5 лични истории за парите и уроците, научени от тях

Парите са страхотно средство, с което да постигнем нашите цели и мечти, ако ги използваме разумно. Но има и неща, които никога не трябва да правим, ако не искаме да загубим големи суми. Аз съм ги научил по трудния начин – като съм допускал грешките, за които ще ви разкажа в тази статия. Американците имат една поговорка, която в свободен превод звучи така: „Ако някой ме излъже веднъж, е срам за него. Ако ме излъже два пъти, е срам за мен“ и се надявам повече да не допускам тези грешки. Запомнете този списък с 5 неща и никога, ама никога, не ги правете.

1. Никога не давай пари на заем на човек, който вече ти дължи пари

Преди няколко години ми се обади по-далечен роднина и ме помоли за „голяма услуга“. Имал нужда от пари, за да си стъпи на краката, след като останал без работа и вече два месеца не може да си намери препитание. Ще ми ги върне скоро и ще „почерпи“ от първата заплата. По принцип не давам пари назаем, но роднини сме все пак, а и той е помагал на семейството ми, когато бях малък. Като срок за връщане определихме „до няколко месеца“. От време на време, този роднина ми се обаждаше да ме увери, че „почти“ си е намерил работа и е въпрос на дни да стане. Това така не се случи.

В един от разговорите вметна, че „явно“ няма работа за човек като него и иска да стартира собствен бизнес с един бус. Вече бил намерил голяма част от сумата за него, а и един човек щял да го наеме веднага след това. Искаше ми само „няколко стотачки“, за да доплати буса. Дали исках да го насърча да стане „предприемач“ или защото прецених, че това е единствения начин да ми върне по-големия заем, му дадох още пари. Това не свърши добре. След седмица той катастрофира с буса (не го беше застраховал), като повреди и стоката в него. Видяхме се след близо година и на срещата ми върна малка част от заема, а останалата сложих в перо „Научени уроци“. Ако ще давате пари на заем, защитете се поне с някакъв документ за това. Най-добре избягвайте да го правите, особено на роднини и ако вече ви дължат пари.

2. Никога не купувай кола на старо преди да я провери специалист

И този урок научих по възможно най-трудния начин – като загубих пари. Сравнително късно изкарах шофьорска книжка (на 27 години) и нямах търпение да си купя първата кола. Бях казал на всичките си приятели, че си търся нещо не много скъпо, на което да се науча да шофирам, защото не си мислех, че двайсетина часа на шофьорския курс са достатъчни човек да придобие навици и рефлекси, необходими за ежедневното каране в град като София.

Един от тях каза, че брат му внася коли от Австрия и има нещо подходящо за мен. Беше истинска красавица – много добре изглеждаща спортна кола от престижна марка. Не беше първа младост, но в моите очи изглеждаше съвършена. Направих тест драйв и беше по-добра от учебната кола. Няколко месеца карах без сериозни ремонти, само със смяна на консумативи, но след това започнаха проблемите. Посещенията в сервиза ставаха все по-чести и по-скъпи. За капак се оказа, че купето отдолу е покрито с ръжда, която трудно би се отстранила. Също така, устойчивостта на колата със задно предаване през пролетта и есента не беше добра, но зимата беше истински ад (за това не бях помислил). Това ме накара да я продам на много по-ниска цена от тази на подобни автомобили. Доверих се на приятел (по-скоро на брат му) и това беше наистина голяма грешка. Повече не бих я допуснал. Ако купувам кола втора употреба, ще я проверя в оторизиран за марката сервиз, където ще ми дадат пълна информация за нея и състоянието ѝ.

3. Никога не вярвай сляпо на човек, който иска да ти продаде нещо

Всеки си хвали стоката – така е устроена пазарната икономика, и купувачът решава кой точно продукт да избере. Въпреки това, има продукти, като дългосрочни застраховки, кредити, инвестиции и други, които са много по-комплексни и сложни. Това налага те и начина им на продаване да са уредени с различни законови и подзаконови актове. Компаниите, които ги предлагат, също подлежат на регулации. Такъв пример са потребителските кредити, които са регулирани в Закона за потребителския кредит, както и застраховките живот (Кодекса на застраховането).

Като студент работех през летните ваканции. През една от тях бях рекламен агент на радиостанция. Веднъж, когато си получавах възнаграждението, в офиса имаше дама на средна възраст, която ме заговори. От дума на дума, започна да ми продава застраховка Живот със спестовен елемент. Изрази като „инвестиция в бъдещето“, „висока доходност“ и посочване на голяма сума, която (хипотетично) бих получил при определени условия, ме накараха да си направя тази застраховка. Сумата, която трябваше да внасям всеки месец, не беше малка за студент. Направих още 3 вноски и се отказах.

Загубих спестовната част от вноските, а за рисковата – застрахователя щеше да изплати някаква сума на родителите ми, ако нещо се случи с мен. От тогава остана горчивия вкус от застрахователните агенти, които на всяка цена искат да си продадат продуктите, дори те да не са подходящи за някой. Вече никога не се доверявам на 100% на човек, който има интерес да ми продаде нещо. Ако не разбирам от материята, търся информация или второ мнение, преди да си дам парите на някого. Препоръчвам го и на вас.

4. Никога не подписвай документ, който не си прочел

Когато бях последен курс в университета (специалност Туризъм) имаше възможност да изкарам стаж в хотел във Великобритания. Трябваше да подпиша договор с една посредническа агенция в България, да внеса не малка сума в британски паунди, и да чакам тя да ми уреди стажа и престоя. Нещата се забавиха доста и междувременно завърших университета. Започнах веднага да си търся работа и след по-малко от месец се преборих сред 100-ина кандидати за позицията Кредитен експерт „Потребителско кредитиране“ в ПрокредитБанк.

Много исках да поживея и поработя малко в чужбина, но щях да „изпусна питомното, за да гоня дивото“. Когато се върна, може и да не мога да си намеря работа в банка, а това ми беше една от целите като студент. Отидох в посредническата агенция и си поисках парите обратно, тъй като са минали доста месеци и те не са си изпълнили задълженията. „Прочетете си договора“ ми каза секретарката в техния офис и ме отпрати. Направих го и се оказа, че техните задължения са доста мъгливи („посредничи“, „координира“, „свързва със…“ и други подобни), а прекратяването на споразумението между нас ще ми струва цялата платена до тогава сума. Не се отказах и поисках да говоря с управителя на фирмата. Той се оказа по-кооперативен и се разбрахме агенцията да задържи само някаква административна такса в размер на 200 паунда (около 500 лева), а останалите пари да ми ги върне. След този случай си чета договорите внимателно. Ако с нещо не съм съгласен или не го разбирам, не го подписвам.

5. Никога не изпускай от очи личните си финанси

Този урок е съвсем „пресен“. Преди няколко месеца си купихме нов по-голям апартамент и имахме огромното желание да се нанесем в него още през септември тази година. Дъщеря ни Кари щеше да си има самостоятелна стая от новата „учебна“ година в детската градина. Това беше сметка „без кръчмар“. Всички строителни фирми и бригади бяха взели големи обекти в София и най-рано можеха да започнат ремонта в нашия апартамент през ноември (евентуално).

Все пак намерихме майстор, който се съгласи да започне от септември и да приключи за около месец и половина. Направихме със съпругата ми бюджет за ремонта и нещата започнаха. Оказа се доста натоварен период в живота ми. Освен надзираването на майстора, одобрението при покупка на строителни материали, смяна на дограма, поръчка на нова кухня, нови врати, нова електрическа инсталация и още куп други неща, трябваше да организирам и две големи събития за лични финанси и предприемачество, както и да продължа с ежедневните си срещи с клиенти и писането на статии. Това доведе до не толкова стриктно следене на личните ни финанси, както и по-голямо надвишаване на бюджета за ремонта. Резултатът е вземане на пари от събраните за други цели, което ще ги забави във времето. Урокът ми е: Никога не изпускайте от очи личните си финанси.

А кои са вашите грешки, които никога да не повтаряте?