Доц. д-р Щерьо Ножаров: Въвеждането на цифрови технологии може да подобри производствената ефективност 

Доц. д-р Щерьо Ножаров е доцент по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“ (януари 2021г. - февруари 2025г.). От началото на 2024 г. е също главен секретар по бюджет и финанси на УНСС. Член е на управителния съвет на Университетския научен център по устойчиво развитие при УНСС. Също така е заместник-председател и член на ръководството на секция „Икономически науки“ при „Съюза на учените в България“. 

 В периода 2003 – 2009 г. доц. д-р Щерьо Ножаров е бил експертен представител на България в ООН (Комисия по устойчиво развитие към Икономическия и социален съвет на ООН и Секретариат на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата). Има продължителен опит в публичната администрация като директор в министерство на околната среда и водите, главен директор в министерство на културата и също в съдебната система. 

 Доц. д-р Щерьо Ножаров е автор на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS и Web of Science, където е и цитиран. Има Scopus h-index равен на 2. Негова публикация е изучавана в магистърски курс на чуждестранен университет включен в топ 300 в класацията на световните университети. Съавтор е на публикации на ООН и е цитиран от ЕБВР и други международни авторитетни публични организации. 

На 18 март в Capital Fort  ще се проведе 7-ия годишен форум “Производство и търговия”, организиран от списание “Мениджър”. Доц. д-р Щерьо Ножаров ще вземе участие в първи дискусионен панел “Глобални реалности - локални действия: Какво очаква българското производство?” Темите на дискусията ще бъдат: Шенген, мита и нови регулации - ефекти и възможности; Как да разширим пазарите си и да повишим конкурентоспособността си. 

Как влияят глобалните икономически тенденции върху българското производство, особено в контекста на технологиите и иновациите? 

Глобалните икономически тенденции са екзогенни фактори, които въздействат върху българското производство.  Със структурен характер са технологичната промяна на световната икономика (дигитална трансформация), както и политиките на устойчивост (основно зелен преход) които под различна форма обхващат всички глобални вериги на доставки. 

Технологичната промяна на световната икономика изтласква България от високите нива на глобалните вериги на доставки към нивата, които са по-нискотехнологични и с по-ниска добавена стойност. Дългогодишната фискална политика на България, която не стимулираше частните инвестиции доведе до много забавена трансформация на структурата на БВП. На следващо място, дългогодишното отделяне на ниски средства за образование и наука доведоха до липса на иновационен потенциал оценен чрез броя на патентите на 1 млн. човека от населението. Същото се отнася и до липсата на реформи в тези сектори. Липсата на ефективно противодействие на плагиатството също сериозно ограничава научния потенциал на държавните висши училища. Така технологиите и иновациите в България съществено изостанаха от средното ниво в ЕС, което от своя страна е изостанало от средното ниво на САЩ и други развити държави. 

Липсата на качествено образование доведе до заобикаляне на България от големите инвеститори (известни като „милиардни инвеститори“), които от друга страна направиха инвестиции в някои от съседните ни държави. Това отново се дължи на липсата на ефективни реформи в българското образование. Всички големи инвеститори търсят високо квалифицирана работна ръка и се ориентират от показатели като: ниво на STEM-специалности спрямо общия брой специалности във висшите училища, брой университети в световните рейтингови класации (основно ТОП 500) и т.н. Повечето съседни държави от Югоизточна Европа видимо изпреварват България по тези показатели и инвеститорите го виждат. 

На следващо място, т.нар. „зависимост от избрания път на развитие“ доведоха до дългогодишно задържане на структурата на българската енергетика върху основата на изкопаемите горива, които са високоемисионни и с висок въглероден интензитет. В същото време, политиките на устойчивост се развиват под една или друга форма както в САЩ и ЕС, така и в Китай. Цената на въглеродните квоти остава относително висока. Това също доведе до високи издръжки на производствените дейности на българските фирми, също и до недостатъчно добра репутация за включване в зелени високотехнологични вериги на доставки. 

С цикличен характер са: икономическото състояние на външнотърговските партньори на България, геополитически рискове, деформации в глобалните търговски политики (мита) или резки валутни колебания, промени в политиките на ЕС по отношение на финансирането на държавите-членки. 

Така по-бавния растеж в основните търговски партньори на България от ЕС, като Германия, Франция и Италия, намали търсенето на български износ. Това повлия на нивата на производство, особено в отрасли, които разчитат в голяма степен на външни пазари. 

На следващо място, ефекта на промяна на митническата политика на САЩ към ЕС ще повлияе на България пряко или като част от европейски вериги на доставки. Съществува риск от стагфлационен ефект при липса на компенсиращи пазари. Също така и завишаването на изискванията към разходите за отбрана по линия на ЕС може да окаже известно въздействие за пренасочване на инвестиционните потоци от едни индустрии към други. 

Изпълнението на финансирани от ЕС проекти и реформи може да стимулира инвестициите и иновациите в България и обратното. Тези проекти са от съществено значение за подобряване на цифровата инфраструктура, киберсигурността и научноизследователската и развойна дейност. Закъсненията в разгръщането на фондовете на ЕС обаче могат да попречат на напредъка в тези области. Провала с програмирането и изпълнението на ПВУ е пример за това. Евентуалната промяна на политиките на финансиране на ЕС, която ще се базира не само на инвестиции, но и на реформи (както ПВУ) се очаква. Също се очаква и приемането на още нови държави – членки в ЕС, което ще намали размера на средствата за България, предвид по-напредналата ни спрямо тях икономическа конвергенция. 

Какви конкретни стъпки могат да предприемат българските производители, за да повишат конкурентоспособността си на международния пазар? 

На първо място това е развитие на инвестиционната дейност в научноизследователски и развойни проекти. (R&D). Това може да доведе до диференциране на българските продукти на световния пазар с нови технологични решения. Това включва и увеличаване на сътрудничеството между българския бизнес и висшите училища, което сега е на формално ниво. 

На второ място, инвестирането в обучението и развитието на работната сила може да подобри производителността и иновациите. Фирмите могат да създават програми за надграждащо обучение на своите работници и служители с оглед въвеждането на дигитализация и автоматизация.  

На трето място, въвеждането на цифрови технологии като автоматизация, изкуствен интелект и анализ на данни може да подобри производствената ефективност. Осигуряването на достъп до финансиране обаче е важно. Това включва държавна подкрепа чрез фискални мерки, безвъзмездни средства (от бюджета или фондовете на ЕС) и благоприятни условия за заем от финансовите пазари чрез по-добри регулации. 

На четвърто място, изграждането на силна идентичност на марката може да диференцира българските продукти на световния пазар. Това включва ефективни маркетингови стратегии, които могат да бъдат приложени за експортните български продукти. 

На пето място, проучването на нови пазари и диверсификацията на дестинациите за износ може да намали зависимостта от няколко пазара и да разпредели риска. Регионализацията на глобалните вериги на доставки дава определени възможности в това отношение. 

На шесто място, по-масовото приемане и спазване на международните стандарти за качество може да подобри репутацията на българските продукти.  

Какви са основните очаквания относно политическите и икономическите мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се създадат условия за устойчив растеж в производствения сектор? 

Предоставяне на фискални стимули за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) за насърчаване на иновациите. Това може да включва данъчни облекчения, грантове и субсидии за компании, инвестиращи в нови технологии и процеси.  Подкрепата за цифровата трансформация на производствения сектор е от решаващо значение. Това включва насърчаване на приемането на технологиите Industry 4.0, като автоматизация, изкуствен интелект и Интернет на нещата (IoT). 

Също така може да включва стимулиране на научната дейност в изследователските висши училища и окрупняването им, за да бъдат водещи научни центрове, които да захранват бизнеса с патенти и иновации. Пренасочване на държавното финансиране на висшите училища основно към резултатите от научна дейност, което да създаде висок научен капацитет в тях. 

Инвестирането в модерна инфраструктура също е важно. Не само транспортна, но и цифрова, енергийна, здравна и др. Подобряване на образователната инфраструктура и модернизиране на учебните средства, като интерактивни дъски, виртуална реалност и други. 

Намаляването на административната тежест, както и увеличаване на ефективността на публичната администрация. Също и достъп до финансиране на малките и средни предприятия (МСП) чрез благоприятни условия за кредитиране, обезпечени от правителството гаранции и подкрепа за рисков капитал. 

Осигуряването на евтина енергия при гарантиране на сигурността на доставките също изисква довършване на реформата в енергийния сектор и изграждане на още базови енергийни мощности от нов тип. 

Фискална консолидация на публичните финанси която да осигури стабилност на управлението на държавния дълг и данъчно-осигурителната тежест. Ефективно програмиране и управление на публичните инвестиции така, че да стимулират икономическия растеж. Също така и ефективно управление на държавните предприятия, така че да не създават деформации в пазарната структура на отделни отрасли (конкуренция) и да не създават високи условни задължения в бюджета.  

7-ият годишен форум „Производство и търговия“ е със свободен вход след регистрация, която може да направите тук. 

*** 

Ексклузивен партньор: Kaufland 

С подкрепата на: Opel България 

Институционални партньори: Българска стопанска камара (БСК), Френско-Българска търговска и индустриална камара, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Българска търговско-промишлена палата и Конфиндустрия България. 

Медийни партньори: Българска национална телевизия, dir.bg