Криза или "цирк"? Отегченият Близък Изток се чуди колко да се тревожи от напрежението между САЩ и Иран

 Криза или цирк? Отегченият Близък Изток се чуди колко да се тревожи от напрежението между САЩ и Иран

В целия Близък изток се чува биенето на барабаните на войната, предизвикано от правителството на Тръмп и породилите спорове атаки срещу саудитските танкери и петролопровод. Но Рохиле Гарайбех, изтъкнат йордански политик и коментатор в местния печат, наблюдава всичко това със смесица от пренебрежително отношение и отегчено раздразнение.

"Цирк", каза той в телефонно интервю, окачествявайки последния развой на събитията като нищо повече от спектакъл с участието на множество чуждестранни актьори на сцената. "Нищо повече от номера, целящи да засилят натиска върху Иран", допълни той.

Докато правителството на Тръмп си урежда сметките с Иран, което навява тревожни асоциации с подготовката за войната в Ирак през 2003 г., хората в целия арабски свят се опитват да отгатнат доколко разтревожени трябва да бъдат. В интервюта писатели, предприемачи и изгнаници изразиха опасения от евентуална ужасяваща война между САЩ и Иран, която според мнозина се готви още от времето на заложническата криза в американското посолство в Техеран през 1979 г.

Но те вече са свикнали с американски президент, който често предпочита агресивната риторика пред дипломацията като средство за водене на преговори, след което в крайна сметка отстъпва.

"Ако трябваше да вярваме на всичко, което Тръмп е казал през последните три години, щеше да има война с Китай, Северна Корея и Мексико", каза Джоузеф Фахим, египетски филмов критик. "Този човек става за смях, просто не е сериозен. Не знаем дали да вярваме на тези заплахи или това е просто някой от многото му номера", добави Фахим.

В Ливан, Рами Хури, учен от Американския университет в Бейрут, даде интервю на терасата на своето жилище, разкриваща гледка към Средиземно море. "Гледам за американски ракети на хоризонта", каза той шеговито.

В катарската столица Доха предприемачът Фархад Саид тъкмо е приключил своя сухур, последното си ядене, преди да започне дневния пост за Рамазана на разсъмване. "Това може да доведе до нещо незначително", каза той със сарказъм.

Но под повърхността на шегите и скептицизма лежи мъчително притеснение, че изострящото се противоборство може да се окаже изключението от правилото, моментът, в който тактиката на Тръмп непреднамерено да тласне САЩ - и Близкия изток - към нежелана война.

"Дали може да се изостри и да се превърне в нещо пълномащабно? Възможно е", каза Фахим.

В някои части на Арабския полуостров това напрежение вече се усеща. В четвъртък сутринта силни експлозии разтърсиха йеменската столица Сана, докато военни самолети на водената от Саудитска Арабия коалиция нанасяха поредица удари по цели на съюзилите се с Иран бунтовници хуси, контролиращи по-голямата част от Северен Йемен.

Тези удари бяха нанесени два дни след като хусите поеха отговорност за нападение срещу петролопровод в Саудитска Арабия, основния съперник на Иран в региона и, заедно с Обединените арабски емирства и Израел, главен поддръжник на втвърдяващата се политика на правителството на Тръмп срещу Иран.

Йеменското министерство на здравеопазването съобщи, че при въздушните удари в четвъртък са загинали шест души, сред които четири деца. Представители на хусите разпространиха снимки на кървящи, покрити с пепел деца на болнични легла.

В редакционна статия от вчера на "Араб нюз", най-големия саудитски англоезичен вестник, се казваше, че следващите удари трябва да бъдат по Техеран.

"Мнението ни е, че те трябва да бъдат ударени силно", отбелязва вестникът, чиито статии често пъти отразяват официалната саудитска позиция. "Макар и войната винаги да е последна опция, е нужен международен отговор, за да бъде обуздана иранската намеса", допълва изданието.

Подходът на Тръмп към Иран, изработван основно от неговия съветник по националната сигурност, ястребът Джон Болтън, е "единственото нещо, което той направи 100 процента правилно", каза Мохамед Аляхия, главен редактор на "Ал Арабия", дубайски новинарски телевизионен канал, собственост на Саудитска Арабия.

"Иранците възнамеряваха просто да изчакат Тръмп да си отиде", каза Аляхия. Но когато президентът върна задушаващите санкции срещу петролния сектор, "те разбраха, че не могат да чакат. Затова виждаме тази трескава активност в Персийския залив", допълни той.

"Това, което наистина е отвращаващо, е да гледаме как се оправдават хората на Запад, които защитават Иран", посочи той и отбеляза подкрепата на Иран за сирийския президент Башар Асад. "Някои от нещата, които се чуват от критиците на Тръмп, биха предизвикали отвращение у някой сириец, който е загубил семейството си", добави Аляхия.

Брус Ридъл, бивш сътрудник на ЦРУ, който сега работи в Института "Брукингс", заяви, че видимият апетит на Саудитска Арабия за конфронтация с Иран доста се отличава от политиката на бившето й ръководство.

Предишният управник, крал Абдула, беше категорично против открит конфликт, и то до такава степен, че разми иранската отговорност за терористичното нападение в кулите "Хобар" през 1996 г., при който загинаха 19 военнослужещи от военновъздушните сили на САЩ. (САЩ в крайна сметка заключиха, че Иран е отговорен.)

Но при престолонаследника принц Мохамед бин Салман - фактическия управник на Саудитска Арабия, докато на трона все още е баща му - "те обичат конфронтацията", каза Ридъл.

Като зловещо предзнаменование, заяви той, миналата година в интернет се появи анимационен видеоклип, в който престолонаследникът - често наричан с инициалите си МБС - предвожда саудитска инвазия в Иран. "Ако това видео е някакво прозрение за мисленето на МБС, то всички трябва да сме много разтревожени", добави Ридъл.

Безкомпромисните изявления на Белия дом и внезапното изобилие на инциденти като мистериозното нападение срещу двата саудитски петролни танкера в неделя разпалиха страхове в някои среди, че Тръмп и съветниците му се опитват да измислят повод за война, както по сходен начин направи правителството на Буш преди нахлуването в Ирак през 2003 г. В четвъртък президентът Тръмп е казал на изпълняващия длъжността министър на отбраната на САЩ, че не иска да тръгва на война с Иран, заявиха няколко представители на американските власти.

Въпреки всичко, много араби смятат, че е нужно да се противодейства на иранския експанзионизъм. През последните 15 години чрез съюзи с местни въоръжени групировки или контрабанда на пари и оръжие Техеран постепенно разшири позициите си в целия регион. Дъгата на неговото влияние минава през Ирак, Сирия, Ливан, Газа и Йемен.

"Иран създаде атмосферата за това подстрекаване към война", каза Монализа Фрейха, редактор в ливанския вестник "Нахар". Но тя добави, че не вярва особено подходът на Тръмп да се окаже успешно противодействие на иранската агресия.

"Не виждам на хоризонта да се задава планирана война", каза Фрейха. "Но във всеки един момент са възможни грешки в планирането", посочи тя.

Либиецът Халед Шариф познава острия край на американската политика. През 2003 г. , като бунтовник срещу Кадафи, той е арестуван в Пакистан и в продължение на две години е държан в тъмница на ЦРУ в Афганистан, където по думите му бил подлаган на сериозни изтезания, които му причинили трайни проблеми с психичното здраве.

Много либийци приветстваха американската военна подкрепа за революцията, която през 2011 г. свали от власт дългогодишния диктатор полковник Муамар Кадафи, каза Шариф. Но оттогава е трудно да се каже кога Вашингтон подкрепя демокрацията, както твърди в случая с Иран, и кога се придържа открито към автократи, както в Саудитска Арабия и Египет.

"Проблемът с Иран е от десетилетия", каза той. "Сега става дума за пари: Тръмп стои близко до страните от Персийския залив, защото иска да изкара пари от тях", заяви Шариф.

Сегашното напрежение е малко вероятно да доведе до война, добави той, "но няма да доведе и до мир. Трябва да намерим политическо решение".

Гарайбе, йорданският политик и коментатор в йорданския печат, каза, че както много пъти преди това повечето араби са сведени до ролята на притурка или зрители на сложно представление, на която водещите са по-големи външни сили.

И както толкова много пъти преди това, добави той, "накрая те ще платят сметката".

 

Деклан Уолш, "Ню Йорк таймс" / БТА

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ