Пестеливи срещу "харчещи" в битката за бюджета на Европейския съюз

Започна голямата битка за бюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027 година. Лидерите  на 27-те вече държави членки се събраха на специална среща на върха в опит да спазят сроковете, за които е поет ангажимент, да запълнят финансовите празнини, оставени от Brexit и да съгласуват позициите си. Този път няма да е лесно!

Държавите, които плащат повече, отколкото получават от Съюза, искат да имат процентни отстъпки в таксите им. Излизането от ЕС на  един от най-големите "донори", Великобритания, означава автоматично около 70 милиарда евро по-малко в общия бюджет на ЕС. Това се оказа "най-голямата" празнина, с която евролидерите трябва да се справят.

В другия лагер са страни, предимно от Източна Европа, които търсят повече финансиране за поддържане на традиционните политики. Те се изправят срещу "пестеливата четворка" - Австрия, Нидерландия, Швеция, Дания, които искат по-слаб бюджет с повече пари за нови приоритети като миграция, сигурност, иновации и климат. Според тях е редно да се внася 1% от БВП на страната като вноска към бюджета на ЕС.

Преговорите, стартирали вчера, продължиха цели 16 часа, но без резултат. Не беше постигнато споразумение, не се очертаха и нагласи за компромиси.

Премиерът Бойко Борисов ще настоява да не бъдат орязани кохезионните фондове и средствата по селскостопанската политика на страната ни

В хода на разговорите за бюджета на ЕС в следващите 6 години, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че ще настоява да не бъдат орязани разходите от кохезионни фондове и разходите по селскостопанската политика на страната ни.

Именно той обясни, че в ЕС се е оформила т.нар. "нова четворка" - Австрия, Нидерландия, Швеция, Дания, които искат вноската към Съюза да стане 1% от брутния вътрешен продукт на страната. "Новата четворка се втърдява. Те искат бюджета да е 1% като вноска", каза българският премиер.

"Германия също не е доволна. Нейната тежест е над 14 милиарда евро", обясни още Борисов. И допълни: "Имаме до юли да се убеждаваме, да се плашим, да чуем всички". 

"Най-важното, за което съм искал пари е "Параграф 64" - пари за най-бедните региони, какъвто е Северна България. Искаме да получим още финансиране. Не правя отстъпки в никакви сфери за сметка на това. Знам, че винаги остава някакъв резерв в бюджета. Мисля, че допълнително от този остатък да поискаме средства за северозападния регион. М+3 правилото също ще е добре", заяви министър-председателят на България. 

"Не е само за парите. Всички искаме да си поставяме повече приоритети - и за дигитализацията, и за киберсигурността. Не съм отпимист, че днес ще се разберем. Най-много ни плашат миграцията, защитита на външните граници", уточни той.

Чешкият премиер Андрей Бабиш: Можем да си ходим вкъщи, ако се настоява за по-малък бюджет на ЕС

"Направо можем да се прибираме вкъщи, ако квартетът не отстъпи от позицията за лимит на следващият бюджет на блока", закани се днес чешкият премиер Андрей Бабиш", цитиран от Ройтерс и БТА.

Бабиш написа в Туитър, че ако групата на четирите богати страни - Швеция, Дания, Нидерландия и Австрия, настоява за това, то чешката делегация може направо да си ходи вкъщи. Той уточни, че тяхната позиция би означавала 75 милиарда евро по-малко в бюджета, отколкото са заложени в предложенията на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Датската премиерка не очаква споразумение

Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен направо обяви, че не очаква на тази среща на върха да бъде постигнато споразумение по новия дългосрочен бюджет на ЕС, предаде Ройтерс.

"Лидерите от ЕС няма да могат да стигнат до решение за бюджета на текущата среща на върха, дори и и тя да продължи седмица", каза Фредериксен, цитирана от ТАСС.

Тя изрази предположение, че за решаване на бюджетните проблеми ръководителите на страните от ЕС ще трябва "да се съберат на нова среща на върха през март".

Какво иска ЕС?

Вчера Комисията разкри своите идеи и планове за действия относно дигиталната трансформация. Според анализите и докладите им, тя работи за всички, отразява най-доброто в Европа и трябва да е открита, справедлива, разнообразна, демократична и уверена.

"Представяме нашата амбиция да оформим цифровото бъдеще на Европа. Тя обхваща всичко - от киберсигурност до критична инфраструктура, дигитално образование, умения, демокрация, медии. Искаме цифрова Европа да отразява най-доброто от континента - отвореност, справедливост, разнообразие, демократичност и увереност", заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

"Искаме всеки гражданин, всеки служител, всеки бизнес да има справедлив шанс да извлече ползите от дигитализацията. Това може да означава да шофирате по-безопасно или да замърсявате по-малко въздуха; или дори да спасявате животи с помощта на задвижвани от изкуствен интелект медицински изображения, които позволяват на лекарите да открият заболявания по-рано от всякога", каза изпълнителният вицепрезидент на "Европа, подходящa за дигиталната епоха" Маргрете Вестагер.

"Нашето общество генерира огромна вълна от индустриални и обществени данни, които ще трансформират начина, по който произвеждаме, консумираме и живеем. Искам европейският бизнес да има достъп до тези данни и да създаде стойност за европейците - включително чрез разработване на приложения за изкуствен интелект. Европа има всичко необходимо, за да води надпреварата с "големи данни" и да запази своя технологичен суверенитет, индустриално лидерство и икономическа конкурентоспособност в полза на европейските потребители", заяви комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.

Европа като доверен дигитален лидер

Дигиталните технологии, ако се използват по предназначение, ще бъдат от полза за гражданите и бизнеса по много начини. През следващите пет години Комисията ще се съсредоточи върху три ключови цели в цифров вид:

- Технология, която работи за хората

- Честна и конкурентна икономика

- Отворено, демократично и устойчиво общество.

Фокус върху пет инвестиционни приоритета – в области, в които EC може да постигне най-добри резултати в периода 2021–2027 г.:

Инвестициите в регионално развитие ще се съсредочат върху цели 1 и 2. [65 %] до [85 %] от средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат разпределени за тези приоритети в зависимост от относителното благосъстояние на държавите членки.

По-интелигентна Европа – чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия

По-зелена безвъглеродна Европа – чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата

По-добре свързана Европа – със стратегически транспортни и цифрови мрежи

По-социална Европа – изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване

Какво дава и какво получава България от ЕС?

Според данни за 2018 година, България е усвоила 2,169 милиарда евро по линия на ЕС. Те се равняват на 3,91% от българската икономика през съответната година. За същата година, страната ни е внесла в бюджета на ЕС 0,487 милиарда евро (956.96 милиона лева), което се равнява на 0,88% от българската икономика за съответната година.

Заложената в Закона за държавния бюджет за 2020 г. вноска на България в бюджета на ЕС с оглед разпределението на финансовата тежест от напускането на Великобритания е доста по-висока и е в размер на 1, 397 милиарда лева.

Защо ни трябват кохезионните фондове, за които Борисов ще се бори?

Кохезионните фондове са специален финансов инструмент на общността, създаден още през 90-те години на миналия век. Те са предназначени за държавите членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС. Средствата от тях се предоставят с цел да бъдат намалени икономическите и социални различия, както и да се насърчи устойчивото развитие.

За периода 2014-2020 година за страната ни са били планирани 11,7 милиарда евро средства за кохезионни фондове. 6,3 милиарда евро от тях са били инвестирани. В резултат на това 563 000 души пият по-чиста вода, 126 000 ученици и студенти се радват на реновирани учебни заведения, даден е шанс за развитие на над 1500 млади фермери.

За периода 2007-2013 в страната ни са били инвестирани 5,4 милиарда евро за регионално развитие. Разкрити са повече от 8 300 нови работни места, модернизирани са над 1200 километра съшествуващи пътиша и 345 километра жп линии, завършена е автомагистрала "Тракия" и се е разрастнало метрото в София. Осигурен е достъп на над 400 000 граждани до модерни ВиК услуги.

С други думи голяма част от развитието и модернизирането на страната ни в последните години в голяма степен е подпомогнато от тези кохезионни фондове и средства от ЕС.

По публикацията работи Цветелин Димитров