Как коронавирусът ще разболее икономиката

Пандемията от коронавирус взема не само човешки жертви. Свидетели сме на безпрецедентна парализа на цели сектори в икономиката, без да знаем нито колко дълго ще продължи това, нито дали поразените стопански субекти ще успеят отново да се вдигнат на крака въпреки реанимацията от правителствата, която ще получат.  Факт е, че целият глобален свят е заразен, глобалната икономика също, а ние сме част от всичко това. Какво ни очаква утре, след месец, тримесечие, до края на годината – трудно е да се прогнозира. „Врагът“ е непознат и не престава да ни изненадва. И не е ясно какво ще събуди той. „Мениджър Нюз“ потърси мнението на  трима водещи икономисти. Ето техните коментари:

Чака ни дълбока рецесия, който не е натрупал спестявания  – има причини за притеснения

Николай Василев, управляващ партньор и изпълнителен директор на Expat Capital, вицепремиер и министър в две правителства /2001-2009/

Ситуацията е неприятна и неочаквана. Някои хора я оприличават на перфектна буря и според мен сравнението е много подходящо. Аз съм от хората, които отдавна чакат световна рецесия. И съм писал много статии по въпроса през последните години, като споменявах много различни причини, поради които тя може да настъпи. Понякога това може да се случи и без причина - преживяхме най-дългия икономически бум от предишната рецесия досега и беше време да дойде нова. Имаше опасност от световни конфликти, климатични промени, природни бедствия, бежанска вълна. На пето място съм споменавал и епидемия, като никога не съм очаквал, че точно това ще се случи. Притеснен съм не толкова от медицинската тема по отношение на пандемията, колкото от икономическата. Защото не знам какви ще са медицинските последствия, но икономическите са налице незабавно. На много места по света голяма част от икономиката просто спря. След Втората световна война такова нещо не се е случвало. Имало е периоди на инфлация, на рецесия, но животът да спре и хората да не правят нищо – не сме запознати с такова явление. Проблемът е, че не се знае кога това ще приключи и какво означава да приключи – ако вдигнат някой ден карантината,  на следващия ден хората няма да се върнат към старите си навици и икономическо поведение. Няма да се държат по същия начин за много дълъг период напред  - няма да посещават заведения, няма да пътуват толкова много, няма да ходят на почивка. Ще са много по-притеснени за работните си места. Прогнозите ми са следните:

Първо, ще има дълбока рецесия тази година. Не се наемам с цифра, но всякаква цифра е възможна.

Второ, някои сектори ще пострадат драматично и всички знаят кои са те.

Трето, застрашени са стотици хиляди работни места и то, моментално. В един момент тези индустрии могат да решат, че няма да правят нищо тази година. Тогава не е ясно какво ще стане със стотици хиляди хора, защото тези хора трябва да имат някакви доходи и да живеят по някакъв начин.

Четвърто, някои модели на бизнес доста ще се променят. Например много покупки ще минат онлайн, което по принцип е тенденция, но това ще се ускори драматично. Много неща ще се случват от къщи и онлайн от сега нататък.

През последните 23 г. откакто съм завършил университет и в различни житейски качества – като млад инвестиционен банкер в чужбина, после като участник в правителството, сега като финансист в България – винаги съм бил последователен в едно – светът е така устроен, че черни дни винаги идват. Никой не знае кога и защо, но те винаги ще дойдат. Затова в златните години, а такива имаше до 2008-а и сега до 2019-та, и домакинствата, и фирмите, и държавите трябваше да спестяват. Имам  десетки статии и книга по този въпрос и ето, в момент като този чувствам, че е било правилно да пиша тези статии. Малко са държавите по света, които бяха отговорни в този период. Такива държави например са Германия и България, които за последните 10 години си намалиха дълга като процент от БВП. България беше изключително успешна в намалението от 1998 до 2008 г.  и умерено успешна от 2015 до ноември 2019 г. конкретно. Защото през декември изхарчихме няколко милиарда лева и от излишък, направихме дефицит. Което беше груба грешка – не фатална, но грешка. Като член на правителството през втората половина на 2008 г., когато излишък от 3 милиарда лева беше изхарчен, казах, че съм против, защото ще ни трябват „бели пари за чени дни“ и през следващия период ще бъдем на хляб и вода. Сега се повтори точно същото – в навечерието на бъдеща огромна криза която никой не очаква, се изхарчиха милиарди, които сега щяха да ни бъдат много ценни.

Но позитивното е, че България посреща кризата с доста добро финансово състояние. Да му мислят другите държави, които и в златните години преди 2008 и преди 2019-а единственото, което правеха, е да харчат, не се реформираха и задлъжняха. Сега не виждам как ще се справят.

Рецептата ми винаги е била – и  хората, и фирмите, и държавите да натрупат много големи запаси от спестявания досега, за да има с какво да се справят, когато дойдат предизвикателствата. Който не е натрупал такива спестявания – човек, фирма, държава - има причини за сериозни притеснения.

Не са лесни решенията на държавно ниво, общо взето всички варианти не са особено добри и проблемът не е в България, а в целия свят. Това е нова ситуация, с която човечеството не се  е сблъсквало в модерни времена.

***

Правителството да инвестира в живите предприятия и да се пази от популизъм

Доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, член на Фискалния съвет на България

Ситуацията е много трудна в момента, но тя може да има и оздравителен ефект – това, което е създадено изкуствено по някакви причини, ще загине.

Най-важното е да не натоварваме бюджета прекомерно.  Допреди няколко седмици имахме една изключително добра икономика и бюджетът може да поеме тези първи 5-6 или 7 милиарда извънредни разходи. Но не повече от това, което до сега е направено. Това е максимумът - който си мисли, че може и още, ще съсипе държавата. Виждате и Доналд Тръмп как действа – до един момент прави разходи, но после каза, че икономиката е на първо място.

Това е една обикновена пандемия, която ще мине и замине, но остават живите и държавата трябва да продължи да работи.

Голяма грешка ще бъде, ако правителството продължи да инвестира в разходи, които не могат да бъдат компенсирани след това. Трябва да се инвестира само в живи формули за развитие на икономиката. Преминем ли на потребителска инвестиция – ще съсипем държавата. Аз всичко разбирам като инвестиция, дори и това харчене на пари в момента. Дори и тези инвестиции, които се правят в момента, като изключим тези за медицински нужди и предпазни средства – са пилеене на пари. И популизъм.

При потребителската инвестиция се влиза в една спирала, която в крайна сметка ще съсипе държавата. Възстановяването на икономиката ще бъде много по-трудно. Болезнено е това, което го казвам, но за мен е истината. Много е важно правителството да не се увлече по различни социалистически популистки изказвания и разбирания. Защото политиците много често са готови заради своите политически интереси да съсипват държави – това го доказва историята.

Моята рецепта е правителството да диагностицира кои са действително живите предприятия, които могат да продължат да съществуват. И инвестициите да бъдат там. Защото много по-лесно е, когато имаме добри, правилни инвестиции, приходи в държавната хазна - след това да се правят такива потребителски инвестиции, които вече бюджетът може да поеме. Ако се тръгне с попрулизъм още от сега, ако започнем да спасяваме политически имидж – това означава да бъде съсипана държавата. Трябва да се внимава много. Радостното е, че в момента наистина се внимава, но въпросът е да не се продължи в този аспект. Много, много, много строги, изключително бавни, изключително премерени мерки и под никакава форма да не се разпилява ресурс в резултат на емоции. Защото пандемията за мен е повече емоционална, ще отшуми, но разсипвайки икономиката. Ако тази пандемия мине за 3-4-5 месеца, съсипаната икономика няма да може да бъде възстановена за 5-6-10 години. И ще си мечтаем за този икономически растеж и за този брутен вътрешен продукт, който имаме в момента.

***

Коронавирусът се оказа игла, която пука балони по света

Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии, асистент в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Ситуацията е безпрецедентта.  Имаме пълно блокиране или скъсване на изключително голям брой стопански връзки. Няма как това  да не доведе до чиста загуба на създаване на стойност за съответния период. Т.е. за тази година със сигурност БВП ще получи удар.

Може да сравним пандемията с „испанския“ грип след Първата световна война.  От човешка гледна точка тогава ситуацията е била много по-неблагорприятна, защото хората са били недохранени, със слаби имунни системи и т.н. От друга страна обаче стопанството все още е било военновременно, докато сега разчитаме на пазарните механизми. Това изключване на хора от съучастие в производствения процес поради епидемията ще има по-драстични последствия. Въпросът през следващите няколко месеца ще е: от международните вериги на добавена стойност, особено базираните около Китай, кои и колко ще се възстановят бързо? Колко от участниците в тях ще излязат оцелели на другия край на епидемията? И тези, които няма да се върнат обратно, колко бързо може да бъдат заместени от оцелелите?

Човек трудно може да си представи по-ярък пример на чисто физически удар върху световното стопанство. Но той може да доведе до голям тормоз върху финансови потоци. Централните банки щедро наливат ликвидност, дори нашата го прави, която по закон има доста по-ограничени правомощия. И в комбинация с финансовото министерство, едни 20% от БВП може да се мобилизират. Имаме фискален резерв от около 10 милиарда лева, мерките на БНБ от 9,3 милиарда. Плюс още други системи като ББР.  Може да разполагаме с двайсетина милиарда – това за България е огромен ресурс. Ако има опасност да не стигне – България е с изключително добра кредитна позиция в момента и при нужда може да се дръпне заем. Така че няма опасност държавата да се окаже без ликвиден ресурс да посрещне финансовата част на удара. Въпросът обаче е за света. Защото ако там има проблем, той ще повлече и България. А по света фондовите пазари буквално са пукнат мехур, въпреки възстановяването през последните дни. Спадът от 40% в рамките на дни е пукане на балон по дефиниция. Този вирус се оказа игла, която пука балони. И тук са големите опасности. Пукането на балони може да затормози възстановяването на световната, а оттам и на българската икономика до края на годината.

Централните банки са обещали щедра ликвидност. Но въпросът е това доколко може да помогне на възстановяването на тази пострадала физически производствена дейност. Изпитвам големи съмнения.

Черният сценарий е тази криза да прерасне в световна финансова.  Има много надценени активи и и поне три надути балониа по света.  Първият е фондовият пазар, особено в САЩ, вторият са недвижимостите, а третият са огромните разходи в здравните системи. За САЩ се говори и за балон във висшето образование. Ако тази криза се разрази сериозно на Запад и започне да бърка цялата им икономика в размери като преди 12 г., това няма как да не дойде в България. Ще стане под формата на забавяне на приток на капитали отвън и увеличаване на изтичането на капитали.

А механиката на валутния борд е, че когато започва да напуска капиталът нетно, това се отразява на паричната база. През миналата финансова криза  имаше моменти, когато тя спадаше с 40% на годишна база – аз следя седмичните данни на управление „Емисионно“ на БНБ. Тогава обаче това не се усети в паричната маса, която е равна на паричната база, умножена по т.нар. паричен множител. Защото множителят скочи драстично. А това се случи, защото банките вдигнаха лихвените проценти и парите, които хората държаха в брой, намаляха драматично, за сметка на депозитите в банките.  Освен това самите резерви на банките спрямо депозита им намаляха, което също увеличава множителят. Т.е толкова се увеличи множителят,  колкото спадна базата. Разликата този път е, че няма откъде да се увеличи множителят - няма да излязат пари от буркани, матраци и т.н. Т.е. паричната маса ще спадне. А това обикновено означава много сериозен удар върху реалната стопанска активност.

От наша гледна точка много зависи какво ще се случи в Eврозоната. Всички гледаме с тревога и внимание Италия. Не само защото стана епицентър на епидемията, но и заради финансовата им система. Защото Италия може да завлече цялата Eврозона надолу в неуправляем водовъртеж. А стане ли това, ние сме муха, вързана за слон. И тогава вече влизаме във всякакви възможни и политически, и икономически сценарии, за които просто ми е бедна фантазията.

Това е черният сценарий, не го считам за най-вероятен от всички на света.

Белият сценарий е приблизително следният: кризата е временна и минава, възстановяват се нещата. Където се е пукнал балон – той си остава спукан и започва да се пълни наново след известно време, защото цялата тази ликвидност от централните банки трябва да отиде някъде. И всичко е като през последните 10 г. – хилаво възстановяване, но все пак не е някаква голяма криза.

Автор: Даниела Димитрова