Еврокомисар Йоргенсен: ЕС обмисля да купува повече газ от САЩ

Еврокомисар Йоргенсен: ЕС обмисля да купува повече газ от САЩ

ЕС обмисля да купува повече природен газ от САЩ в опит да успокои американския президент Доналд Тръмп, като същевременно намали бюрокрацията, за да увеличи капацитета за възобновяема енергия тази година, заяви в интервю за "Файненшъл таймс" европейският комисар по енергетика Дан Йоргенсен.

Той посочи, че Европейската комисия очаква през 2025 г. в съюза да бъде инсталиран рекорден капацитет за възобновяема енергия. Според него обаче подобен "зелен тласък" не изключва потенциални ангажименти за закупуване на повече американски втечнен природен газ, като част от отговора на наложените от Тръмп мита, пише изданието, цитирано от БНР. 

В сряда президентът на САЩ издаде 90-дневна пауза на прилагането на "реципрочните" мита спрямо десетки държави, включително определените за ЕС тарифи в размер на 20%, като по време на очакваните търговски преговори с всички тези държавни, с изключение на Китай, на които Тръмп наложи "убийствени" мита от 125%, техните стоки, внасяни в Съединените щати, ще бъдат облагани с т.нар. "базово" мито от 10 на сто.

В началото на седмицата Доналд Тръмп поиска ЕС да закупи енергия от САЩ за около 350 милиарда долара, за да се намали американския търговски дефицит с единния блок, като същевременно отхвърли предложението на Брюксел да сключи тарифна сделка за двустранни нулеви мита за индустриални стоки и автомобили.

"Имаме дефицит с Европейския съюз от 350 милиарда долара и той ще изчезне бързо... Един от начините, по който той може да изчезне лесно и бързо, е, че те ще трябва да купуват енергията ни от нас... можем да съборим 350 милиарда долара за една седмица. Те трябва да купят и да се ангажират да закупят подобно количество енергия", заяви Тръмп в понеделник.

"Файненшъл таймс" отбелязва, че САЩ вече са най-големият доставчик на втечнен природен газ за ЕС, който представляваше 45% от вноса му на синьо гориво през 2024 г. и който беше на стойност около 13 милиарда долара.

"Има потенциал за нас да купуваме повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ, но разбира се, това трябва да бъде при условия, които също са в съответствие с нашия зелен преход", посочи в интервюто Дан Йоргенсен, добавяйки, че е сигнализирал това на министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт.

Но Брюксел не може да направи много по този въпрос, освен да насърчи компаниите да подписват такива договори за внос на американски LNG, добави той.

Преди дни говорителят на ЕК по енергийните въпроси Анна-Кайса Итконен също каза, че ЕС е "напълно готов да обсъди" предложенията на президента на САЩ Тръмп относно вноса на американски LNG. Тя подчерта, че осигуряването на енергийно разнообразие остава основен приоритет за Брюксел, тъй като блокът има за цел да избегне зависимостта от всеки отделен доставчик.

Въпреки това Анна-Кайса Итконен предупреди, че ангажирането с конкретна цел, като закупуването на американска енергия за 350 млрд. долара, спомената от президента на САЩ Доналд Тръмп, е "много трудно", тъй като търсенето на енергия и цените варират значително през годината. Освен това отделните държави от ЕС, а не Комисията, са отговорни за окончателните енергийни договори.

Междувременно ЕК очаква рекордните 89 гигавата (GW) възобновяеми мощности да бъдат инсталирани в ЕС през 2025 г., включително допълнителни 19 GW вятърна енергия и 70 GW слънчева енергия. Това би било факт, въпреки глобалните икономически сътресения и оплакванията от индустрията за дълго чакане за разрешителни и лоши мрежови връзки.

Йоргенсен отбеляза, че възобновяемата енергия е от "съществено значение" за намаляване на високите цени на енергията и за прекратяване на зависимостта на блока от вноса на руски изкопаеми горива.

"Всички сме наясно, че високите цени на енергията, които плащаме, не са устойчиви в глобалната конкуренция в бъдеще. Похарчихме повече пари, купувайки изкопаеми горива от Русия от 2022 г. насам, отколкото сме дали като помощ на Украйна", посочи той.

Йоргенсен ще обяви по-късно днес данни за разгръщане на възобновяеми енергийни източници в ЕС по време на индустриална конференция в Копенхаген в опит да насърчи инвеститорите в офшорна вятърна енергия, които понесоха тежък удар от програмата на президента на САЩ Тръмп за изкопаеми горива, да продължат с проектите.

В сряда ЕС одобри първоначалния си отговор на митата на Тръмп от 25% за стоманата и алуминия, напомня финансовото издание.

Междувременно търговската организация WindEurope заяви, че очаква новите мощности за вятърна енергия в Европа да се увеличат с 34% тази година в сравнение с 2024 г., но новите инсталации през миналата година са били по-малко от очакваното, като напредъкът е задържан поради продължаващи проблеми с разрешителните и затруднения при връзките към електропреносната мрежа.

Соларната индустрия пък предупреди, че нарастването на капацитета на годишна база се е забавило драстично от 53% през 2023 г. на едва 4% миналата година поради подобни причини.

Расмус Ербое, главен изпълнителен директор на най-големия в света разработчик на офшорна вятърна енергия Ørsted, предупреди в сряда, че вятърната индустрия в Европа е изложена на риск от "низходяща спирала" поради високите разходи и прекъсванията на веригата за доставки. Ørsted е една от няколкото европейски компании, чиито проекти в САЩ ще бъдат засегнати от митата на Тръмп върху алуминия и стоманата поради зависимостта им от вносни компоненти от Европа.

Износът на европейския соларен сектор за САЩ е "сравнително малък", според индустриалния орган SolarPower Europe, но въздействието може да бъде "значително" за компаниите, участващи в износа на определени ключови компоненти.

Комисар Йоргенсен каза, че ЕС може да се възползва от сътресенията, причинени от митата и икономическите последици:

"Мисля, че тази криза, в която се намира световната икономика в момента, ще направи още по-привлекателно за компаниите да търсят сигурни убежища на места, където има предвидимост, а Европа е такова място".

Той посочи, че единният блок няма да се откаже от своя зелен дневен ред, но иска да опрости правилата, управляващи възобновяемата енергия. Средното време за изчакване за разрешителни трябва да бъде намалено от между пет и седем години на само шест месеца, смята Йоргенсен, добавяйки, че "директивите за защита на природата са част от предизвикателството" и трябва да бъдат разгледани. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ