"Хоризонти 2024": "Мениджър Медия Груп" пое инициативата за промяна на Закона за меценатството

Животът не е случайно събитие, не е резултат от съвпадения, и не е следствие от необичайни обстоятелства. Това са сериозните думи, които ни завещава Жозе Родригеш душ Сантуш. Тази вечер не е случайно събитие. Тя е плод на изключително много усилия през годините да продължаваме да фокусираме бизнеса върху културата като основен двигател на нашето модерно гражданско общество. Защото културата не е територия, която трябва да се завоюва, тя е ресурс, който сме призвани да управляваме бдително и да се учим така както се учим да се грижим за планетата, за да я предадем на следващото поколение.

Това заяви Александра Мирчева – председател на Съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп" и издател на списание "Мениджър" в приветствена реч, с която откри третата визионерска галавечер, организирана от списание Мениджър – "Хоризонти 2024" на тема "Култура и развито общество".

Тя припомни на гостите на събитието думи на писателя Георги Господинов, носител на наградата "Букър", от книгата му "Времеубежище": "Дефицитът на бъдеще е по-тежък отколкото дефицитът на финансови средства".

"Още на първата визионерска галавечер "Хоризонти" ние чухме посланието за необходимостта за промяната в Закона за меценатството - закон, който има за цел да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат българската култура. Защото културата е целият живот, който ни обгръща, с който хората в обществото са дарени. И ние имаме своята силна значимост тогава, когато културата ни е силна. Тогава нашата нация постига най-високия си потенциал", добави Мирчева.

Председателят на Съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп" и издател на списание "Мениджър" Александра Мирчева обяви, че "Мениджър Медия Груп" е поел инициативата да започне работа за промяна на Закона за меценатството. "Искаме да обединим всички организации, които са работили до този момент и са постигнали някакъв резултат. Вече направихме срещи с експерти в законодателната промяна, изпратихме писма до министерството на културата. Ангажирамхме бизнес лидери, които дългогодишно подкрепят културни проекти. Ще направим кръгли маси, конференция и ще потърсим широкото мнение на бизнеса. Съвременната и модерна комнания е пряко свързана с общността, етиката и социалната отговорност. Затова ние искаме да променим заедно с вас възприятието за меценатството", добави тя. 

По думите ѝ, съвременният меценат е филантроп, носител на нови идеи и ускорител на институционална промяна. "Това е важно за нашето общество, защото знаем, че културно развитите общества имат по-висока степен на гражданска ангажираност, повече социално сближаване, по-голямо благоденствие и по-нисък праг на бедност. От тази трибуна заявявам, че ние ще станем платформа за тази истинска инициатива и искрено насърчавам всички вас, които носят близо до сърцето си ангажимент към културата и разбират тази важност, да се присъединят към нас", каза още Александра Мирчева. 

Александра Мирчева – председател на Съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп" и издател на списание "Мениджър". Снимка: Николай Дойчинов

"Приех, като представител на науката, да бъда водещ на събитие в чийто фокус е толкова важна визионерска тема - "Култура и развито общество". Ще се запитате каква е връзката между науката, културата и бизнеса. Днес говорим за икономика, основана на знания. Икономика, чиято движеща сила са иновациите и модерните технологии, които променят възгледите на обществото за бизнес моделите и качеството на живота, съществена част от което е културата. Научните открития и технологичните предизвикателства влияят върху начина, по който хората мислят, работят, комуникират и създават. Те се превръщат в мощен двигател на напредъка на човечеството както в материалната, така и в духовната сфера. Радвам се, че съм част от това събитие, което свързва тези три толкова важни области от развитието на едно общество", отбеляза в началото на "Хоризонти 2024" професор Силвия Илиева от Факултета по математика и информатика на Софийския университет, а от 2019 г. и директор на институт GATE към Софийския университет, която беше водещ на събитието със специалното участие на президента Румен Радев и португалския писател Жозе Родригеш душ Сантуш. 

Силвия Илиева, директор на институт GATE към Софийския университет и модератор на официалната част от събитието. Снимка: Николай Дойчинов

Галавечерята "Хоризонти 2024" беше съпътствана от прекрасните изпълнения на Катерина Вачкова и Ралица Хайдърска – ученички в Национално училище по изкуства „Панайот Пипков“ град Плевен, носителки на множество награди от конкурси. Те дадоха тон на разговора за връзката между култура и развитото общество с музикални интерпретации на La Llorona (Angela Aguilar) и Don’t you remember (Adele).

Катерина Вачкова и Ралица Хайдърска – ученички в Национално училище по изкуства „Панайот Пипков“ град Плевен. Снимка: Николай Дойчинов

Разбирам културата като висше състояние на изкуство, а основната цел в изкуството е да предизвикаш емоция. Един поет с няколко думи трябва да предизвика емоция. Един музикант ще бъде успешен, ако успее да събуди емоция в нас само с няколко ноти. Тази силна емоция може би е нашата дефиниция за култура, каза президентът Румен Радев, който бе специален гост на събитието. 

Според него, културата е съвкупност от нашите очаквания, възприятия, моделът, който задава нашето ниво на амбиции. Културата ни учи да различаваме кое е добро и кое зло. Тя обхваща нашето културно-историческо наследство - науката, образованието, традициите, всичко това е култура. И ако дори един елемент изпадне от това пространство, следва западане на културата, а оттам и на нацията. Затова е изключително важно да разбираме и да се грижим за всеки един елемент от това общо културно пространство. Още по-важната задача е да развиваме другата наша даденост - нашите таланти на нашето съвремие, които мерят сили с най-силните в света като тези момичета, които видяхте тази вечер и много други като тях. Те искат подкрепа, възможности и среда, където наистина да развият и да покажат силата на своя талант. Държавата трябва да създава условия, в които културата да търси пътища сама, но и да се развива с помощта на частната инициатива. Трябва да се намери баланс като законова и нормативна база, с който и бизнесът да има интерес и да се гордее, че по един прозрачен начин подкрепя българската култура и изкуство.  

Президентът Румен Радев. Снимка: Николай Дойчинов

Специалният чуждестранен гост-лектор тази година беше португалският писател Жозе Родригеш душ Сантуш, който освен това е журналист, водещ на централни телевизионни новини, военен репортер, автор на бестселъри и университетски преподавател. Той се нарежда сред най-популярните и уважавани личности в Португалия. Но славата му отдавна е надхвърлила границите на родната му страна – първо с авторитетни международни награди като репортер, а след това и с огромния успех на романите му. Най-силна страна в книгите му е обективният анализ и синтез от пространни проучвания на най-различни актуални обществени теми. Той самият определя себе си като обсебен от истината - и като журналист, и като писател.

В речта си "Как Спиноза създаде Запада" Жозе Родригеш душ Сантуш направи паралел между живота и дейността на един от най-великите философи на 17 век и следата, с която бележи развитието на съвременното общество. Спиноза прави две революции и променя света. Първата - той завършва научния метод, създаден от Франсис Бейкън и Рене Декарт. Според тях в природата всичко има причина и ефект и нещата са свързани по този механичен начин. Според Спиноза част от тази история е вярна, но втората част не е. Неговият магнум опус е "Етика", в която се казва, че Господ е природата и природата не ес нуждае от нищо освен самата себе си. Втората революция - написва книга, наречена "Теалого-политически трактат". Според нея Библията е пълна с грешки и се използва за политически контрол. Според Спиноза религията не е за науката, а науката е за философите. Политиката не е за религиозните, тя е за политиците и за гражданите. Спиноза създава Запада - политически и философски, разказа пред гостите на галавечерята Жозе Родригеш душ Сантуш.  

Португалският писател Жозе Родригеш душ Сантуш. Снимка: Николай Дойчинов

Президентът Румен Радев и португалският писател Жозе Родригеш душ Сантуш отговориха и на въпроси, изпратени от гостите на визионерската галавечер "Хоризонти". 

Първият въпрос "Забелязваме профанизиране на обществото, имайки предвид и политическата, и маркетинговата, и медийната реторика. Те ли отговорят на общественото търсене или е точно обратното – те го формират?" беше отправен към президента. 

Радев отговори за своя среща със студенти по политическа реторика. "Свободата в нашето общество означава да говориш каквото искаш и да правиш каквото искаш, но има ограничения. Конституцията затова е създадена - за да ограничава в нейната власт и гражданите. Ние трябва да намерим баланса. Можем ли да кажем на нашите депутати в Народното събрание да не говорят така? Можем, разбира се. Но те казват, че са най-висшият държавен орган. Тогава остава да прилагаме най-силният инструмент на демокрацията - това са изборите. 

"Как се променя едно общество, чиито културни, морални, поведенчески ценности сякаш са тръгнали надолу. Как може да се обърне тази тенденция и необходимо ли е? Какво печелим и какво губим по пътя?", гласеше друг въпрос, отправен към Жозе Родригеш душ Сантуш. 

"Разделенията се създават в интернет. Видяхме това с Брекзит, с изборите в САЩ, виждаме го и в Европа в момента. Има три начина, които биха били ефективни в момента. Един от тях е описан в новата ми книга. Едно от решенията, които бихме могли да приложим - когато дадена социална мрежа използва новинарско съдържание, то трябва да се заплаща. Ако загубим независимите меди,и ще загубим способността да разбираме какво не е наред в обществото ни и да го коригираме, а това има опасни последствия в дългосрочен план. Така че трябва да накараме социалните мрежи да плащат, когато използват информация от професионалисти", отговори той. 

"С какви инструменти държавата може да насърчи бизнеса да окаже по-активна подкрепа на развитието на културата в България?" беше въпрос, отправен към президента Радев. 

"Ние трябва да осъзнаем, че всеки лев, вложен в култура, се връща четирикратно. Ние все повече трябва да говорим за културна индустрия. Печели се от култура и културата е бизнес. Ако други дръжави с този предприемачески усет имаха нашето културно-историческо наследство, покрай нашите забележителности щяха да се развиват цели градчета с инфраструктура и реклама по света. Трябва да имаме стратегия за развитие на българската култура, да имаме съответната нормативна база, която да намали бюрократичната тежест и да дава повече свобода и, разбира се, Законът за меценатството. За миналата година има привлечени само около 32 хил. лв. приходи в цялата държава по Закона за меценатството. Трябва да ви привлечем да имате интерес и да се чувствате горди, че помагате на българската култура", обърна се Радев към гостите на събитието.  

Четвъртият въпрос "Как бихте съотнесли към днешната действителност мисълта на Спиноза "Малодушен е онзи, който знае какво решение да вземе, за да направи добро или да попречи на нещо зло, но не го прави. " Как да преодолеем малодушието?" беше отправен към Жозе Родригеш душ Сантуш. 

"Спиноза говори за моралния кураж. Всички знаем, че човек може да бъде физически смел, но когато става въпрос за чувства, ние сме страхливци. Когато Спиноза говори за смелост и малодушие, той говори да смелостта да се изправиш сам, ако усещаш, че си прав. Не случайно хората следват тълпата, това е по-безопасно. Смелостта отново е да се изправиш сам срещу консенсуса. 

Последният въпрос "В книгата си„Безсмъртният“ описвате стадиона, който прелива за 47 секунди, на коя секунда се намираме от потопа на изкуствения интелект?" отново беше насочен към португалския писател Жозе Родригеш душ Сантуш. 

"Ако погледнем хората и нашето човешко съществуване, най-дълго време човечеството е следвало земеделската революция. Но всяка революция е все по-кратка във времето. Сега получаваме информация много бързо, всички имаме телефони и компютри. Ако си представим прогреса, бихме стигнали до Луната само с 20 стъпки. Именно в последните стъпки ще стане дума за огромния скок. В момента се намираме по средата на революцията на изкуствения интелект. Това е четвъртата революция. Всичко ще се промени, животите ни ще се променят, работата ни се променя, политиката ни се променя, обществата се променят. В коя секунда сме? Предполагам в 38-ата от общо 40. Когато достигнем 40-ата секунда, реално имаме нов свят", отговори писателят.

***

Генерални партньори: Johnnie Walker, Avendi

Основни партньори: UniCredit Bulbank, JTI

С подкрепата на: Метрореклама

Медийни партньори: БНТ, bTV Media Group, Nova