Северният ледовит океан два пъти е ставал прясноводен за последните 150 хиляди години

Германски геохимици са установили, че през последните 150 хиляди години Северният ледовит океан поне два пъти се е пълнил с чиста прясна вода в резултат на изолацията му от водите на останалата част от световния океан в продължение на няколко десетки хиляди години. Това съобщава пресслужбата на Института Алфред Вегенер (AWI), позовавайки се на статия в списание Nature. 

„Това откритие напълно обръща разбирането ни за поведението на Северния ледовит океан по време на Ледниковата епоха. В миналото никой не е могъл да си представи, че водите му могат да станат напълно пресни дори веднъж, а да не говорим два пъти“, казва изследователят Институт Алфред Вегенер в Бремерхафен (Германия) Валтер Гайберт, цитиран от пресцентъра на AWI и Агенция „Фокус“. 

Северният ледовит океан, най-малкият и най-плиткият океан на Земята, обхваща огромна площ, сравнима по размер с най-голямата държава - Русия.
Според сегашните възгледи на учените през по-голямата част от съществуването си той е бил без лед. Вечният лед започва да се появява на територията му само преди 33 милиона години, когато климатът на Земята се променя драстично, преминавайки от парников към леден режим.

Учените отдавна се интересуват от това как се е променяла дебелината, площта и другите свойства на ледената покривка на Северния ледовит океан през последната ледникова епоха, която е започнала преди около 2,5 милиона години и продължава и до днес. По-специално климатолозите отдавна спорят за това дали той напълно е замръзнал по времето, когато ледниците са се оформяли, и колко дебела е била ледената кора на повърхността му.

Гиберт и колегите му се опитват да отговорят на тези въпроси, възползвайки се от необичайна характеристика на геохимията на морските седименти, които се образуват в присъствието на солена океанска вода и са нехарактерни за седиментните скали, възникнали при излагане на други форми на влага. Както обясняват учените, морската вода съдържа не само натрий и хлор, но и йони на други елементи и вещества, включително нестабилни изотопи на уран и торий.

Делът на тези радиоактивни метали, както разбират геохимиците през миналия век, пряко зависи от солеността на водата - колкото по-висок е този показател, толкова повече уран и торий съдържа. На свой ред един от ториевите изотопи, торий-230, има относително кратък период на полуразпад, около 75 хиляди години, което прави възможно използването му за оценка на условията, при които са се образували ледниците. Въз основа на подобни съображения германските геохимици измерват концентрацията на торий в утайките по време на заледяването, надявайки се по този начин да променят дебелината на ледената шапка, която покрива океана. 

Тези измервания доведоха до неочаквано откритие - учените откриха два междинни слоя, образувани преди 160-131 и 70-62 хиляди години, в които торий-230 е липсвал. В миналото учените смятали подобни находки за съвпадение, характерно за определени участъци от океанското дъно, но Гибер и колегите му забелязали, че тези находища са налице в различни региони на дъното на Северния ледовит океан, както и в Северно море. Според геохимиците тяхното съществуване говори в полза на факта, че през тези периоди от време, съвпадащи по време с епизодите от появата на ледниците, Северният ледовит океан и моретата, свързани с него, са били изолирани от останалите световни океани, в резултат на което те се пълнели с чиста прясна вода. 

Според изследователите това е било възможно поради факта, че по това време дебелината на леда, покриващ Северния ледовит океан, достига около километър, което позволява на тези ледове да блокират относително плиткия Берингов проток и атлантическия шелф в района на Исландия и подводните хребети, свързващи Гренландия със Шотландия. Това довежда до образуването на най-големия сладководен резервоар в историята на Земята, чиито води постоянно са се захранвали от мощните сибирски реки, които сега изпращат в него над 1,2 хиляди кубически километра вода всяка година. Техните води се натрупват в Арктическия океан в продължение на няколко десетки хиляди години, докато ледниците започват да се отдалечават, което води до навлизането на огромна маса прясна вода в останалата част на световния океан. 

Такива „течове“ на относително топла и лека прясна вода, както показват изчисленията на климатолозите, могат да причинят резки скокове на средните температури. Те предизвикат кратко, но много силно затопляне в Гренландия и някои други райони на Арктика, последствията от които тепърва ще бъдат разкрити, обобщават Гибер и неговите колеги.