2,1 млн. българи ще отидат до урните в неделя

2,1 млн. българи ще отидат до урните в неделя

Има леко активизиране на избирателите. Решилите да гласуват се възвръщат до 35-36%. Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на Евроизборите в сравнение с националните. Ако тази картина не се промени до 26-ти май, можем да очакваме до урните да отидат малко над 2,1 млн. души, обясниха от „Алфа Рисърч”

Фактори като „апартаментгейт”, разочарованието от политиката, по-слабия интерес към европейските теми увеличават тежестта на "последното впечатление". Партиите с масирана и агресивна медийна кампания привличат обществено внимание и вот от доскоро неориентираните избиратели, подчертават социолозите.

Общо 58% са тези, които са лоялни на партията, на която традиционно симпатизират и са взели решение още преди началото на кампанията. Почти всеки втори анкетиран обаче прави  избора си през кампанията: 15% в последните 2-3 седмици, а още (27%) заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор. Което означава, че изненади не са изключени до последния момент. За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове. Финалните дни ще са решаващи за извънпарламентарната десница и за национал-популистките формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите, допълват от „Алфа Рисърч”.

Проучването на финала на кампанията показва възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Той си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4,5 пункта пред БСП. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31,1% от решилите да гласуват срещу 26,6% за БСП.

Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини. Първо, те не успяха да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие, извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията  твърди симпатизанти. Второ, остриетата, на които заложи Корнелия Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна  „технологична загуба" на няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3,2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.

ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13,9% от решилите да гласуват.

Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).

Въпреки, че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви. ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и Атака (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от Воля. Шумната и масирана кампания на В. Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти. В резултат, Воля бележи съществен ръст в кампанията. Финишира с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.

Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на   „Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.

Изследването на "Алфа Рисърч" е проведено в периода 19 – 22 май 2019 г., и е реализирано със собствени средства. То е направено сред 1016 пълнолетни граждани, от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Милиардерът Уорън Бъфет написа писмо със съвет към всички родители, „независимо от тяхното богатство“
Бизнес перспективи: Митата на Тръмп заплашат бъдещето на „европейския Детройт“
Защо имейл маркетингът остава мощен инструмент в дигиталната ера
Фандъкова: Подозираме, че се подготвя коалиция между ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН, БСП и МЕЧ
На днешната дата, 27 ноември. Рождениците днес
Цитат на деня
„Пазар и регулации“: Дигитализацията е ключова за развитието на енергийната инфраструктура
Премиум лайфстайл услуги: Новият символ на лукса