Нова дългова криза в Еврозоната е малко вероятна. Но, разделението Север-Юг ще се изостри

Държавният дълг на Еврозоната ще нарасне значително през тази година заради кризата коронавируса, но вероятността това да прерасне в нова дългова криза е малка. Драстичните разлики в задлъжнялостта на отделните страни членки в резултат на пандемията обаче може да се превърнат в истинско изпитание за единството на региона на единната валута, пише Ройтерс.

Международният валутен фонд очаква дългът на Еврозоната да скочи с повече от 13% от брутния вътрешен продукт на региона за тази година, достигайки равнище от 97% от БВП. Тези прогнози идват на фона на очакваното от МВФ безпрецедентно свиване на икономиката на Еврозоната с 7,5% през тази година. Въпреки прогнозите за масово поемане на дългове, ефектът по доходността на облигациите остава слаб.

Лихвените проценти по държавните облигации на Италия, Испания, Гърция и Португалия са нараснали само с 40 до 50 базисни пункта от началото на кризата благодарение на масовото изкупуване на държавни ценни книжа от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ)“

„Докато ЕЦБ буквално прочиства всичките си вторични пазари… рискът от нова дългова криза е почти нулев.“, коментира Кристофър Демби, икономист от Saxo Bank, като неговото мнение се споделя от множество икономисти и официални лица.

Този път ситуацията е различна

Ако трябва да сравним днешната ситуация с тази по време на дълговата криза в Еврозоната от 2010-2012 г., най-голямата разлика е в поведението на ЕЦБ. По време на дълговата криза ЕЦБ не даваше безрезервни обещания, че „ще направи всичко необходимо“, за да подкрепи еврото.  Когато тя бе готова да предприеме подобни действия в средата на 2012 г., кризата приключи.

Освен това, тогава не съществуваха нито програмата за неограничено изкупуване на облигации Outright Monetary Transactions (OMT), известна на български още като програмата за Директни парични трансакции (ДПТ)., нито пък Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) - спасителния фонд на блока в размер на 410 млрд. евро, от които може да се теглят заеми с ниски лихви и малко условия.

Затова притесненията днес са различни. Проблемът е, че южните страни от Еврозоната ще трябва да се възстановят от кризата чрез натрупване на огромен дълг, докато на север няма да има подобни проблеми. Ключовият риск в случая е политически – за да се запази цялостта на Еврозоната, тя не трябва да позволява на националистическите и евроскептичните партии на юг да се възползват от ситуацията и да насочат общественото мнение срещу ЕС, смятат икономисти.

„ЕЦБ може да закупи много италиански облигации, но не може да убеди пазарите, че Италия иска да остане в Еврозоната завинаги“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank.

„Рискът е, че някое бъдеще италианско правителство може да поиска страната да се раздели с еврото. Въпроса не е в детайлите, а в потенциалната политическа реакция“, добавя той.

Скок на разликата в задлъжнялостта – заплаха за еврото

Непосредственият фискален отговор на Германия към пандемията бе почти седем пъти по мащабен от този в Италия, където здравната криза е значително по-тежка, заяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено пред Европейския парламент. По неговите думи една подобна „фрагментация“ подкопава единния пазар и еврото.

Въпреки това, разликите в задлъжнялостта между отделните страни членки на Еврозоната ще продължат да растат. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира ръст на гръцкия държавен дълг с 22 пункта до 200% от БВП, докато очакванията за този на Италия са да скочи с близо 21 пункта до 156% от БВП. Испанският държавен дълг ще нарасне с 18 пункта до над 113%.  Франция, Португалия и Белгия също ще бъдат засегнати тежко, прогнозира МВФ.

В другия край на спектъра са Германия, чиито дълг ще нарасне само с 9 пункта до 69% от БВП и Холандия, където скокът ще бъде с 10 пункта до 58%. Австрия, Финландия, Словакия и балтийските страни също ще отчетат сходен или малко по-голям ръст, но нивата дълг там ще останат далеч под тези на южните страни.

„Бих се обзаложил на 100 евро, че дълговата криза няма да се завърне през следващите една или две години“, коментира Карстен Бжешки, икономист от ING.

„Въпреки това, бих заложил още 100 евро, че Еврозоната ще се изправи пред екзистенциална криза. В известна степен пандемията от коронавирус ще ускори този процес. Тя ще върне на дневен ред фундаменталния въпрос за това коя е правилната политика и как да се справим с високия държавен дълг“, добавя той.

„Настоящата криза ще доведе до изостряне на икономическите различия между Севера и Юга. Югът ще бъде по-силно засегнат от кризата, а Северът ще излезе от нея в по-добро състояние и то за по-кратко време“, казва още Бжешки.

Този проблем ще бъде основата тема на дискусия между лидерите на ЕС по време на видеоконферентната им среща в четвъртък. Залогът е най-големият актив на ЕС – единният пазар от 450 млн. потребители, които не може да функционира ефективно, ако разликите между отделните страни са твърде големи.

„Има риск настоящата криза да доведе до още по-голямо раздалечаване между фундаментите на страните от Еврозоната“, коментира Реза Могадам, главен икономически съветник в Morgan Stanley.

Грантове или заеми – как да се избегне натрупване на дълг

Предприетите до момента мерки не адресират проблема с дълга в силно задлъжнелите страни като Италия и и „фрагментацията“ на Еврозоната: различни темпове на растеж, продуктивност, безработица или банково кредитиране, добавя Могадам.

За да предотврати изострянето на тези различия, ЕС търси идеи за това как да се избегне натрупване на нов дълг в Юга, като същевременно с това се не прибягва до емитиране на общ дълг, идея, която не среща одобрение в Берлин, Хага, Виена или Хелзинки.

„Определено съществува напълно истински риск от политическо напрежение между Севера и Юга, както в средносрочен, така и в дългосрочен план“, заяви официален представител на Еврозоната.

„Основният проблем са нивата на дълг, защото те ще нараснат навсякъде, но скокът в Юга ще бъде по-критичен и ще ограничи свободата на действие през идните години“, добавя той.

За да се избегне трупане на дълг на юг, Испания призовава за безвъзмездни грантове – пари, които ще бъдат взети от ЕС и прехвърлени на най-нуждаещите се страни.

„Ако постигнем споразумение за предоставяне на част от финансовата помощ под формата на грантове, това ще ограничи проблема с дълга“, обясни друг представител на Еврозоната.

Тази идея обаче среща почти толкова опозиция, колкото предложението за емитиране на общ дълг.

„Подобни предложения за трансфер на средства няма да минат, с или без коронакриза. Това, разбира се, ще раздразни Италия, Испания, Португалия и Франция, което ще доведе до нов ръст на политическото напрежение“, добавя той.