който няма да доведе до бързото приемане на България в еврозоната“, пояснява Ясен Георгиев. 

Една от неизвършените реформи, които предстои да се случат заради поетите ангажименти, касае държавните предприятия, изтъква Георгиев. 

„Това ще доведе до оптимизация, до съкращения в тези предприятия и това ще има своята социално-икономическа цена. На второ място трябва да продължат реформите в сферата на съдебната система. Така че периодът на пребиваване на България в преддверието на еврозоната може да бъде много по-дълъг от този, който досега сме наблюдавали в другите държави. Ако средно те са пребивавали около 5 години, ние по-скоро вървим към вариант, в който България ще има много по-дълъг период на подготовка за същинското приемане на еврото. Много е вероятно да повторим сценария на Литва и на Латвия“, прогнозира той. 

Макар протестите да внасят доза несигурност, има примери за това как национални икономики се справят изключително добре, независимо от такива вътрешно-политически катаклизми, коментира икономистът и дава пример с Румъния, където за последните 4 години са се сменили 5 правителства. Това не е попречило на  страната да отчита среден ръст на икономиката от 4.5% за последните над 3 години. За сравнение – при нас ръстът е средно 3.4 на сто за периода 2017-2019 г.

Ако ограниченията заради коронавируса са били задържани за по-дълъг период, България е можела да си осигури по-добър старт на туристическия сезон, смята Георгиев. Сега по думите му има охлаждане на желанието да се посещава страната ни от туристи от важни за нас пазари.

„Вътрешното потребление сега е под потенциала си, което е видно от статистиката. Налице е спад в доходите и отлагане на инвестиции и покупки за бъдещ период. Ако това потиснато вътрешно потребление се съчетае с продължаваща криза в Европа, съвсем естествено е следващото полугодие да бъде много по-негативно за българската икономика. Все още обаче не говорим за трайно стагниране на икономиката. Трудно ще бъде тази година да има добри новини в сферата на икономиката. Очакваме спад на брутния вътрешен продукт около 7%. Все още всички прогнози са за една V-образна криза, тоест много рязък спад през тази година и бързо възстановяване през следващата година“, уточнява Георгиев. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Милиардерът Уорън Бъфет написа писмо със съвет към всички родители, „независимо от тяхното богатство“
Настъпва ли обратното броене при биткойна?
Премиум лайфстайл услуги: Новият символ на лукса
Бизнес перспективи: Митата на Тръмп заплашат бъдещето на „европейския Детройт“
„Пазар и регулации“: Дигитализацията е ключова за развитието на енергийната инфраструктура
Фандъкова: Подозираме, че се подготвя коалиция между ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН, БСП и МЕЧ
На днешната дата, 27 ноември. Рождениците днес
Защо имейл маркетингът остава мощен инструмент в дигиталната ера