Финансовото министерство прогнозира отрицателно бюджетно салдо в края на 2021 г.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2021 г., на база на предварителни данни и оценки, се очаква да бъде отрицателно в размер на 4,0 млрд. лв. (3,0 на сто от прогнозния БВП), при заложен максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към Закона за бюджета от 4,6 млрд. лв., съобщи Министерството на финансите. 

Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г. приходите по консолидираната фискална програма отчитат номинален ръст от около 7,9 млрд. лв. (17,8 на сто). Преизпълнението на актуализираните годишни разчети при повечето от основните данъци и осигурителни вноски бе причина правителството да предложи, а Народното събрание да одобри със свое решение, допълнителни ресурси в размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи по държавния бюджет за обезпечаване на приоритетни мерки за подкрепа на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и природния газ.

По този начин бяха допълнени вече одобрените мерки с актуализацията на бюджета от септември т.г., които обезпечиха ресурс за мерки за борба с пандемията чрез подкрепа на бизнеса и продължаване подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. 

Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха одобрени и промени в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха трайна норма, чрез която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от НОИ при промяна на процента за всяка година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формулата от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 г. От тази дата бе увеличен и минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 на 370 лева, което представлява увеличение с над 23 на сто.

През цялата година продължиха да се изпълняват, при условията на действаща извънредна епидемична обстановка, и всички останали мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията, в т.ч. мерки за подпомагане на бизнеса, подкрепа на пенсионерите и разбира се на персонала на първа линия в борбата с пандемията, закупуване на медикаменти и ваксини и т.н. За реализирането на всички тези мерки бяха мобилизирани съществени по размер фискални стимули, които значително надвишават отчетените за 2020 г., посочват от финансовото ведомство. 

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 52,2 млрд. лв., при планирани 50,6 млрд. лв., което е изпълнение на 103,2 на сто спрямо актуализирания годишен разчет. 

Съпоставени с 2020 г., приходите по КФП нарастват със 7,9 млрд. лв., като ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Спрямо актуализираните разчети на закона за бюджета за 2021 г. от септември 2021 г. преизпълнението е над 1,6 млрд. лева. 

В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети за 2021 г., превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски. 

Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на България в бюджета на ЕС) за 2021 г. са в размер на 56,2 млрд. лв., което е 101,8 на сто спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението на разчета към закона за бюджета за 2021 г. се дължи основно на одобрените допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет в общ размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи. 

Отчита се значителен ръст на разходите спрямо предходната година, който е свързан, от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - с политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията. 

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември).

Освен това в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г. бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите шест месеца на 2022 г. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите поради посочените фактори разходите за пенсии бележат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с КОВИД-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу КОВИД-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв., на санитари в размер на 120 лв. и други. 

Значителен номинален ръст от над 2,4 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд "Сигурност на електоенергийната система", плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа енергия, потребена за технологичните разходи, като се предвижда те да продължат да се прилагат до март 2022 г. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени.

Във връзка с това обезпечените средства за изплащане на компенсации към бизнеса и операторите поради резкия скок на цените на електроенергията до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година. 

Вноската на България в бюджета на ЕС е в размер на 1,7 млрд. лева.